Неделя, 26 Юли 2026
    
Мнения

Богдан Милчев: Пътната безопасност е превърната в хранителна верига

  26.07.2026 12:32  

Инж. Богдан Милчев е роден на 1 април 1971г. в София. Завършил е Минно-геоложкия институт. Работи в МВР от 1995 до 2014 г. в структурите на Пътна и Охранителна полиция. От 2011 до 2013 г. ръководи отдел “Пътна полиция” в СДВР, наричан още КАТ-София. През 2018 г. защитава докторска дисертация на тема “Система за управление на рисковете от пътнотранспортни произшествия”. В края на 2017 г. по негова инициатива се учредява Института за пътна безопасност, а от 2019 г. той е председател на Управителния съвет на тази неправителствена организация.
  \"Труд\"

Интервю на Магдалена Динева

 

- Г-н Милчев, през последните седмици станахме свидетели на няколко тежки катастрофи с тирове, при част от които се говори за спукана гума. Случайност ли е това, или се очертава тревожна тенденция?

- Всички тези катастрофи - и с тирове, и с леки автомобили - са предотвратими и предвидими. Така се управлява рискът във всяка европейска държава. В България те се превръщат в събития с голям обществен отзвук, защото този, който трябва да управлява риска, отсъства. Затова сме склонни чрез медиите да създаваме тревожност, по-голяма, отколкото е необходимо, а в други случаи - да успокояваме обществото повече, отколкото трябва. Ще дам пример - при двете катастрофи с тирове на АМ „Тракия“, станали на 24 юни и 10 юли тази година, загинаха общо четирима души. На следващия ден, след една от тях, имаше петима загинали в пет различни катастрофи. Това обаче не предизвика същия обществен отзвук и не беше възприето като проблем.

- До какво води избликът на емоции от страна на хората по повод на тези трагедии?

- Прекалено много емоции се влагат и обществените настроения се използват, за да се постигат комерсиални цели чрез темата за пътната безопасност - както от неправителствени организации, така и от строителни фирми и политически субекти. Докато пътната безопасност се експлоатира и е превърната в една хранителна верига, от която се захранват олигарси, политици, строителни и транспортни фирми, адвокатски кантори, неправителствени организации и държавни служители, ние само ще констатираме случващото се и ще вдигаме пушилка дотолкова, доколкото е необходимо, за да се постигат определени цели. А тези цели не са да се управлява рискът, а да се захранва тази верига.

- Кои са най-честите причини една гума на тежкотоварен автомобил да се спука по време на движение - техническа неизправност, претоварване, високите температури или недостатъчна поддръжка?

- При зърновозите проблемът е, че се претоварват. Всички знаят това - че се претоварват, и то сериозно. За да могат да понесат това претоварване, гумите се напомпват. Вместо с осем атмосфери, предните гуми се напомпват с дванадесет атмосфери. Това са 50 процента повече въздух. Така те се превръщат в една бомба. Много често при високи температури, лош асфалт, износени гуми или при други обстоятелства гумите започват да гърмят. Понякога, в зависимост от конкретната ситуация, товарният автомобил може да загуби управление и да причини щети като тези, на които станахме свидетели напоследък.

- Какво се случва в момента с мантинелите? Много шум се вдигна и около тяхната изправност и възможността им да задържат автомобили в конкретното пътно платно.

- Повдигайки темата за мантинелите и за това колко са проблемни, включително че има монопол, всъщност обслужваме именно този монопол и създаваме предпоставки той да бъде захранен с още повече средства. Защото всеки ще каже: „Да, мантинелите трябва да бъдат сменени“. Сега обществото много по-лесно ще приеме обществена поръчка за един милиард за мантинели, отколкото преди тези трагедии. Затова нашата теза е, че мантинели трябва да се сменят само след оценка на риска. Същото важи и за ремонтите - те също трябва да се извършват само след оценка на риска.

- Какви мерки сте предприели от Института за пътна безопасност с оглед на всичко случващо се по пътищата в България през последно време?

- Ние от Института за пътна безопасност вече разполагаме с цялостна оценка на риска за цялата територия на България - върху 60 000 километра пътна мрежа. До този момент никой в държавата не е направил подобно нещо. То не е толкова атрактивно за обществото, колкото би трябвало да бъде за тези, които управляват Министерството на вътрешните работи, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на транспорта. Вече съм ги уведомил за това. Засега не го представяме публично чрез медиите, защото се надяваме първо да запознаем институциите с направеното. Оттук нататък ще предложим алтернатива за решаване на всички тези проблеми.

- Какви са Вашите изводи след цялостната оценка, която сте направили?

- Че катастрофите са предвидими - те не са случайни събития. Знаете ли кое е случайното събитие? Когато тир навлезе в насрещното движение и се удари в автомобил, случайното е колко души ще има в тази кола - дали ще загине един човек или четирима. Това е случайно събитие, защото не можем да предвидим колко души ще се намират в автомобила, върху който ще връхлети тирът. Но не може да бъде случайно това, че тирът напуска своята лента и че няма какво да го отклони. При мантинелите имаме много сериозен проблем. Още през 2018 година, след тежката катастрофа край Своге, при която загинаха 20 души, Институтът за пътна безопасност за първи път постави темата за мантинелите. След това, през 2021 година, се случи катастрофата с македонския автобус, при която загинаха 50 души, и отново мантинелите бяха част от проблема. Сега темата отново е дежавю. Това е така, защото мантинелите са корупционното Елдорадо в пътната безопасност. Именно чрез тях могат да бъдат отклонени огромни средства, без това лесно да бъде доказано.