На „Бургас и морето“ заложих на много млади и свръххаризматични изпълнители,
споделя журналистът и текстописец
— Роден на 24 август 1979 г. във Велинград
— Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“
— Журналист и понастоящем водещ новините на БНТ
— Започва кариерата си още на 15 г. в радио ЧЛК – Велинград
— Минава през школата на радиостанции „Канал Ком“
— За първи път на голям екран е по телевизия „Евроком“ в Пловдив като репортер и водещ новини
— Бил е водещ и редактор на централната новинарска емисия „Календар“ по NOVA и поредицата „Темата на NOVA“
— Водил е новините, сутрешния блок „Добро утро, България“ и предаването „Дневен ред“ по TV7
— Основател и главен редактор на сайта delo.bg
— Бил е редактор на риалити шоуто „Фермата“ и „Преди обед“ по Би Ти Ви, където създава авторската си рубрика „Разкажи ми песен“
— Дебютната му стихосбирка „На дъх от лятото“ излиза през 2019-а
— Автор е на текстове за песни на Орлин Горанов, Маргарита Хранова, Веселин Маринов, Тони Димитрова и мн.др.
— През 2021 г. излезе книгата му с новели „Ангела и Джема“
— Втората му стихосбирка „Нощ и нож“ стана факт през 2022-ра
Интервю на Йордан Гергов
— Г-н Филипов, преди да станете автор в конкурса, имали ли сте отношение към него като слушател и зрител и откога датира това?
— Аз съм от поколението, което израсна с „Бургас и морето“. Този конкурс и до днес е празник. А през 2026-а има и хубава годишнина –
30 години, откакто беше възстановен след дълго прекъсване.
Всяко лято очаквах новите песни, после ги слушах по радиото, някои ставаха шлагери и до днес се пеят, други пък не успяха да пробият и да излязат от сцената на Летния театър – шанс! Никога няма да забравя това вълнение, когато идваше време за любимия конкурс.
Може би именно в тези млади години, без дори да го осъзнавам, се е родила мечтата ми един ден и аз да бъда част от тази сцена, да преживея тази магия. За трета година песните ми звучат на фестивала, усещането е особено – сякаш съм затворил един красив кръг.
През 2024 г. участвах с песните „Светлина“ на „Фортисимо“ и „Просто любов“ на дует „Аморе“. Миналата година имах три допуснати песни по мои стихове – „Признание“ на Марги Хранова по музика на Юлиян Моллов и аранжимент на Георги Цветков, „Докога“ на младата и талантлива Виктория Каменчева по музика на Иван Кръстев и аранжимент на Георги Цветков и песента, която спечели първа награда на журито – „След любовта“, по музика и в изпълнение на удивителния бургазлия Георги Дюлгеров.
Тази година заложих на много млади и свръххариз-матични изпълнители – Калина Десподска, която изпълнява „Причината за земетръса“ по моя музика и текст и в аранжимент на Георги Цветков. Филип Донков пък ще изпее „Една съдба“ по мой текст, а музиката и аранжиментът са на Милен Македонски.
— Как се родиха стиховете към песните, с които участвате – разказахте своя лична история или това бяха истории на изпълнителите? Кое и как ви вдъхнови?
— Вярвам, че добрата песен винаги започва с истинска емоция. Не пиша автобиографии в рими, но във всеки мой текст има по малко от мен – от срещите ми с хора, от разговорите, от любовите, от разделите, от надеждите. Така се родиха и „Причината за земетръса“, и „Една съдба“. Едната говори за силата на чувствата, които могат да разтърсят целия ни свят, а другата – за онези незабравими мигове край морето – невидими нишки, които свързват човешките съдби.
Когато пиша, не мисля за конкурс или награди.
Мисля за това дали някой ще каже: „Това е и моята история“. Ако се случи, значи, че песента е намерила своя живот, а аз съм си свършил работата.
— Имате ли си любим „морски“ поет?
— Без колебание – Христо Фотев. Той успява да превърне морето в любов, в самота, в копнеж, в мечта. Морето при него диша, говори и обича. Малцина поети са успявали да направят това с такава лекота.
Още като десетокласник рецитирах „Колко си хубава“
в читалището в родния си Велинград, израснал съм с неговата поезия. Много таланти има Бургас, които са оставили следа в културата на цялата нация. Поклон пред всички творци от този любим мой град.
— Ако трябва да изберете три думи, с които да опишете фестивала „Бургас и морето“, кои ще бъдат те?
— Емоция. Традиция. Безсмъртие. Защото хубавите песни, родени на тази сцена, не остаряват. Летният фестивал в сърцето на Морската градина в Бургас е най-престижният в музикално отношение у нас. Нека никога не спира да съществува, защото дава място за изява на толкова много млади изпълнители. А те имат нужда от тази сцена!
— С кое ви свързва Бургас – роднини, любов, други истории или преживявания…?
— Бургас винаги ме е карал да се чувствам у дома. Обичам този град не само заради морето, а и заради духа му. Срещал съм прекрасни хора тук, имам много приятели, пазя красиви професионални и лични спомени. Като журналист съм идвал десетки пъти, а като автор съм представял книгите си в красивата градска библиотека. Ето защо всяко завръщане в Бургас вече има още по-особен смисъл за мен. Бургас е от градовете, към които винаги се връщам с радост и удоволствие.
— Кои песни от конкурса от създаването му до днес бихте откроили като свои любими?
— Това е най-трудният въпрос, защото „Бургас и морето“ е оставил огромно богатство в българската музика. Но ако трябва да изброя песни, които са ме съпътствали през годините, това са „Ах, морето“, изпълнена от брилянтната Тони Димитрова, на която също написах песен по моя музика и текст – „Ноември“, „Разкажи ми твоя сън“ в изпълнение на Роси Ганева и Миро Мирчев, „Помниш ли, море“ на Кичка Бодурова, „Между „да“ и „не“ на Роси Кирилова, „Ах, как можах да те пусна“ на ангелогласната и непрежалима Ваня Костова, песните на покойния вече бард Пламен Ставрев също свързвам с този фестивал.
Дори миналата и по-миналата година мои песни спечелиха наградите на едноименната фондация „Пламен Ставрев“ на „Бургас и морето“, с което се гордея също. Сигурен съм, че пропускам още много прекрасни заглавия.
Всъщност най-хубавото на този фестивал е, че не излъчва просто победители, а създава песни, които остават в паметта на хората десетилетия наред. А това е най-голямата награда за всеки автор. Дълбоко се надявам и някои от моите песни като автор на музиката и текста да останат в паметта на българските меломани.
