Депутати от „Прогресивна България“ (ПБ) са внесли законопроект за изменение на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, във връзка с решението на Конституционния съд (КС) от тази седмица, с което бяха обявени за противоконституционни разпоредби на закона, свързани с особения управител в обекти от критичната инфраструктура.
Законопроектът е внесен вчера в деловодството на парламента от Даниел Парушев, Слави Василев, Иван Ангелов, Николай Косев, Стефан Белчев и Иван Мавродиев от ПБ.
Промяната има за цел да осигури възможност държавата да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност и по отношение на търговски дружества, когато именно чрез тях се осъществява реализацията и снабдяването на пазара.
Според действащата разпоредба на чл. 25а обектите на критична инфраструктура, представляващи стратегически обекти от значение за националната сигурност в сектор „Енергетика“, предназначени за производство, преработка, обработка, съхраняване и пренос на нефт, включително по тръбопроводи, и на енергийни продукти, подлежат на надзор от министъра на икономиката, инвестициите и индустрията.
В тази редакция не са включени стратегическите обекти, чрез които се осъществява дейност по търговия. Според вносителите тази празнота би довела до невъзможност държавата да осъществява надзор върху такива обекти и дружествата, които извършват съответната дейност, например при търговията с горива за авиацията и корабоплаването. Като пример са посочени дружествата „Лукойл – България Бункер“ ЕООД и „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД.
Затова се предлага дейността „търговия“ да бъде включена в приложното поле на чл. 25а от закона.
В мотивите към законопроекта се посочва, че след влизането в сила на решението на Конституционния съд от 21 юли 2026 г. за „Лукойл Ейвиейшън България“ ЕООД и „Лукойл – България Бункер“ ЕООД няма да съществува законова възможност за назначаване на особен търговски управител, тъй като двете дружества извършват единствено търговия с енергийни продукти. Това би позволило на собственика ПАО „Лукойл“, чрез дъщерното дружество „Лукойл Интернешънъл“, отново да поеме управлението им.
От „Прогресивна България“ отбелязват още, че понастоящем двете дружества попадат под дерогациите, предоставени от OFSI (Обединеното кралство) и OFAC (САЩ) за българските дружества от групата „Лукойл“. Ако дружествата преминат под управлението на едноличния собственик на капитала и не бъдат включени в лицензите за групата компании „Лукойл“ в България или бъдат извадени от тях преди изтичането на срока им, съществува риск дейността им да бъде блокирана поради затруднения при платежните и други операции.
В мотивите се посочва още, че „Лукойл Ейвиейшън България“ има 85,71% пазарен дял като оператор на наземно обслужване на летище „Васил Левски“, а на летище Бургас този дял е 90%. Аналогична е ситуацията и при „Лукойл – България Бункер“, което е основен оператор при зареждането на плавателни съдове с корабно гориво в България – в пристанищата Бургас и Варна, както и по река Дунав – Русе, Видин, Лом и Първа миля.
Според вносителите предложеното изменение гарантира пълнота и последователност на правната уредба, като поставя всички основни дейности по веригата на доставка и реализация на нефт и нефтопродукти под един и същ правен режим, когато това е необходимо за защита на националната и енергийната сигурност, както и за гарантиране на непрекъсваемостта на снабдяването.
Източник: БТА
