Вторник, 26 Яну 2021
    
Айтос

Айтозлията Георги Лефтеров с признание за „100 години „Черноморец" - Бургас“

  07.07.2020 12:49  
 Айтозлията Георги Лефтеров с признание за „100 години „Черноморец\
Отборът \"Голям Вихър\" през 40-те години на ХХ век

Историята на ФК "Вихър" - Айтос беше публикувана в общинския вестник през юбилейната за местния футбол 2001 година, благодарение на спомените и записките на един от най-известните спортни деятели на ХХ век в Айтос - Георги Лефтеров-Левчо. Оттогава досега, тази история обиколи много спортни и неспортни сайтове, видяхме я препечатана и в много вестници, което си е добра реклама за футбола. С времето обаче беше позабравено името на човека, който съхрани паметта не само за футбола, но и за други спортове и инициативи в града ни. И този човек, разбира се, е Георги Лефтеров, или както всички го помнят - Левчо.

Повод да си спомним за тази уникална айтоска личност е наградата, която посмъртно му беше присъдена във връзка със 100-годишнината на Футболен клуб "Черноморец" - Бургас. В продължение на пет години Левчо е водеща фигура в бургаския тим, явно там и до днес не са го забравили. Лефтеров си отиде от този свят на 91-годишна възраст, а 14 март 2021 година ще се навършат 100 години от рождението му, научи „Народен приятел“ от неговия син Лефтер Георгиев.

Почти няма обществено или спортно сдружение и организация в Айтос, в живота на която Лефтеров да не е оставил следа. За създадения през 1921 година Футболен клуб "Вихър", 40-те години на ХХ век са тежко време, но благодарение на спортисти като Левчо, който през 1940 година е 19-годишен, вихърци успяват да съхранят спортния си дух и любов към играта. Той е един от знаковите футболисти на т. нар. „Голям Вихър“, Качествата му оценяват и бургазлии - викат го в тима на „Черноморец“ - Бургас, където играе като стопер. След завръщането си от Бургас става капитан на отбора. Играе десен бег, после централен защитник.

Примерът бил заразителен. От записките, които Лефтеров водил цял живот, става ясно, че за много кратко време желаещите да играят футбол в Айтос стават толкова много,  че им трябва още един терен. През 1958 година „Вихър“ вече е фактор, с който се съобразяват отборите на всички селищата в региона.

Освен че е сред най-добрите футболисти, Лефтеров е бил и треньор на ФК "Вихър". От записките му става ясно, че преди 7-8 десетилетия Айтос е имал няколко футболни клуба – СК „Малък Вихър“, СК „Голям Вихър“, СК „Борислав“, СК „Туран“, СК „На арменците“, СК „Тракиец“, СК „Дармадан“ на Милко Андонов. "Давах тези записки на различни хора, които се интересуваха от историята на спорта и на различни организации в града, така част от тях изчезнаха, а с тях - много факти и събития от историята на Айтос", казва единственият син на Левчо.

На една от малкото снимки, останали в архива, с четлив почерк Лефтеров е изброил имената на футболистите на "Голям Вихър" - Драган Димитров, Тодор Касабов, Кирил Бинев, Веселин Радев, Евтим Радев, Георги Лефтеров, Йордан Алакушев, Атанас Пеев, Иван Марчев, Пейчо Атанасов, Георги Попов. "Целият град му викаше Левчо. Казваше ми, че получил това име от футбола - когато вихърци били в атака, феновете крещяли "Лъвчо, давай!" Така от Лъвчо, станал Левчо.

Слушам сина му и се чудя, как Лефтеров е успявал да бъде навсякъде - покрай голямата си футболна страст, той участва и в Колоездачното дружество, в Туристическото и Тракийското дружество, в Ловно-рибарския съюз, дълги години е в отбора по ловна стрелба.

"Вкъщи пазим 78 ловни билета на баща ми. Станал ловец на 17 години, после го направили магазинер инспектор по лова и риболова. 50 години е бил в ръководството на ловно-рибарската дружинка, дълго време е бил секретар", разказва Лефтер. Лефтеров е бил не само състезател, но и треньор на Младежкия отбор по ловна стрелба, когато през 1952 година айтозлии стават Републикански шампиони по ловна стрелба.

„Беше и художник в Градска търговия, но работеше и за училищата, Общината, институциите, пишеше плакати, рисуваше. Бил е и зам.-началник на пожарната служба, ръководена от Тодор Касабов тогава. Беше и в доброволните отряди на КАТ, в гасаческите отряди, в ДОСО. Имаше много интереси. Първо ме направи ловец, и постоянно бях с него на мачовете на "Вихър". Известно време бях в детския футболен отбор. Имаше амбицията да бъда и колоездач, и риболовец, и турист, и какво ли още не. Също като него", спомня си синът днес. И разказва, че родът на баща му е от Беломорска Тракия. Дядо му също е Лефтер - по мъжка линия във фамилията се редуват само две имена - Лефтер и Георги. В Айтос семейството имало железаро-коларска работилница, на мястото на бившите хали, изработвали каруци за целия район. Баща му тогава бил малък, но помагал, а всяка свободна минута бил с топката.

"Веднага след 9 септември 1944 година започнал да играе футбол в Бургас. Среща майка ми там - тя е дъщеря на австриец, със саламджийска работилница на улица "Македония" в Бургас - правели салами по австрийски рецепти. След четири-пет години взел майка ми и се върнал в Айтос. Много се раздаваше и всяко нещо вършеше от сърце. Работеше за общите каузи като за себе си. До последно, рисуваше за Селскостопанския техникум ", спомня си още първородният син. Няма да забрави и думите на дългогодишния директор Стоев на погребението на баща му: „С Левчо си отива една епоха! Такива хора се раждат веднъж на сто години“.

Освен велосипед, Лефтеров имал и мотор, и редовно участвал в популярните за Айтос мотосъстезания на пистите на Хисаря и край Лясково. „Вечно беше зает с нещо. В събота и неделя задължително беше на риба, лов или на състезание - на някой от всички спортове, които буквално обожаваше. Или тръгваше нанякъде с туристите. Докато беше във "Вихър" организираше лагери за футболистите - преди мач, дни наред всички бяха изолирани от семействата си, в старата Ловна хижа, близо до днешния Дом за стари хора или в хотела в центъра на града. През май и юни пък водеше ученици по стъпките на Ботевата чета, до Околчица. Нямаше умора, и досега се питам - откъде идваше всичката тази енергия. И на възраст вече, не се отказваше - от 1985 г. до 1990 г. беше председател на Клуба на туристите-ветерани в Айтос. До последно изкачваше върхове, цял живот остана верен на туристическата идея", казва Лефтер. Ако за нещо съжалява днес, то е, че не опазил записките на Лефтеров, за да ги предаде на музея или да ги даде в ръцете на човек, който би написал не само историята на баща му, но и истинската история за хората, които са движили живота в Айтос от 40-те до 90-те години на ХХ век.

НП

 


Анкета

Ще отидете ли да гласувате по време на пандемия?


Резултати

Мнения

Мнения Поморие
Галина Мешкова, еколог: Климатичните промени намаляват видовото разнообразие на птици
  24.10.2020 15:10      

Галина Мешкова е дългогодишен сътрудник на СНЦ „Зелени Балкани“, завършил