Минка Владимирова
Преди 40 години в една красива златна есен пристигнах с моето семейство в град Айтос. Съпругът ми бе военен и беше преместен там на работа. След като получихме жилище и децата бяха записани в училище и детска градина, започна най-голямата трудност (както за всички съпруги на военнослужещите) – търсене на работа. Свободна длъжност имаше в редакцията на местния вестник „Народен приятел“. Подготвих документите, подадох ги и зачаках. През това време замествах в училище „Христо Ботев“. Това беше месец, в който се срещнах с най-невероятните ученици, родители и колеги, които ме посрещнаха радушно и винаги готови да помогнат. Дойде и най-радостната новина. Бях назначена на работа във вестник „Народен приятел”. Приех това с удовлетворение и малко страх от въпроса, който си задавах: „Ще се справя ли?”.
Първия работен ден най-напред ме посрещна г-жа Елисавета Асенова. Нейният благ поглед и добродушната и усмивка малко поразсеяха притесненията ми. Тя ме представи на колежката, работила с години на това поприще – Василка Кръстева. Този журналист в малък вестник през първите месеци беше неотлъчно до мен – търпеливо, професионално внасяше в душата ми своя неугасващ оптимизъм и ведро чувство за хумор. С нея заедно минахме и през най-важното и отговорно мероприятие – честване на 60 години от издаването на първия вестник „Народен приятел”. За да стигнем до грандиозното честване, минахме през месеци на много труд, издирване на стари броеве от вестника и събиране на спомени от десетките наши дописници. Посетихме народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. С трепет се докоснахме до запазените стари броеве. Добихме представа за живота в това китно градче, за поминъка на хората и за икономическия му растеж през годините. Най-интересното откритие беше, че през 1902 г в Айтос е излязъл първият земеделски вестник. За жалост от него бяха запазени само няколко броя.
Самото честване на юбилея премина на високо ниво. Беше открит и паметник на първия издател – Никола Божилов. В редакцията на вестник „Народен приятел“ работих три години. Три незабравими години с усмихнатата, неуморна и кипяща от идеи Василка Кръстева. Работата ме срещна с прекрасните и активни жители на града. С председателя на читалището Нела Радева, с която поддържахме тясна връзка за културната дейност на кръжоци, групи за автентичен фолклор, театрална трупа, концерти и чествания. Вълнуващи бяха и срещите ми с Анка Апостолова – директор на Пионерския дом – една жена с много интересни и творчески идеи за децата. Три прекрасни години от моя живот преминаха там. С много хора и до днес поддържаме приятелски отношения. А Василка Кръстева остана до ден днешен един от моите най-добри приятели. Като един миг се изнизаха годините и както се пее в песента „…и отново нейде трябва да замина“ – в Сливен. Благодарна съм, че доживях вестника да отпразнува своя 100-годишен юбилей. И днес с ръка на сърцето мога да кажа: „Благодаря, Весе! Благодаря, приятели! Благодаря, вестник „Народен приятел“! Честит юбилей!“
