Таня Стефанова
В самото сърце на Източна Стара планина, разположено по североизточните склонове на Айтоската планина, се намира село Черна могила. Посетихме го на 18 март 2026 г., за да се потопим в неговата богата история, която днес се крепи на спомените на местните жители и на тишината на красивата природа.
Между два свята и две околии
Черна могила (със старо име Кара тепе) се намира на 15 км от Айтос и на около 42 км от Бургас. Интересен факт от административната му история е, че в миналото селото е било буквално разделено на две – наполовина в Поморийска и наполовина в Айтоска околия, като естествена граница е служела малката река, пресичаща центъра.
Днес селото е самостоятелно кметство в община Айтос. Докато в миналото населението му е наброявало над 700 души, към момента тук постоянно живеят около 300 жители. Въпреки демографските промени, Черна могила впечатлява с многото си нови и поддържани къщи – символ на трудолюбието на местните хора.
Легендата за изчезналото селище и „вулкана“
Със съдействието на кмета Юсеин Юсеин се срещнахме с един от най-възрастните жители – 76-годишния Иляз Али Ялама. Той разказва предания, предавани от поколения: „Говори се, че в стари времена недалеч оттук е имало гръцко селище, което изчезнало след огромен катаклизъм – силно земетресение.“
76-годишния Иляз Али Ялама е живата история на селото. Той разказва с подробности за събитията, случили се тук през времето и помни добре всяко едно от тях
Дали това е геоложка реалност или мит, науката тепърва може да каже, но местните посочват точни места, където при обработка на земята са намирали антична керамика и монети. Името на селото също е свързано с историята – според една от версиите то идва от големите тракийски могили в района, за съжаление унищожени от иманяри в миналото. Друга версия разказва за близкия хълм към село Мъглен, който при лошо време потъмнява под облаците и придобива „черна“ осанка.
Духовност и памет
Преди години българският учен и изследовател Ибрахим Татарлъ посещава селото и разчита стари арабски надписи в местната джамия. Неговите проучвания датират сградата на повече от 400 години. Самият Иляз Ялама спомня с вълнение ученическите си години – до четвърти клас е учил в школото към джамията, а след това всеки ден е извървявал пътя до село Мъглен в студ и пек, за да завърши образованието си.
Вълните на преселението
Историята на Черна могила е белязана от преселения. Първото голямо движение към Турция е регистрирано през 1935 г. Тогава обезлюденият край приютява семейства от други части на България. Сред тях са легендарните за селото дядо Аврам от Чирпан и дядо Рой от Еркеч (дн. Козичено). Дядо Рой, влязъл в ролята на кмет, успява да мобилизира всички жители и заедно изграждат калдъръмения път през селото – символ на единството им.
Следващите миграционни вълни през 1951 г., Възродителния процес (70-те и 80-те години) и промените след 1989 г. оставят своя отпечатък. Младите днес масово работят зад граница, но носталгията ги връща по празниците.
По информация на големия изследовател, историкът Стоян Райчевски в книгата му „Крайбрежна Стара планина“, населенитео в селото е варирало по следния начин: 1890 г. – 295 души, 1910 г. – 339 души, 1926 г. – 441 души, 1934 г. – 525 души, 1946 г. – 598 души, 1956 г. - 502, 1965 г. – 374 души, 1975 г. – 398 души, 1985 г. – 447 души, 1992 г. – 397 души и 2001 г. – 315 души. По думите му според преданието селото се е местило и по-рано е било в местността Юртулка. По негова информация, в зоната на Аязмата край населеното място имало лековита вода.
Разговаряхме и с осемдесет и четири годишната Стойка Връбчева, която през вече далечната 1961 година започнала работа като учителка в селото. Родом от близкото Дрякновец, тя била разпраделена тук и я настанили на квартира в дома на местни хора, които я приели като член от семейството. В събота и неделя се прибирала в дома на родителите си и за целта се налагало да върви пеш по стръмните през гората по повече от пет километра в едната посока и още толкова в другата. Спомня си, че животът тогава не бил лесен, но е категорична, че никога не й минавало през ум да се откаже от професията, която била избрала. Казва, че времето прекарано сред жителите на красивото планинско селце е незабравимо за нея. Училището било начално, от първи до четвърти клас, а по-големите деца учели в Мъглен.
Стойка Връбчева с умиление си спомня за годините, когато е била учителка в село Черна могила
„Винаги в разбирателство“
Въпреки трудностите, духът на общността е жив. „Винаги сме живели в голямо разбирателство – християни и мюсюлмани. Уважаваме се и си помагаме“, категоричен е Иляз. Подобна е съдбата и на Мийрем Паша, която след години работа в чужбина се е завърнала, за да бъде продавачка в местния магазин.
74-годишният Адем Мехмед Етим ни посреща в двора на своята 200-годишна къща. За него, както и за останалите жители, Черна могила не е просто географска точка, а благословено място с чист въздух, лековита изворна вода и плодородна земя – кътче, в което историята и бъдещето продължават да се преплитат.
