Популация. Условията за размножаването им тази година са били по-благоприятни, коментира ентомологът проф. Радослав Андреев
Георги РУСИНОВ
Стотици снимки всекидневно заливат социалните мрежи. Огромни скакалци кацат по тераси, автомобили, дворове и дори по хора. Реакциите са различни – едни ги снимат с любопитство, други признават, че са изпаднали в паника заради внушителните размери на насекомите. Някои разказват как скакалецът е кацнал върху тях, други споделят, че домашните им котки ги носят като „подаръци“ вкъщи.
През последните седмици подобни публикации се появяват десетки пъти дневно в различни групи във Facebook, включително и от Бургас, Сарафово, Несебър, Равда и други населени места по Южното Черноморие.
Каква е причината хората толкова често да се срещат с тези впечатляващи насекоми? Опасни ли са те и трябва ли да се притесняваме?
За да получим компетентен отговор, репортер на вестник „Черноморски фар“ се обърна към ентомолога от Аграрния университет в Пловдив и член на УС на висшето заведение проф. д-р Радослав Андреев.
Според него повечето снимки, които циркулират в интернет, всъщност показват два различни типа скакалци.
„Големите скакалци, които виждаме в социалните мрежи, не са нов вид. Те отдавна се срещат в България. Просто тази година условията са били такива, че са се размножили в по-висока численост“, обяснява специалистът.
Най-големият скакалец в Европа
Един от видовете, които най-често попадат пред обективите на хората, е големият дебелоглав скакалец (Saga), който е и най-едрият скакалец в Европа.
Много хора остават впечатлени от размерите му. Женските могат да достигнат около 8 сантиметра дължина, а заедно с яйцеполагалото – повече от 12 сантиметра.
Именно този орган най-често предизвиква страх.
„Хората често приемат яйцеполагалото за някакъв шип и се страхуват, че скакалецът може да ги ужили. Всъщност това е органът, с който женската снася яйцата си“, обяснява проф. Андреев.
Той подчертава още един малко известен факт – този впечатляващ на външен вид скакалец всъщност е хищник. Храни се с други скакалци и дребни насекоми, а не представлява опасност за хората.
Още по-важното е, че видът е защитен.
„Това е световно застрашен вид. По Закона за биологичното разнообразие той е сред защитените насекоми в България“, казва ентомологът.
Не всички големи скакалци са еднакви
По думите на проф. Андреев голяма част от останалите снимки показват белочелия и пъстрия скакалец.
Те вече имат развити крила и могат да прелитат на сравнително големи разстояния.
„Това са видове, които могат да причинят известни повреди по земеделските култури, но не са сред най-опасните вредители“, уточнява специалистът.
Тези големи дългоантенни скакалци обикновено живеят поединично. Срещат се по необработваеми площи, край гори, сред тревиста и храстова растителност.
Макар понякога да повреждат царевица, слънчоглед или тютюн, основно се хранят с растителност, а някои проявяват и хищно поведение.
Защо вече ги виждаме и в градовете?
Един от въпросите, който най-често си задават хората, е защо толкова много от тези скакалци започват да се появяват в жилищните райони.
Обяснението се оказва съвсем естествено.
„По това време на годината крилата им вече са напълно развити и започват да търсят нови места с храна. Когато растителността на едно място изсъхне, те се преместват другаде. Освен това вятърът може да ги пренесе на много големи разстояния“, обяснява проф. Андреев.
Когато числеността им е по-висока, част от тях неизбежно достигат и до населените места.
Според него това обяснява множеството сигнали от Бургас, Несебър, Равда и други населени места.
Големият дебелоглав скакалец (Saga) не лети, но също може да бъде срещнат в градовете.
„Най-вероятно е дошъл случайно от съседни необработваеми площи, където няма обработки и растителна защита. Когато са малки, почти никой не ги забелязва. След като пораснат, стават много по-активни и видими“, казва специалистът.
Най-опасните всъщност не са най-големите
Проф. Андреев обръща внимание и на едно широко разпространено погрешно схващане.
„Най-опасните скакалци в България всъщност са по-дребните – така наречените късоантенни скакалци“, посочва той.
Като пример дава мароканския скакалец.
За разлика от големите дългоантенни видове, които живеят поединично, мароканският скакалец може да образува огромни групи.
При подходящи условия популацията му нараства рязко, насекомите излитат на големи ята и могат да нанесат сериозни поражения върху земеделските култури.
„Един скакалец изяжда за ден приблизително толкова растителност, колкото тежи самият той. Когато премине голям рояк, унищожава почти всичко по пътя си“, обяснява преподавателят.
Не ги убивайте
Въпреки страховития си вид големият дебелоглав скакалец не представлява опасност за хората.
„Макар да е хищен, той не е агресивен и не напада хора. Ако човек го хване, ще се опита да се освободи и може да захапе или да се отбранява с бодлите по краката си, но не представлява опасност“, категоричен е проф. Андреев.
Затова и неговият призив е хората да не унищожават тези насекоми.
„Бих препоръчал да призовете хората да не убиват тези скакалци. Те са защитени видове.“
Макар появата на гигантските скакалци да предизвиква стотици коментари, снимки и дори страх сред хората, специалистите са категорични – това не е нашествие на нов вид, нито повод за паника. Напротив – в много случаи хората попадат на едно от най-интересните и редки защитени насекоми в българската природа, което заслужава да бъде опазено, а не унищожавано.
Любопитно: Какво още не знаем за скакалците?
Не всички скакалци могат да летят
Макар повечето хора да приемат, че всички скакалци са отлични летци, това не е така. Някои от най-едрите дългоантенни видове имат силно скъсени или напълно закърнели крила и изобщо не могат да летят.
"Песента" им е начин за общуване
Звуците, които чуваме през лятото, не са случайни. Скакалците ги използват, за да общуват помежду си и най-вече при търсене на партньор. При дългоантенните видове слуховите органи дори се намират върху предните крака.
Женските снасят яйцата си директно в почвата
За разлика от много други насекоми, повечето дългоантенни скакалци снасят яйцата си поединично в почвата чрез специално яйцеполагало. Оттам идва и характерният "шип", който често плаши хората, но всъщност не служи за защита.
Имат естествени врагове
Популациите на скакалците се регулират и по естествен път. С тях се хранят птици, гущери, паяци, както и ларвите на някои бръмбари. При влажно време важен естествен враг е и специална гъба (Entomophthora grylli), която причинява заболяване по скакалците.
Някои могат да прелетят стотици километри
При благоприятни условия стадните късоантенни скакалци са способни да прелитат стотици километри, а с помощта на въздушните течения – дори над хиляда километра. По време на полет могат да достигнат височина до около 2000 метра.
Най-добрата борба започва още преди да пораснат
Специалистите препоръчват мерките срещу вредните видове да се предприемат още в ларвен стадий. Тогава насекомите са съсредоточени на малки площи, движат се по-слабо и се контролират значително по-лесно, отколкото след като се окрилят.
Скакалците "пеят" по различен начин
Късоантенните скакалци издават звуци, като търкат задните си крака в крилата, докато при дългоантенните слуховите органи се намират на предните крака. Това е една от най-лесните разлики между двете групи.
Не всички са дневни
Повечето видове са активни през деня, но има и такива, които се движат основно вечер или през нощта. Например пъстрият горски скакалец е най-активен след залез слънце.
Могат да живеят високо в планината
Някои видове се срещат на височина до 1800 метра, а пъстрият горски скакалец е намиран дори на около 2000 метра в Пирин.
Някои видове се крият вместо да скачат
При обезпокояване част от горските скакалци не скачат веднага, а се укриват под листа и клони, което ги прави трудни за забелязване.
Яйцата могат да останат в почвата през цялата зима
Повечето видове прекарват зимата като яйца в почвата, а новото поколение се появява едва през пролетта. Това е причината една и съща необработваема площ да бъде населявана години наред.
Ларвите приличат на възрастните
След излюпването малките скакалци приличат на умалени копия на възрастните, но нямат развити крила. Те преминават през няколко линеения, преди да станат способни да летят.
Стадното поведение променя външния им вид
При висока плътност някои късоантенни видове не само започват да се движат на ята, но стават по-тъмно оцветени и значително по-активни. Това е една от причините да изглеждат различно при масови нашествия.
В сухите години щетите са по-големи
При високи температури и суша скакалците се хранят по-интензивно, защото си набавят необходимата влага чрез растенията. Именно затова пораженията върху земеделските култури се увеличават в сухи години.
Не всички зелени скакалци са зелени
Някои видове променят окраската си според средата. Освен зелени могат да бъдат жълтеникави, охрени или кафеникави, което им помага да се сливат със сухата растителност.
