2000 изключителни интелектуалци на XXI век за принос в хуманитаристиката

В главната роля: проф. д.н.п. Галя Христозова

Петя Апостолова 

Тя се казва Галя Михайлова Христозова и е доктор на педагогическите науки в научната специалност „Методика на преподаването на българския език в началните класове“. От 2000 до 2018 година работи като декан на Центъра по хуманитарни науки, заместник-ректор по НИД и МС, професор, както и ректор на БСУ. В продължение на двата си мандата като заместник-ректор по международната и научната дейност, тя подписва десетки Еразъм договори, чиито пътувания и специализации имат за цел преподаване в други университети и работа по различни научни проекти. През 2010 основава списанието „Съвременна хуманитаристика“ в БСУ, на което е главен редактор и до днес, а през 2016 бива поканена да стане главен редактор и на списание „Български език и литература“, издание на Министерството на образованието и науката. След 2000 година става автор на 35 учебника и учебни помагала по български език за началните класове и това не е всичко. 
За фундаменталния си принос в областта на педагогическите и филологическите науки през 2005 получава диплом на Библиографския институт в Кембридж, „2000 изключителни интелектуалци на XXI век за принос в хуманитаристиката“. 

Своята научна кариера започва още на студентската скамейка, защото твърде рано и от сърце избира специалността „Българска филология”. „Още в 9. клас след първата контролна по български език моят прекрасен преподавател, който навремето много ме амбицира и така ме насочи в правилната посока, четеше моите разработки на всички класове, на които преподаваше, а на родителите ми казваше: тя е роден филолог“, спомня си с умиление Галя. Идеята ѝ след това да кандидатства медицина бързо отшумява, защото решава, че кандидатствайки българска филология, ще може да се справя по-добре, тъй като има голямото желание да се занимава с граматика. Не толкова с литература, колкото с граматика. „Когато в първи курс разработих една анкета в Пловдивския университет, в който съм завършила, относно това защо студентите избират българска филология, резултатите показаха, че цели 2% избират специалността заради граматиката, докато всички останали - заради литературата“ – връща се назад в спомените си тя. Избирайки българска филология, още от първи курс започва да се справя много добре по дисциплините, свързани с българския език като например езикознание, фонетика, морфология и т.н., а в трети курс бива включена в отбора по български език. Състезава се във Велико Търново и нейният отбор се класира на първо място, а през 1980 самата тя става национален първенец по български език на този форум. След завършването на университета се мести да живее в Бургас, където на следващата година в тогавашния учителски институт бива обявен конкурс за преподавателско място по словесно-изпълнителна дейност и методика на обучението по български език в началните класове. От 1987 до 2000 работи там като преподавател, защитава първата си дисертация и става доцент, а от 2000 година започва работа в БСУ. 

Посвещава живота си на педагогическите и на филологическите науки, тъй като преподаването и методиката на преподаването са част от педагогическите науки, но тя се занимава и до голяма степен с филологически. Преподавайки езикова култура, създава много публикации, свързани с различните правописни особености и по този начин комбинира тези две свои увлечения. След 2000 година се увлича още повече и става автор на 35 учебника и учебни помагала по български език за началните класове. „Това да напишеш учебник за ученици, в който на второкласник да обясниш що е глагол, така че той да го разбере без това да представлява тежка терминология, не е никак лесно“, споделя тя. 
През 2005 година е наградена с диплом на Библиографския институт в Кембридж, „2000 изключителни интелектуалци на XXI век за принос в хуманитаристиката“. Получава покана, според която трябва да отиде и да получи на място своя приз. Бургаските журналисти тогава правят проучване и установяват, че тя е единственият български носител на този приз до момента. 
Благодарение на множеството си служебни пътувания, тя успява да се докосне до редица други университети, култури и езици. По време на двата си мандата като заместник-ректор по международната и научната дейност създава много полезни контакти и подписва десетки Еразъм договори. Едно от най-впечатляващите за нея пътешествия и срещи с колеги, е това в Малайзия, където БСУ има контакт с университета „Мара“ в Куала Лумпур, един изключително голям университет с над 160 000 студенти. „Нашите контакти с този университет са дългогодишни и дори тази година над тридесет наши колеги оттам присъстваха на конференция в БСУ“, разказва с въодушевление тя. Особено вълнуващи за нея са пътешествията ѝ по „Еразъм“ в Испания, както и лекционните ѝ курсове в Рига миналата година. „Това са едни прекрасни възможности да се създават контакти и да се виждат интересни неща, които след това човек може да приложи и в собствения си университет“, допълва тя. 

Разглеждайки всички национални издания, проф. Христозова решава, че БСУ има капацитета да направи издание и на своя хуманитарен факултет. Така през 2010 се ражда списанието „Съвременна хуманитаристика“, на което тя е главен редактор и до днес. В него се публикуват идеи, както на преподавателите, така и на докторантите от БСУ. През 2016 тя е поканена да стане главен редактор и на списание „Български език и литература“, издание на Министерството на образованието и науката. „Да си главен редактор на списание е вълнуващо занимание, защото четеш стотици статии, преди те да бъдат публикувани. Така придобиваш нови знания за развитието на науката, както и за интересите на учените. За един-единствен брой преглеждаме повече от 100 статии, което аз намирам за изключително приятно. Любопитно е да се види как се развива българистиката и литературата в различните краища на България“, споделя д-р Христозова.  
Според нея, основните предизвикателства за научната медия в България са свързани с това да се намери ниша, в която да се пише по проблеми, по които не е писано твърде много до момента. Тя казва, че има теми, които винаги ще бъдат интересни и щекотливи за читателя като например правописните теми, поради многото грешки, които се допускат, или пък тези, свързани с членуването на пълен и кратък член, с ятовия преглас, както и с пунктуацията. 
Два от последните си проекта тя описва като своята най-голяма гордост в досегашната си кариера. И двата са финансирани от фонд „Научни изследвания“, като на първия е и научен ръководител. Първият ѝ проект е със заглавие „Етнопсихолингвистични и социолингвистични аспекти на езика на вестниците в България“ и представлява огромно изследване, проведено с помощта на нейните колеги от университета в продължение на три години. В края на изследването е свикана конференция и са издадени две монографии, едната от които е в размер от 1000 страници. „Да наблюдаваш езика на петнадесет вестника и да проследяваш тенденциите за това доколко и как се развива езикът, е нещо изключително интересно“, коментира проф. Христозова. Вторият научен проект, по който работи, също на фонд „Научни изследвания“, носи наименованието „Българският език в социалните медии“. В рамките на проекта тя хипотетично предполага, че в социалните медии като Фейсбук, Туитър, различните блогове и форуми, съществува един друг български език, който е паралелен на българския книжовен език. „Това са дигитални пространства, в които рядко се спазват правила, били то правописни или пунктуационни. Там битуват груби нарушения, много оригинални идеи, както и различни стилове на изразяване“, обяснява тя. Този проект също завършва с конференция и голяма монография, носейки успех за Галя Христозова и всички нейни колеги. „Смятам, че нашият екип остави следа в развитието на езика и съвременността, защото едно е българският книжовен език, който преподаваме в университетските зали, и съвсем друго е живият език, който използват хората в интернет пространството“, казва в допълнение тя. Последният проект, който печели само преди няколко седмици, е „Уча български език 4.0“ Този проект е финансиран по програма „Еразъм Плюс“ и основната му цел е да се работи с учители по български език в пет български училища в чужбина: в Рим, Кьолн, Хага, Будапеща и Никозия. Продължителността на проекта е предвидена за две години и половина и задачата на екипа е да успее да помогне на учителите по български език в неделните училища, тези към посолствата и самостоятелните училища да преподават български език на децата българчета, които желаят да го изучават, но все пак се намират в чуждоезикова среда. „Идеята ни е да обучаваме преподавателите как да разработват електронни ресурси, важни и необходими за обучението и неговото усвояване от децата. Ще работим в два аспекта, като първият е за деца българчета с първи майчин език български, а вторият – за такива, които не го знаят, и в чиито семейства не се говори български, въпреки че родителите имат българско потекло“, обяснява професорката.
Това, което трябва да се промени в образователната система в България, според нея, засяга различни аспекти. В средното образование например часовете по български език драстично намаляват и тя споделя, че винаги се е чудила защо толкова се изненадват всички, които коментират само и единствено резултатите по български език от матурите, а вместо това не дискутират какво е състоянието на самото обучение. На първо място, в началните класове през 1903 е имало петнадесет часа седмично български език, докато сега те са само седем, тоест 50% по-малко часове по български език, посочва с нескрито възмущение проф. Христозова. В следващите класове, също с оглед на навлизането на новите дисциплини като информационни технологии, чужди езици и др., обучението по български език драстично намалява и това, казва тя, е един много сериозен проблем. По нейно мнение, в средното образование трябва да се променят начините за провеждане на държавните зрелостни изпити след 4, 7 и в 12 клас, както и подбора на текстовете, които трябва да се изучават. В сферата на висшето образование тя наблюдава нужда от промяна спрямо диференциацията и нееднаквите отношения спрямо държавните и частните университети. „Вече 23 години работя в недържавен, частен университет и критериите ми в никакъв случай не са се променили от времето, когато съм работила в държавен. Едно от нещата, с които не съм съгласна е, че на студентите от частните университети не се предоставят стипендии за отличен успех. Това е дискриминация спрямо тях, защото те би трябвало да бъдат поставяни в еднакви условия заедно с всички останали студенти,“
Това, което Галя Христозова наблюдава през последните години е, че ориентацията на завършващите гимназия към педагогическите специалности не е особено висока, но от друга страна, има тенденция за завършилите друго висше образование да желаят да запишат второ такова, което да е педагогическо. Това, според нея, е вече осъзнат избор, защото става дума за хора, които са и като възраст, мотив за избор, отговорност и възможност за реализация по-различни. Тя открива, че те са вече наясно със себе си и полагат наистина неимоверни усилия да постигнат своите цели. Нейните наблюдения сочат, че интересът към педагогическите специалности е голям поради две причини. Едната от тях е по-високото възнаграждение, което получават учителите през последните години, а втората причина е, че хората намират учителския занаят за изключително хуманен, което го прави привлекателен избор за професионално развитие. Професорката споделя, че за нея учителите и лекарите са най-отговорните хора за обществото и те наистина трябва да получават най-високото възнаграждение.
За да започнат българските деца да избират висшето българско образование пред чуждото, казва тя, е необходима именно тази гъвкавост и възможност, която дава частният университет, а именно да бъде студентът в центъра на вниманието. „За мен най-важното е да имам допир със студентите, обратна връзка, за да знам какви са техните проблеми и да бъда с тях в лекционната зала, където се получават най-добрите и искрени контакти“, разкрива за себе си тя. Това, което забелязва е, че през последните години интересът към обучението в чужбина намалява. Според нея, не повече от 10% от българските ученици, които заминават за чужбина, действително се дипломират. Една част от тях не могат да се справят с поставените високи изисквания, други не могат да се адаптират, трети просто не учат, а четвърти започват да работят, за да се издържат и нямат време за лекции. Причините са много, допълва тя, но лошото е, че в България винаги има едно поклонничество и интерес към външните неща, не само в сферата на образованието, но и по принцип. Самата тя намира, че нашето образование не е никак лошо, а просто има нужда малко повече да се популяризира. 
На въпроса какви качества трябва да притежава „добрият учител”, д-р Христозова отговаря, че най-важното качество е да бъде вдъхновяващ и да обича децата, защото, за да учат, те трябва да бъдат вдъхновени. Според нея, каквито и проблеми да има едно дете с учебното съдържание, със сложността или трудността на обучението, ако учителят вдъхновява и бъде пример за учениците, резултатът винаги ще бъде добър. „За мен това е от есенциално значение. Не просто да обяснявам, защото всичко, което казвам, е вече някъде написано, а да паля искрата, да убеждавам със собствения си пример и начин на преподаване, че това, което казвам, има смисъл.“
Нейното уникално послание е да може всеки отговорно, спокойно и интелигентно, с мисъл, желание и любов да прави това, с което се е заел. Тя смята, че ако всеки върши работата си по най-добрия възможен начин, тогава ефективността и качеството на нашите дела ще бъдат на съвсем различно ниво. Според проф. Христозова, нашата народопсихология е такава, че често предпочитаме да критикуваме останалите, вместо да ги похвалим, ако има за какво. А особено, що се отнася за обучението в началните класове, тя намира, че похвалата е най-важното нещо, защото е стимул и от нея зависи добрият резултат. Професорката допълва, че спокойното дете, което е получило признанието на своя учител, винаги ще се справя по-добре в сравнение с онова дете, което живее в дискомфорт и непрекъсната тревога. 
Най-голямата ѝ страст си остава преподаването, за нея то е една магия, там тя се чувства в свои води и с нетърпение очаква началото на всяка учебна година. „Миналата година влязох в зала с 430 студенти. Сега разбирам, че те ще бъдат още повече и това за мен е голямо предизвикателство. Като ректор имах право на 50% редукция на часовете, но категорично отказах, защото за мен допирът със студентите е най-важен. За да може човек да бъде наясно с проблемите в образованието, той трябва да бъде потопен в най-дълбоката образователна среда”, казва с увереност Галя Христозова.
Според нея, България наистина се нуждае от повече млади хора, които да се занимават с наука в нейната област. Това, което би ги посъветвала, е да бъдат последователни, много детайлни и да започнат от началото. Когато тя започва да се занимава с преподаване на български език в началните класове, първото нещо, което прави, е да прочете всички учебници по български език, от Рибния буквар 1824 до последния учебник по български език за началните класове. Казва още, че за да можеш да постигнеш нещо ново, трябва да си наясно с всичко онова, което е било постигнато преди теб. Тя е убедена, че задължително трябва да има млади хора, занимаващи се с наука във всички сфери, защото с постиженията си те могат да определят и да променят посоката на света, а и всеки университет се нуждае от млади преподаватели, които да започнат своята кариера и да заменят предходните, когато му дойде времето. 
Бъдещите ѝ планове са свързани с работа по този голям проект, който ще продължи две години и половина, а също така и с писане на различни статии. Това лято тя написва две, а сега започва и трета. Уверява ме, че винаги има за какво да се пише. Първата ѝ статия е за четене с разбиране, защото в българското обучение това е ново направление, за разлика от чуждоезиковото и в момента се счита за съществен проблем в началните класове. След това написва статия относно имиджа на университета, тъй като дълги години се занимава именно с това. През последните дни започва нова статия, която е свързана с краснописа, тъй като начинът, по който пишат нашите ученици, според нея, може да се нарече по всякакъв начин, но не и краснопис. Статията ще предостави на списание „Педагогика”, а в нея ще представи различни идеи, ориентирани към подобряването на краснописа. 
Един шарен, изпълнен с много дейности живот, както тя сама го описва и на мен ми става ясно, че невъзможни неща няма, има само такива, които не желаем достатъчно силно.