Михаил КОЛЕВ
През летните месеци сладоледът е една от най-честите вкусотии, които консумираме, за да се борим с жегите. През изминалия уикенд в Бургас жителите и гостите на града имаха възможността да опитат на фестивала край Морска гара най-различни видове и вкусове сладоледи и джелато (занаятчийски сладолед). Сред един от майсторите, който изложи своята продукция, бе джелатиерът Емил Георгиев от Бургас. От 5 години той е в този занаят, като в началото е започнал, по негови думи, с не много голямо желание. По професия е сладкар, а по образование инженер, в свободното си време обича да проектира машини, които да ползва в работата си. И именно на едно изложение за презентиране на машини за сладолед в София Емил се запалва по джелатиерството.
„Тогава ми разрешиха да работя на машина, да видя как се прави самия продукт от самото му начало до неговия край. Именно тогава се влюбих в професията си, която практикува с голямо удоволствие и желание и до днес“, казва джелатиерът пред вестник „Черноморски фар“.
За да доусъвършенства своите качества и познания, бургазлията е ходил и на две обучения в Италия, която е родината на джелатото. Основно черпи информация за този занаят от Интернет, както и от конкуренцията.
„В Бургас има добри джелатиери, които вадят добри крайни продукти. Този вид дейност тепърва навлиза в страната ни, доста хора знаят какво е джелато. За онези, които се чудят дали има разлика между сладолед и джелато – да, такава има, и то голяма. Тя се състои например, в съхранението им. Сладоледът се съхранява от -18 до -20 градуса, а джелатото е при -13 до -15. То е по-кремообразно и е по-меко спрямо сладоледа. Пак си е от рода на сладоледа, но са две различни неща. Джелатото е занаятчийство, сладоледът е индустрия. В малки количества се произвежда, но пък е много вкусно и може да се експериментира при него“.
От майсторите джелатиери Емил е научил през годините, че за направата на джелато могат да се комбинират всякакви вкусове, без каквито и да било ограничения - от солени, до чили, та сладки, с вкус на пуканка, печено пилешко, бекон. Но вече трябва да си много запознат – как се комбинират захар и мазнини, добавя той.
Най-нетрадиционното джелато, което производителят е правил до момента, е такова с японската гъба шийтаке. Начинът на изработка е следният: прави се инфузия от млякото, което ползваме за сладоледа и след това при процеса на инфузия млякото се овкусява с вкуса на гъбата и след това следва процесът на разработка.
Наблюденията на Емил са, че българинът като цяло има интерес към тези нетрадиционни занаятчийски сладоледи, като често сред най-често купуваните са чили с активен въглен, неаполитана (млечен шоколад и кафе), узо с ананас. Бургазлията пък предпочита Пистачио, който се прави от шамфъстък.
И макар все още не чак толкова позната у нас, в професията джелатиер „има хляб“, казва сладкарят, който не крие, че определено към нея има интерес и все повече хора започват да се занимават с това. За да успеят, според него са им нужни най-вече познания по химия, за да се докара до крайния резултат, той да е балансиран.
Към момента Емил Георгиев няма никакви намерения да се отказва от занаята, още повече, че се касае за семеен бизнес. Гледаме да се концентрираме и развиваме в тази сфера. Мечтата ми е да си основа завод за производство на машини, но това е скъпа инвестиция, която на този етап няма как да си я позволя, надявам се, че ще се случи след време. Искам и да стигна до мастър клас на джелатиерството, не крие амбициите си 42-годишният мъж.
