На 27 юли православният свят почита един от най-светлите образи на ранното християнство - Св. великомъченик Пантелеймон, когото народът нарича Лекар на душите и телата. Името му означава „всемилостив“, а житейският му път е от онези истории, в които човешката доброта се превръща в духовна сила, способна да променя съдби.
Роден в Никомидия в края на III век, Пантелеймон израства в дом, където баща му - езичникът Евсторгий, мечтае синът му да стане прочут лекар. Момчето действително проявява необикновен талант и скоро е поверено на най-известния медик на града, Евфросин. Но истинската промяна идва, когато среща свещеника Ермолай - човек, който тихо и без натиск, му разкрива силата на Христовата вяра. Пантелеймон започва да лекува не само с билки и знания, а с молитва и милост. Легендите разказват, че изцелявал слепи, парализирани, болни от тежки недъзи, без да взема нито монета. За него лечението било служение, а не професия.
Тази доброта обаче предизвиква гнева на езическите власти. Когато Пантелеймон изцелява едно дете, което придворните лекари не успели да спасят, завистта им го предава на император Максимилиан. Следват мъчения, които според преданието се превръщат в чудеса - огънят не го изгаря, зверовете не го докосват. Накрая е посечен с меч, а от раната му вместо кръв потекло мляко - знак, че смъртта му е победа, а не поражение. Така младият лекар става великомъченик и покровител на всички, които лекуват, страдат или търсят утеха.
Традиции и вярвания за деня
В българската народна традиция 27 юли е ден на лечителите, билкарите и всички, които помагат на хората. Вярва се, че сутринта е особено силна - росата и билките имат „Пантелеймонова благодат“, затова жените събират треви за лек и ги пазят през цялата година. В някои райони се прави вода за здраве - оставя се на слънце, после се прекадява и с нея се поръсват домове и ниви.
Хората посещават църква, палят свещ за здраве и си спомнят за близки, които са болни или в нужда. Денят е свързан с милосърдие - да помогнеш, да дадеш, да утешиш. Старите българи казвали, че „който направи добро на Пантелеймон, Бог му го връща двойно“.
Забрани и какво не бива да се прави
Традицията е категорична: на този ден не се работи тежка физическа работа. Не се копае, не се жъне, не се вършат дейности, които „измъчват“ земята. Вярва се, че трудът може да донесе болест или нещастие, защото денят е посветен на лечението и покоя.
Не се колят животни и не се започват нови начинания, свързани с риск. Старите хора казват, че „Пантелеймон пази от рани“, затова се избягват остри предмети, ремонти, строежи, всичко, което може да причини порязване или травма.
Не се отказва помощ. Смята се за грях да върнеш човек, който е дошъл за съвет, лек или утеха.
На 27 юли се почита и успението на свети Климент Охридски
По древна традиция на този ден е отредено да се чества паметта на седемте славянски просветители: св. св. Кирил и Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
За всеки един от тях в църковния календар има отделен ден, но в този ден те се празнуват заедно - Свети Седмочисленици.
Кой празнува имен ден
На 27 юли празнуват всички, които носят името Пантелеймон, Панталей, Панталейка, Панталена, както и производните имена, свързани с лечението и милостта - Милчо, Милчена, Милен, Милена, Милетин, Милица, Мирена, Милина, Миленко, Добри, Добрин, Добриян, Добра, Добрина, Добринка
