Не е важно как започва един скандал, а как свършва

Д-р Катя Пенева е семеен консултант с над 10 г опит. Завършила е БАН, а от 2021 г е преподавател по приложна и трудова психология във ВХТИ Асен Златаров.

Те спорят вече повече от 15 минути, надвикват се, нагрубяват се: „Той иска трето дете и желае да правим секс само за да ме оплоди". „А тя никога не иска да чуе от какво точно аз се нуждая...".

Психолозите биха ги посъветвали да се разделят, да проявяват по-голяма чувствителност, да се научат да общуват „ правилно". Съгласни ли сте с това? А може би бихте ги посъветвали и да изразяват несъгласията си по-мило, за да намалят напрежението помежду си. И вие ли влязохте в капана на абсурдните теоретични твърдения? В практиката си съм се наситила на какви ли не небивалици, пагубни и опасни, такива, които могат да поведат двойките в погрешна посока или по-лошото, да ги убедят, че за връзката им няма надежда. Понякога ми се струва, че всеки, който някога е бил женен или познава някой с дългогодишен семеен опит, счита, че знае тайната на вечната любов. Предполагам, че повечето от тези схващания са наизустени от някоя книжка или дочути от маникюристката ви в салона за красота. Така голословни, с вкус на добронамерена предубеденост, те увисват в безтегловността на предположенията. Не, друго е! Тя е от Венера, а той е от Марс!

Една от най-големите заблуди е, че общуването или усвояването на умения за решаване на конфликтите във връзката е най-правилният начин да направите брака си щастлив. Популярността на този подход е лесноразбираема. Обикновено когато партньорите влязат в конфликт, те се въоръжават до зъби, за да спечелят битката. Фокусирани в наранените си чувства, те на всяка цена държат да докажат своята правота. Другият задължително греши и затова по-добре да си мълчи или да стои на дистанция. Един много успешен начин проводниците на комуникация да се заредят с високо напрежение и да прегорят. Разбира се, звучи логично, когато ви посъветват да изслушвате спокойно гледната точка на другия и да намерите взаимно решение. Вярно и добро е. Но много често точно тези подходи се приемат като единствената панацея за щастливи взаимоотношения. А нима онези двойки, които не умеят да разрешават конфликтите си „добре", се считат за обречени на провал? Давате ли си сметка, че нито едното твърдение, нито другото е вярно! Някой от вас, който е по-напред в психологическата материя, ще ми напомни, че пропускам „активното слушане" - да изразим своите оплаквания от другия като свои чувства, вместо да се нахвърляме с обвинения. А в една такава ситуация на обтегнати нерви и напрежение, дали партньорът ви отсреща е в състояние да разбере думите и емоциите ви?

„Чувам какво ми казваш, зачитам болката ти". Когато партньорите в двойката са принудени да погледнат на различията си през очите на другия, може би предполагате, че решаването на проблемите ще мине без гняв. Е, най-после и този панаир мина с малко тактически хитрости. Когато другият говори, вие си замълчете. Вече съм сигурна, че до втръсване са ви натрапили идеята за „безусловното разбиране и приемане на партньора, в изразяване на съпричастност към гледната му точка".  Последното обаче изисква повече от мъдрост, особено  когато набеденият злосторник сте самият вие. Малко са хората, способни да изтърпят каквато и да е критика с великодушие. „Активното слушане" изисква от двойките чувствени постижения на олимпийско ниво в момент, когато връзката им едвам се крепи на крака. Аз познавам не малко щастливи двойки, които не умеят да се изслушват . Нещо повече, когато се карат, те гневно спорят и крещят, посягат си. Не е важно как започва един скандал, а как свършва. Преди време настръхвах, когато таванът на апартамента ми в началото се люлееше от съседските крясъци, а след това се клатеше от интимните  им въздишки. Да намериш онова, което превръща искрите в огън и те кара да изгаряш от любов. Не е комуникация, не е и общуване, усещане за свързаност е. И зависи единствено от теб.