Сряда, 21 Фев 2024
    
Бургас Култура

Архитект Стоян Гугучков проектирал с размах и новаторство

  10.02.2024 17:12  
Архитект Стоян Гугучков проектирал с размах и новаторство
Фамилна фотография на семейство Гугучкови (седнали: Пенка Д. Гугучкова, Димо Ц. Гугучков, Стоян Д. Гугучков; прави: Цончо Д. Гугучков, инж. Никола Милев и Иванка Д. Милева с дъщеря им Петя Н. Милева, Илия Д. Гугучков), Бургас, 1914 г.

Четири поколения архитекти от една фамилия

Соня Кехлибарева

Родът Гугучкови води началото си от гр. Лясковец, Великотърновско. Към средата на 19. век това селище е със специален статут,запазил се през цялото робство. Семейство Гугучкови се занимавало с лозарство и бъчварство. Наследник на най-старите представители на рода е Цончо (Цони) Тонев Гугучков, роден ок. 1830 год. Един от дядовците му е ходил на поклонение в Света гора и от там е носел името „малък хаджия“. Към 1866 год. Цончо Гугучков е епитроп към една от лясковските черкви. Със съпругата си Иванка имали четирима сина: Илия, Димо, Димитър и Стефан. Растат будни и предприемчиви. След Съединението с Източна Румелия братята решават наред с наследствения лозаро-винарски бизнес да създадат семейно предприятие в обещаващия бурно развитие град Бургас. Семейството пристига в морския град. По това време местността Кумлука, намираща се извън града, се оказва интересно място за жителите, желаещи да строят фабрики. Общинските съветници решават да продават земята на предприемчиви бургазлии и по този начин да пълнят градската хазна. Братя Гугучкови искат да закупят 1800 кв.м общинска земя за построяването на фабрика за изработване на дървен строителен материал. Градският съвет одобрява искането като им продава 3000 кв. м.

В доклад на австро-унгарския консул в морския град за състоянието на индустрията се посочва, че „от 1893 год. работи парна дъскорезница на братя Гугучкови и произвежда 5500 м дървен материал, който до този момент е внасян от Галац, а от 1896 год. работи парна мелница на братя Гугучкови с 40 конски сили, която произвежда 1 125 000 кг брашно и 225 кг трици“.

 

 Архитект Стоян Гугучков

 

Роден е в гр. Шумен на 11 март 1890 год. в семейството на Димо (1852 – 1939) и Пенка Гугучкови. Има двама братя Илия и Цончо и една сестра Иванка. През 1908 год. завършва гимназиалното си образование в Русе, след което заминава за Виена, Австро-Унгария да учи архитектура в „Имперската кралска политехника“.

Студент във Виена

 

През 1912 год. е принуден да прекъсне следването си и да се завърне в България, поради обявяването на Балканската война, а по-късно и Междусъюзническата. През есента на 1914 год. записва отново, този път в „Кралската Саксонска политехника Дрезден, Германия“. Предпочел е този университет заради високото качествено образование и добрия преподавателски колектив. Неуспял да изкара и една година, Стоян Гугучков е мобилизиран отново в Първата световна война. На фронта са и двамата му братя Илия и Цончо, вече като офицери. Стоян е артилерист в Първи артилерийски полк под командването на полк. Владимир Вазов. Ранен е през есента на 1917 год. За военни заслуги подофицер Стоян Гугучков е награден с български орден за храброст и германски медал за заслуги.

Стоян Гугучков, участник в Първата световна война 1917 год.

След войната завършва образованието си в Техническия университет в Дрезден като инженер-архитект. Завръща се в България и се установява в Бургас.

Първата половина на ХХ век е времето, когато старите стилове в архитектурата отстъпват на нови течения. Тази промяна се случва в Германия и възпитаниците на немските висши технически университети загърбват съществуващите до това време схеми. Настъпва времето на железобетона. Немски възпитаник, арх. Гугучков е силно изкушен от модернистичните стилове, които впоследствие прилага в работата си.

През април 1921 г. младият архитект основава еднолична търговска фирма с предмет на дейност „проектиране на планове и строителни предприятия“, а през 1929 год. регистрира „Архитектурно и строително бюро Стоян Гугучков архитект“. То се намирало на някогашната улица „Цар Боян“ 4 (дн. „Възраждане“), в новопостроената по негов проект фамилна къща.

През 1926 г. се жени за Дешка Иванова (1909-1990) от гр. Севлиево, възпитаничка на Габровската Априловска гимназия. Раждат им се трима сина: Димо (1927 – 2010) и близнаците Жорж (1929 – 1942) и Асен (1929 – 1970). По- късно големият син ще поеме пътя на баща си като проектант, а единият от близнаците става инженер.

Сем. Дешка и Стоян Гугучкови 1928 г.

 

През 1934 год. архитектът поема ръководството на дървопреработващото предприятие на баща си и чичовците си „Братя Гугучкови“.

През 1939 г. дейностите на „Архитектурно и строително бюро Стоян Гугучков архитект“ са допълнени с експлоатация на гори, преработка на всякакъв вид дървени материали, търговия с дърва и дървени въглища.

Фабриката произвежда паркет от странджански дъб, предварително изсушен в модерни парни сушилни. По негова идея към предприятието още през 1921 г. е построена малка електроцентрала, която през деня обслужва машините, а през нощта осветява голяма част от центъра на града, театъра и банката.

От 1921 до 1944 г. арх. Стоян Гугучков работи интензивно. Трудно е да си представим колко енергия и труд са вложени за проектиране на такъв обем работа.

Негово дело са големия мост на ж.п. линиите в Бургас (стария мост), ж.п. гарите и спирките по линията Ямбол – Елхово, включително голямата гара в Елхово, стоманобетонен мост над река Тунджа в близост до гара Бояново.

По негови проекти  са реализирани множество обществени сгради Земеделска банка в Ямбол, фондови жилища за работниците в транспорта при старата гара „Вл. Павлов“ в Бургас. В морския град първият построен от него обект е Антималаричният институт при Окръжна болница. Следват хотел „Париж“ (ул. „Александровска“ №4), надстрояването на хотел „Централ“ (дн. ул. „Момина сълза“ №2), дрогерия „Зурков“ (ул. „Александровска“ №51), първоначално проектирана за хотел с ресторант, а впоследствие преустроена за ползване на дрогерия с магазин, лаборатория и складове по етажите. Разширение и пристройка на театъра на бившата Окръжна постоянна комисия в Бургас, днешния Бургаски драматичен театър „Адриана Будевска“ (1926). Заедно с арх. Иван Маринкин проектират затвора в кв. „Акациите“ (1935 – 1938). Обществени сгради в селата Ливада, Бояново, Черноморец, Сигмен и др.

Общинските домове и наместничества в селата Дюлево, Голямо Буково, Мъглен, Господарево, Дъскотна, Каменово, Камчия, театър с магазини на земеделската кооперация в Каблешково. гимназията в гр. Нова Загора, земеделско училище в гр. Средец, училищата „Княз Борис І“ и „Йордан Йовков“ в Бургас. Негово дело са и училищата в селата Граматиково, Факия, Мъглен, Тръстиково, Дебелт, Елхово (1937), църковно настоятелство с гимназия и дневен детски дом в Айтос.

Сред многобройните фамилни къщи в Бургас се открояват къщата на Мария и Илия Зуркови (1928 – 1930), на А. Петков (ул. „Шипка“ №2), на известния футболист, тенисист, ротарианец и масон Цвятко Стоянов, ( ул. „Шипка“ №6), на областния управител Антон Козаров (ул. „Шейново“ №14), сградата на Стефан Кирчев, ( ул. „Оборище“ №27), смесената сграда с клиника и жилищна част на д-р Константин Сърбянов (ул. „Фердинандова“ №29) и др.

За трудовата си дейност през 1942 г. арх. Стоян Гугучков е награден с кавалерски кръст на орден „За граждански заслуги“ с корона.

През м. февруари 1937 год. в Бургас се учредява Ротари клуб. В списъка на първите ротарианци е Стоян Гугучков наред с Матей Хаджипетров, Илия Зурков, Любомир Зурков, Константин Бези, Евтим Кобарелов, Петър Диманов и др.

Но идва 9 септември 1944 г. и новата власт преобръща живота на хиляди българи. Подобно на повечето представители на културния, интелектуален и професионален елит съдбата на арх. Гугучков е нерадостна. През 1947 г. фабриката за дървен материал и паркет е национализирана, а частното архитектурно бюро на Гугучков е забранено.Това слага край на неговата дългогодишна и успешна строителна работа.

Но новото управление започва да изпитва дефицит на качествени и с опит кадри. По тази причина през март 1948 г. арх. Гугучков е поканен на работа в новосъздаденото Държавно строително обединение, където заема различни длъжности, включително Върховен технически ръководител. Става един от учредителите на Териториална проектантска организация (ТПО) Бургас. През 1953 г.е назначен като старши проектант І степен и директор на ТПО. Обучава поколения млади архитекти. Награден е със значка „Отличник на Министерството на строителството“.

През 1960 год. в Бургаската проектантска организация тържествено отбелязват 70-годишнината му. Три години по-късно се пенсионира по болест, но до смъртта си работи като сътрудник на РПО – Бургас.

Умира на 29 юни 1974 г. в Бургас на 84-годишна възраст.

 

Наследниците в архитектурната професия

 

Димо Гугучков (1927 – 2010). След многобройни спънки от новата власт, поставили го в невъзможност да учи мечтаната специалност „Архитектура“, завършва немска филология в СУ „Кл. Охридски“, но успява да наследи професионално баща си. Работи в ДСО и впоследствие в Проектантската организация. Става заедно с арх. Гугучков съосновател на Съюза на архитектите в България (САБ) през 1965 г. Пенсионира се като уважаван и опитен проектант в ТПО Бургас, групов ръководител в „Индивидуално жилищно строителство“.

Синът Димо Гугучков (1927 – 2010)

Д-р арх. Филипа Гугучкова (1959) завършва Немската гимназия в родния си град Бургас и също като дядо си – архитектура в Германия, в прословутия Bauhaus-Universität във Ваймар. През 1984 год. започва работа в Териториална проектантска организация Бургас, от 1989 до 1992 г. е главен архитект на гр. Приморско. Междувременно изготвя и защитава дисертационен труд на тема „Жилища за инвалиди в количка“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) в София под ръководството на проф. арх. В. Вълчанов. През 1990 г. специализира в Архитектурно бюро Konrad Fischer, Hochstadt am Main, Германия, а от 1992 до 1995 г. е проектант във фирма A-Z Projektmanagement в гр. Лайпциг, Германия. През 1992 год. създава в гр. Бургас собствената архитектурна фирма „Гебуплан“ ЕООД, която ръководи успешно и до днес. Проектант е на стотици сгради в цялата Бургаска област.

Синът на д-р арх. Гугучкова и правнук на арх. Гугучков арх. Васил Дончев (род. 1985 г.) следва фамилната традиция и учи в бургаската немска езикова гимназия „Гьоте“, следва архитектура в УАСГ в София, като се дипломира през 2010 г. През 2013 – 2015 г. завършва магистратура по „Опазване на архитектурното наследство“ във Висше строително училище (ВСУ) „Любен Каравелов“ гр. София, а от 2018 г. е докторант по „Теория и история на архитектурата“ в същото учебно заведение.

 

Авторката благодари на арх. Васил Дончев, който предостави своето изследване за творческия път на неговия прадядо арх. Стоян Гугучков, както и снимки от семейния архив. С благодарност и към Държавен архив Бургас, съхранили документи и снимки за архитекта .


Анкета

Мнения

Бургас Мнения
Николай Николаев, директор на РПЗСБ – Бургас:  Трудно можем да стигнем до горящ апартамент или кола заради паркирали автомобили
  19.02.2024 17:13      

Силвия Шатърова Всяко разширение на синята и зелена зона става със съгласуване с нас. За