Дона МИТЕВА
В навечерието на магнетичния Еньовден, на едно още по-магнетично място, събрало в себе си минало и настояще - остров Света Анастасия край Бургас, разговаряме за тайните на везбеницата – древния код. До каква степен тя може да играе ролята на амулет и е играла такава роля. Какво може да се научи за човека, който носи нещо извезано и такива странно интересни неща, докато на метри от нас къкри булгурът, а бабите от Люляково пеят песни от своите прадеди.
Инж. Огнян Димитров от София говори с увлечение за тайния код, който са разчитали колобрите, за фигурите, които са замествали в древността визитките и Фейсбук. За желанието везбеницата да се превърне в своеобразен QR-код, по който да се разпознават българските стоки навсякъде по света. Везбеницата може да се изведе през кирилицата или през глаголицата, които се различават.
Самият код, който го има в шевицата е двоичен, разкрива тайната. И за да ни стане по-ясно, закрива една част от извезаната фигура и посочва една четвърт от симетрията. „Ето тука се вижда – празното квадратче е 0.
X – е единица. Ето какво става – 0, 1
1, 1, 0, 1
0, 0, 1, 1. България - всеки ред е буква. И числената стойност на буквата се представя в двоичен код. Това е българска везбена писменост. Използват се различни видове симетрии, в зависимост от целта“, показва на практика инж. Димитров. Ако в онази, дебелата книга пише, че в началото е било словото, то ние сме го визуализирали чрез везбеницата.
Не везба, а везбеница, защото хем е азбука, хем е нещо като шевица, но е различно от нея, която сме свикнали да намираме в скрина на прабабите. Шевицата по-скоро е ритмуване на определени кодове.
„Създава се информационен код, който практически няма крайна скорост. Информационното поле, което се създава тука и в другия край на галактиката е едно и също“, обяснява Софиянецът, който от 6-7 години се занимава с везбеница. „Започна го един наш приятел, Лазар Бонгурев от Севлиево, и той ме запали. Той успя да стигне до извода, че нашите шевици са двоичен код“.
Все повече хора знаят за този таен код, който започна да се разработва последните години. „Ние често изнасяме лекции, в които запознаваме обществеността. Навремето не са си разменяли визитки, нито Фейсбук профили. Облеклото и везбата по него дава нужната информация. Като видя как сте облечени, веднага мога да разбера от кой край на България сте, кое населено място, от кой род, каква е позицията на всеки човек в рода, а за жените дали са семейни, моми за женене, девойка. И всичко това е ставало само по облеклото. По цял свят има такива неща, но такова богатство и такова разнообразие каквото има у нас, по нашите земи, го няма никъде. Предполага се, че това е от някаква предишна цивилизация оставено. Тези знания практически ние сме ги превърнали в традиция и сме ги съхранили. Може би в древността само колобрите са били наясно какво точно значи и как се прави този двоичен код и как въздейства“.
Народният творец, в лицето на бабите и девойките, се е изкушавал да извезе пиленца и цветенца, което излиза от мярката на двоичния код, носител на важна информация. В българските народни носии това е развито по различен начин. Някъде, където не е прекалил народният творец и не се е заплеснал само по красотата на цветята и птиците, кодът по обратен ред може да бъде разчетен. Със сигурност може да се стигне до първичния смисъл, уверяват вещите в това знание. В момента се генерират знания в тази посока.
Голямата идея, на която са се посветили хората от обкръжението на инж. Димитров е, всичко, което е произведено в България, било то стока, услуга, история, място, продукт и т.н. да бъде маркирано със собствена везбеница. Практически, когато се излиза на международния пазар, българските стоки да бъдат разпознаваеми. Чрез везбеницата, своеобразен QR-код, да не ни бъркат с никоя друга държава. Това според експерта ще даде добавена стойност и към икономиката ни.
Фирма за кисело мляко вече си е поръчала персонален, корпоративен проект, показва на практика онова, което използват вече върху опаковките си. Освен това всеки може да си поръча проект на своето име или името на любим човек, а защо не и амулет за любов, здраве, успех.
Във връзка с това, че известни вериги магазини, които налагат родно производство и в рекламата си използват някаква форма на шевица, експертът коментира: „Магазините си имат свои пиари, които вървят в тази посока, но не са навлезли в същината. И верига от ресторанти също правят нещо подобно, но това е далеч от онова, за което ние говорим и искаме да направим – да го има кодът – истинският“.
Нима в нашата шевица има сакрална геометрия и тайни кодове?
„Наученото предпочитаме да споделяме с хора с отворено съзнание и сърце, вместо да го хвърляме в интернет пространството“, казва Димитров с усмивка, а наученото ние възприемаме като комплимент към нашата скромна компания, че в наше лице той е видял такива хора.
В суетнята на затвореното пространство, където ухае на билки, море и току-що приготвена риба, отнасяме част от най-ценното знание. Кодът на колобрите, тайното послание в онова време, когато е нямало технологии, но рядко са се губили в превода, благодарение на сладкодумния инж. Огнян Димитров, който ни избра за свои слушатели и читатели.
