Занаят. Десислава на 20 г. от Айтос върви по пътя на етнографията
Магдалена Динева
В свят, в който модерното все по-често измества традиционното, 20-годишната Десислава Маринова от Айтос избира да върви в различна посока - към корените, историята и българската идентичност. Докато много млади хора търсят бъдещето си далеч от старите занаяти, тя е открила своето призвание в нещо, което носи паметта на поколения - изработването на български народни носии.
Младото момиче е завършило Руската гимназия в Бургас. Предстои ѝ да започне да учи туризъм в Бургас, но това е само първата стъпка към голямата ѝ мечта - един ден да продължи с магистратура по етнография, областта, която истински я вълнува.
„Това е специалността, която много искам да уча. Туризмът е пътят, по който ще стигна дотам“, разказва тя.
Как една семейна помощ се превръща в страст
Началото идва съвсем естествено. Майката на Десислава от години работи като шивачка, а тя още от малка започва да помага в семейното ателие в Айтос. Постепенно клиентите започват да поръчват все повече народни носии - за фолклорни групи, певчески състави, танцови формации, но и за индивидуални клиенти.
Именно тогава се ражда и любовта към това изкуство.
„В началото правихме по-обикновени модели. Аз започнах да се занимавам с бродерията и постепенно си позволих да опитам да направя по-автентичен модел. Много ми хареса и така продължих“, споделя младата майсторка.
Днес ателието не се занимава единствено с носии, но именно това остава тяхната най-голяма страст и основен фокус.
Всяка област разказва различна история
За Десислава изработването на носия не е просто шиене. Това е процес на проучване, внимание към детайла и уважение към различните етнографски области на България.
Преди да започне нов модел, тя внимателно се запознава с особеностите на съответния регион - какви цветове се използват, какви шевици са характерни, какви материи са се използвали.
„Съобразявам се за коя област какъв тип носия е характерна. Понякога виждам носия, която ми харесва - например от Ямболския край, и започвам да правя целия комплект. Гледам основно от музеите“, разказва тя.
По време на нашия разговор самата Десислава е облечена в носия, вдъхновена от модел, който е видяла в Етнографския музей в Елхово.
„Гледам да са колкото се може по-близки до истинските варианти“, казва тя.
Да съхраниш старото със средствата на новото време
Оказва се обаче, че най-трудната част невинаги е самата изработка.
Истинското предизвикателство е да бъдат пресъздадени старите техники, част от които с времето са почти изчезнали.
„Проблемът е разминаването между сегашните технологии и технологиите едно време. Има много неща, които просто вече не можем да направим така, както са били правени преди, защото някои техники са забравени или се срещат много рядко. Трябва да намерим начин да ги заместим“, обяснява тя.
Нейната специалност е именно бродерията - внимателното възстановяване на старите автентични модели чрез съвременна техника.
„Например тъкането е нещо, което ние не правим. То е запазено като техника, просто не го практикуваме. И тогава трябва да намерим друг начин - да бродираме или да ушием така, че да се доближим максимално до оригинала“.
Автентичността остава най-важна
Макар част от клиентите да държат на изцяло автентични материали, Десислава признава, че това невинаги е лесна задача.
„Има хора, които искат да работим със специални, автентични материали и тогава ги търсим в интернет. Но иначе винаги гледаме да използваме възможно най-натурални материи - сто процента памук, сто процента вълна“.
За нея е важно крайният резултат да запази максимално духа на времето, от което носията произхожда.
Българите отново търсят корените си
Нещо, което особено я радва, е промяната, която вижда у хората през последните години.
Интересът към народните носии расте, а все повече хора търсят персонализирани модели вместо масови варианти от интернет.
„Забелязала съм, че хората много се връщат към народната носия и това е много хубаво. Особено хубавото е, че и децата проявяват интерес. Хората вече не искат просто някаква случайна носия. Искат да бъде специално ушита за тях - от техния край, такава, която има лично значение“.
Не всеки разбира, но това не я спира
Десислава признава, че понякога връстниците ѝ гледат с известно недоумение на необичайното ѝ занимание.
„Може би не винаги ме разбират. Но когато се запозная с нови хора и разберат, че съм млада и се занимавам с това, реакциите почти винаги са много позитивни“.
„Носията също е история“
А към всички, които смятат, че народните носии принадлежат само на миналото, Десислава има ясен отговор.
„Според мен грешат, защото народната носия е част от нашата история и тя задължително трябва да се запазва и да се предава. Носията също е история“.
Що се отнася до любимите ѝ модели, изборът не е лесен, но все пак има два региона, които са ѝ особено близки.
„Може би тронските... и ямболските“.
На едва 20 години Десислава Маринова вече показва нещо рядко срещано - че традицията може да бъде не просто спомен от миналото, а избор, мисия и бъдеще. И понякога именно младите хора са тези, които най-силно ни напомнят колко важно е да не забравяме откъде сме тръгнали.
