Моника ИЛИЕВА
Възобновен стар публичен дебат за премахването на Альошите в страната, движим по експресната линия София, понастоящем Пловдив, навярно и Бургас, ни кара да потърсим информация какво се случва по темата в града. Настоящата дописка ще даде отговор на въпроса – кой има нужда да бъде мобилизиран общественият глас срещу паметника на Съветската армия. Дали столичните събития ще намерят своя отглас в Бургас, или ще бъде организирана поредната неуспешна подписка за преместване на тоталитарния символ, тепърва предстои да разберем. „Това е разрушаване на историята, предполагам, че е нормално да се започне така. Дали тези, които искат разрушаване на паметниците са хора без минало, е възлова теза. Има такива, които неуморно я повдигат. Веднага бих искал да поясня защо. Това, че някой иска да разрушава Альошите е теза, измислена от хората, които аз наричам червени. Под червени да се разбира любителите на Альошите и Путин. Те не са русофили. Аз считам себе си за русофил. Да се върнем на тезата, че някой иска да им разрушава Альошата – това е тяхна теза – измислица е. Никой не иска да им разрушава паметника, но те се нуждаят от този обществен дебат, за да бъдат настръхнали, „възбудени“. Това ги поддържа във форма, смятат, че са полезни на себе си и на някой друг“, заяви пред репортер на „Черноморски фар“ (ЧФ) историкът Митко Иванов
Историята разказва
Паметникът е започнат през 1952 г. и е завършен през 1953 г. Тук важните неща са няколко. Един-два детайла не са публикувани никъде до момента и това ги прави особено интересни. Първият – в Бургас е взривен Руският паметник, който се намира, както биха казали „старите“ бургазлии в близост до Мъжката гимназия, която днес познаваме под името ПГРЕ „Г. С. Раковски“. Взривен е от известния горянин Златното зъбче. Според Иванов темата за горянството е „забранена“. Малцина пишат и проучват, защото не е касова, не е благодатна. Какво е общото има между Златното зъбче, горянството и бургаския „Альоша“? От думите му става ясно, че взривяването се е случило непосредствено преди 1952 г. „Говорих с няколко живи свидетели, включително Стоян Райчевски – голям изследовател, жив, но той е бил дете тогава. Помни взрива и това е всичко. Никой не успя да идентифицира с точност годината. В архивите не се откриват следи, тъй като за комунистическата власт е било изключително конфузно. Връщам се към темата за „Альоша“. След този гигантски конфуз, това излагане на бургаските червени другари – те са бързали да измият срама. И тъкмо това е причината толкова бързо да бъде построен грамаден по размер паметник в центъра на Бургас, по средата на централния площад. Срамът е бил голям, не е имало взривяване на червен паметник в друг град в страната“, пояснява историкът.
Иванов акцентира, че нито в София, нито в Пловдив паметникът, посветен на Съветската армия не е ситуиран в центъра, на централния им площад. Не може да се отрече, че разположението му автоматично го превръща в символ на града. И добавя, че и в София, и в Пловдив те са на видимо, на централно място, но не в центъра на града, в центъра на централния площад.
Кой е Альоша?
В полушеговит тон Иванов припомни, че прототип е Йосиф Висарионович Сталин. Няма друг паметник, посветен на Сталин в България. Единственият се намира в Бургас. „Червените другари изпадат в тиха ярост, когато им се припомни този факт. За щастие той е закован в паметната записка, залята в основите. Разбира се, в стила на комунистическата власт, втора паметна записка се съхранява и до ден днешен в РИМ – Бургас. В нея е записано, че е посветена на гениалния вожд на цялото прогресивно човечество Йосиф Висарионович Сталин. Наскоро запитах началника на Историческия музей дали записката е още там. Бе прието като шега, отговориха ми, че е съхранена и запазена добре. И дори някой съвестен другар да реши да злоупотреби и тя да изчезне, то Интернет пространството е наводнено с нея, няма как да се затрие“, обърна внимание авторът на „История на Бургас“.
Площад „Тройката“ в периода на култа към личността – началото на 50-те. „Альошата“ все още не е издигнат, но там са портретите на Георги Димитров, Йосиф Висарионович Сталин и Владимир Илич Ленин
Създателят на паметника е архитект Милков. Историкът Иванов не подминава факта, че през 1952 г. архитект или художник, който не е хванал оръжие и не е станал горянин, не би имал смелостта да откаже на тогавашната власт да изпълни поставена задача. „То и по-късно никой нямаше смелост да откаже каквото и да било на тази власт. И знаем защо! В 1952 г. – апогеят на комунистическата власт, след успешното завършване на Втората световна война за Сталин все още режимът му е най-черният, най-мракобесният, най-сатрапният – избил най-много хора в цялата история на човечеството, така че няма как да обвиняваме другаря Минков, че е поел тази поръчка“, добавя Иванов.
Инициативи за сваляне на „Альоша“ в Бургас
През годините са подемани много инициативи за демонтажа на Альоша в Бургас. Те обаче нямат успешен резултат. Видно е. Интересното в случая е коя е първата инициатива в тази посока, защото така или иначе тези паметници един ден ще отидат там, където им е мястото. Но не и нарязани на скрап или изхвърлени за претопяване. По този повод припомняме Плевен – единственият град, който свали своя паметник на Освободителите в първата вълна на демокрацията.
„От това, което аз помня, а аз съм активен в тази тема не повече от двайсет години, е бай Иван Григоров-Легионера. Той загина блъснат от колело на около 91-годишна възраст и в този смисъл беше истински Легионер – живата история. Познавахме се. Надяваше се в мое лице да намери човека, който да продължи идеята му. Бай Иван не успя да обедини много хора около идеята премахване на тоталитарния паметник (2011 г., пл. „Тройката“, гр. Бургас, събра не повече от петдесетина поддръжници). Доста по-добре се справи около 2015 г. известният историк Киро Проданов – мой приятел и съмишленик, той издири паметната записка. Аз всъщност я популяризирах, тъй като имам по-голяма аудитория, докато Киро – той човек, по-затворен в работата си. Записката на Киро не стигна до милион хора, но събра няколко хиляди подписа. Той видя, че за момента това не е достатъчно. Разговаряли сме с него като с човек, който тогава успя да вдигне малко по-мощна вълна“, коментира Митко Иванов. Припомня си, че в онзи момент – преди десетина години – е изказал мнение, че преди да бъде изместен паметника в София, това няма как да се случи в Бургас. Като причина сочи, че Бургас е много по-конформистки град, много по-червен.
Какво има предвид под конформистки известният бургаски краевед – „Твърде голям е броят на хората, които без да са червени, без да са комунисти имат снимка момиченце с панделки или момченце с колелце пред паметника или нещо подобно. И в този смисъл те дават воля на сантимента паметникът да бъде съхранен. И поради неинформираност или просто, защото темата не им е централна, те не си дават сметка какви поражения нанася това на националното ни достойнство. Все пак това е една окупационна армия донесла мракобесен режим, който е осъден със закон от демократичен парламент през 2000 година“.
ЧФ припомня, че Законът за обявяване комунистическия режим в България за престъпен е действащ закон на Република България (РБ) приет от XXXVIII народно събрание на 26 април 2000 г. и обнародван в „Държавен вестник“ от 5 май 2000 г. Текстът му се състои от четири члена. В първия се казва, че управлението на Българската комунистическа партия, дошла на власт с помощта на външна сила, обявила война на България, довежда страната до национална катастрофа. В член втори се изброяват десет обвинения към ръководствата на БКП и шест срещу целия режим. Според различните точки БКП е отговорна за различни неща, вариращи от „унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация“ и „моралния и икономическия упадък на държавата“ до нарушаване на човешките права и свободи по редица начини и подчиняване интересите на страната на чужда държава – СССР, „до степен на практическа загуба на държавен суверенитет“. В член трети обявява БКП за престъпна организация въз основа на обвиненията от член втори, а в четвърти обявява всички действия, извършени с цел съпротива и отхвърляне на режима, за „справедливи, морално оправдани и достойни за почит“.
Връщаме се на конформистите по Иванов. Те според него трябва да претеглят на кантара дали снимката с панделки е по-важна, или запазването на националното достойнство. „Крайно време е да поставим подходящ символ на града. Ще изброя шортлиста за Бургас. Градът ни няма паметник на основателя на българската държава – Хан Аспарух. В Бургас дори и дума не се обелва по въпроса кой е присъединил тази територия към българската държава – това не е Аспарух, нито е Симеон. В Бургас няма паметник на Съединението. Градът е станал свободен в свободната държава България по време на Съединението. Само след няколко дни ще се разрази поредната бурна дискусия за 3 март, но Бургас не е освободен тогава. Освободен е на 6 септември 1885 г. Къде е паметникът на Съединението?“, задава риторично въпроса той.
Чуждият пример
Съвсем резонно е да се помисли какво правят в чужбина с паметници, със символи, изчерпани откъм съдържание. Чували сме, че ги поставят на подходящи места, не ги унищожават. Митко Иванов е категоричен, е ако някой тръгне да унищожава паметник, той би застанал в редицата на бранителите му. Убеден е, че паметници не трябва да се унищожават, трябва да бъдат премествани: „Общо взето това е, което се е случва във всички цивилизовани държави. Тук въпросните другари или момичетата и момчетата с панделки или без панделки, казват – да, ама в цяла Европа – Германия, Австрия Унгария, не е така. Ами не е точно така! В Германия и Австрия Червената армия си тръгна, позволи на тези държави да се развиват по демократичен път. Унгария е едно изключение, но тук вече влиза факторът Орбан, който не е тема на нашата статия. И в този смисъл аз не виждам да има такава държава, с такова гигантско лоби и вкопчване в това чудовищно нещо, уронващо националното достойнство. Мисля, че трябва да постъпим цивилизовано и да не си въобразяваме, че сме открили топлата вода, колелото и луната – не сме македонци!
Директорът на РИМ – Бургас Милен Николов, е категоричен, че „историята, каквато и да е тя – добра или лоша, ако подобни паметници са дразнители, не отговарят на съвременните вкусове и обществените настроения – да, нека да се демонтират, но да се експонират в подходяща форма и среда. „Глас народен, глас божи!“. Каквото решат хората, това да се направи.“ Николов дефинира момента като деликатен и болезнен за много хора. Въпросът е обществото да узрее до такава степен, че да реши без жар и емоции какво да прави с тези паметници. „Това би се постигнало с един референдум, и то национален, за да не се правят поотделно в Пловдив, Варна, Бургас. Нека хората сами да решат искат ли тези паметници, не ги ли искат. Защото една част казват „дай да ги махнем“, друга част казват „няма да ги махнем“. Въпросът е адски политизиран в момента, експлоатира се от разни политически групи, докато този момент не мине, адекватно решение няма да се вземе“, категоричен е директорът на РИМ – Бургас.
Репортер на ЧФ се свърза с Тодор Ангелов, общински съветник от ПП „Възраждане“ и председател на Комисията по култура и читалищна дейност“ в ОбС – Бургас. Попитан какво мисли във връзка с кръстоносния поход срещу Альошите в страната, той отговори така – „Принципната ми позиция е, че не трябва да се пипа паметникът на връх Шипка“.
Паметникът на Съветската армия поляризира мненията на хората, категоричен е Георги Маринчев, общински съветник от ПП ГЕРБ. „Знаете, че той влиза в полезрението на жителите на града ни, когато някой го боядиса. Върху него, твърде често, намират отзвук обществените настроения. Ако има някаква полза за младите и за децата, тя трябва да е историческа. В крайна сметка, тези неща не се решават с големи паметници, а с учене на история. Аз няма да хвърлям съчки в този огън, най-малкото, защото не виждам смисъл. Винаги ще има хора, които ще поискат да се махне, винаги ще има хора, на които ще им липсва. Аз лично не го забелязвам от много години, не ми е тема и не искам да създавам напрежение. Който иска, нека да се занимава с работи от 1952 г. Ние се чудим как да направим 2024 г. по-успешна за спорта и за децата от 2023“, заяви Маринчев.
От Организацията за закрила на българските граждани (ОЗБГ) припомниха, че освен проточилата се с десетилетия дискусия по темата с демонтажа на Альошата, в Бургас са приети и правила за преместване на монументи, а най-важното условие е да има минимум 1000 подписа на граждани в подкрепа на това. Ключов факт за преобладаващите нагласи в града е, че не са събрани досега. Стефан Петров от ОЗБГ е убеден, че е неприемливо монументите на велики българи като Христо Ботев и Васил Левски да са с видимо па-малки размери, докато „Альоша“ да се възвисява над всички тях в центъра на града. По мнението на организацията трябва да бъде преместен, особено в контекста на руските действия в Украйна.
Към момента Община Бургас полага всички грижи за паметника на площад „Тройката“ и той е в отлично състояние.
