Чудовищно. Кучето Любчо издъхна в ръцете на добри хора, спасили го от синджир, глад и жажда
Георги РУСИНОВ
Тези дни порочният път, водещ до нехуманното отношение към животните взе нова жертва у нас. Кучето Любчо, макар и спасено от синджир, гладна и жадна смърт, издъхна в ръцете на добри хора, които направиха всичко по силите си да го върнат към живот. Той умря, тежейки едва 5 килограма и 750 грама, с атрофирали мускули по цялото тяло и без грам мазнина по себе си. Организмът на нещастното животно буквално се бе самоизял.
„На юг от Рая“. Така се пееше в една песен на известната метъл група „Слейър“. В нея са описани множеството човешки грехове, заради които безсмъртните ни души отиват „на юг от Рая“, т.е. в Ада. Е, нашите географски ширини и определени безскрупулни групи от хора със сигурност се намират точно там и им е комфортно. Ромска фамилия в средецкото село Зорница е отговорна за смъртта на кучето Любчо. Как се стигна дотам ще разкажем по-долу, но най-фрапиращото е обяснението им за действията си, или по-скоро бездействията си, довели до поредната беззащитна жертва на четири крака.
То не е наше куче, на чичо ми е, който замина в чужбина
С тези думи е посрещнат човекът, измъкнал Любчо от лапите на фамилията, вързан в единия край на двора и оставен просто да умре. Емпатията е нещото, по което се различават социопатите. При тях тя липсва, те не могат да изпитат съпричастност с болката и емоциите на хора, камо ли на животни. Именно животните са първите жертви на бъдещи убийци, които са неспособни на емпатия. Отговорът на ромите към човека, поел нещата в свои ръце показва точно това – липса на такава.
Действията се развиват миналата неделя, а с тях ни запознава дългогодишният закрилник на животни – бургазлийката Дария Хулка, която е спасила безброй бездомни и винаги е насреща да помага.
„Аз съм една от тези, които видяха публикацията на човека във Фейсбук. Миналия четвъртък аз случайно влизах в една клиника, която ползвам за рутинни проверки на бездомни животни, които прибирам – за ваксини, за тестове. Този път не го прибрах аз това кученце. Влизах, за да взема едни лекарства и тогава ги видях – човекът, спасил Любчо, и кучето. То беше в много тежко състояние. Поздравих мъжа. Попитах ветеринаря как е животното и тя каза, че е много зле и трябва да се направи кръвопреливане. От тук нататък след като разбрах какво е състоянието на животното, помолих човека да пусне пост с апел, че трябва спешно кръвопреливане да се направи. Той ми обясни, че не е в състояние и тогава аз реших да пусна през моя Фейсбук. Кучето е намерено в село Зорница, община Средец, в двор на ромско семейство, които буквално са го оставили да умре, вързано на синджир. Човекът събота и неделя си ходи до селото и разхожда своето куче. Обясни ми, че предната седмица, когато е минавал, кучето е лаело и горе-долу е било добре. Миналата неделя той отново разхожда своето куче и в същия двор вижда нещо, което вече не прилича на живо същество. Тогава се върнал до тях, оставил неговото куче и с шут на вратата нахлул в двора. Как не са тръгнали да се саморазправят, не знам, но е успял да вземе кученцето, което към този момент вече е жив скелет. Попитал ги защо така са го изоставили, а те му обяснили, че чичо им го оставил, а той заминал за чужбина. Тогава той грабва кучето и го кара спешно към клиника“, разказва тя.
Според нея състоянието на Любчо е било толкова тежко, че вече е граничело до смъртта.
„Наистина се опитахме да го спасим, но всичките му показатели бяха несъвместими с живота. Аз лесно не се предавам. Ако не направехме опит да го спасим, аз нямаше да си простя. Но и да го бяхме евтаназирали, пак щеше да има хора, които да ни упрекнат, защото се намериха и такива, които под публикациите ми пишеха, че не сме свършили достатъчно“, продължава Хулка.
Следва активизиране от хората с големи сърца. Бургаската певица Тони Димитрова поема изцяло първоначалните разходи по лечението на Любчо и престоят му във ветеринарната клиника. Други се отзовават с помощ от всякакво естество – храна, памперси. Кучето е толкова обездвижено заради атрофиралите си мускули, че не може да се изправя само. Дария води своето куче, което ползват, за да се прелее кръв на умиращото животно.
„Най се ядосах, че за пореден път за даване на акъл се наредиха много хора, но никой от тях не дойде да види кучето даже. Иначе и с претенции към нас, които се опитахме да го спасим. Аз докарах моето куче за кръвопреливането. Ангажирах се изцяло и 3-4 дни не съм спала. А след като почина мъничето, бях съкрушена. В събота го видях в много добра кондиция. Той до неделя вечерта е бил добре, но вече в понеделник не издържа, миличкото. Явно живна малко след кръвопреливането, но дотам. Аз го видях поне, там бях. Той нямаше мускулчета, мастна тъкан, абсолютно атрофирало беше кученцето. Само кожа и кости. Започнах да търся къде може да се направи физиотерапия на Любчо, защото в Бургас не знам да има, но не издържа“, обясни бургазлийката.
Липса на сигнали, бездействие на институции, ниски наказания – магистралата към Ада за животните
Както по-горе споменахме, Любчо стана жертва на порочния път, водещ до нехуманно отношение към животните. Ако по-рано споменахме „На юг от Рая“, то „Магистрала към Ада“ на австралийските рокаджии AC/DC, изглежда като подходящо определение за това как се стига до там по нашите географски ширини.
Писано е вече стотици пъти, но едно общество се познава по отношението към слабите – деца, стари хора и животни. В България и по трите сме зле, но животните, които за такива като ромската фамилия са просто собственост, предмет, нещо, което можеш да изоставиш, или захвърлиш, го отнасят най-много от липсата на човечност.
Друга характерна черта, която се наблюдава сред обществото е нежеланието да се подават сигнали до институциите. Дали това се дължи на недоверие в работата и компетентността им, вероятно е чисто субективен въпрос. Факт е обаче, че сигнали не се подават. Такъв е и случаят с Любчо.
Репортерска проверка на „Черноморски фар“ установи, че нито в полицията, нито в прокуратурата има сигнали, преписки, производства, или каквото и да е за нехуманно отношение към животни в село Зорница, община Средец. Тук стигаме до втората точка от порочния път. Когато няма сигнали, институциите обикновено не се занимават на свой ред, макар да имат възможност да се самосезират по публикации в социални мрежи и медии. От „Черноморски фар“ се надяваме това да стане след тази наша публикация. Макар и да е късно за Любчо, може пък друго малтретирано куче да бъде измъкнато от ръцете на насилници, а те да си получат заслуженото. Човекът, спасил Любчо, е нямал време да чака институции, поел е нещата в свои ръце, защото кучето буквално си е отивало от този свят.
Стигаме до точка три от магистралата към Ада – ниските наказания. Въпреки обещанията на мнозина управляващи, че ще се правят промени в закона, с който подобни престъпления ще се наказват по-строго, защото тормозът, издевателствата и насилията над гръбначни животни са именно такива, то до промяна не се стига, само увещания защо не може да се случи сега. И така – повечето такива престъпления, ако изобщо бъдат регистрирани и вкарани в съда, обикновено се разминават с условни присъди и парични глоби. Те обаче са толкова малко на база на общия брой такива случаи – знайни и незнайни, че насилниците се чувстват безнаказани.
Стигаме до финалната точка от порочния път – липсата на сигнали води до бездействие на институциите, което води до чувството за безнаказаност у престъпниците, които знаят, че и да бъдат хванати и съдени, ще се разминат леко, а самите те са познати с действията си най-малко на комшии и съграждани/съселяни, които обаче не ги докладват. На магистралата се появява завой, който води до точка едно – липсата на сигнали. Магистралата към Ада става кръг, който се повтаря постоянно и от който за момента, поне изглежда, измъкване няма. Явно за по-голяма част от тези общности, които стават свидетели на подобни картини, това са някакви нормални неща, кучетата си заслужават каквото им се случва и животът си продължава като в песен на Васко Кръпката.
Тотална липса на програми, свързани с животните сред мераклиите за власт
Тъй като сме в предизборна кампания, а кандидатите за власт са хиляди в областта, е редно да се отбележи, че тотално липсват в програмите им каквито и да са мерки за справяне с популацията на безстопанствени животни и нехуманното отношение към тях.
„Трябва да намерим начин това да спре. Да, наистина хората нямат навик да търсят институции. За съжаление е така. Но и трябва да се замислим защо е така. Нека малко политиците и желаещите за такива, тъй като сега сме в предизборна кампания, да се задействат. Иска ми се някой да застане най-накрая на страната на беззащитните. Всички управляващи до момента се правят, че този проблем не съществува – безконтролното развъждане и нехуманното отношение. В нашия Общински съвет, по моите наблюдения от 10 години, откакто помагам активно на животни, един като се намери да реши да помага и да говори за бюджета на приюта, изскачат 30 други и му казват: „ти луд ли си“. Следват аргументи – да има за възрастните, за децата, за спортни площадки. Да, нека е така, но докога ще се правим, че не съществува всичко останало? В този приют мизерията е обидна и към хората, и към животните. За съжаление навсякъде е пълно с бездомни животни и отношението към тях е ужасно. Никой не показа, че има желание да контролира този процес“, коментира Дария Хулка и продължава:
„Мисля си, че ако институциите тръгнат да обикалят селата, ще намерят стотици такива случаи на нехуманно отношение. Това е във всеки трети двор – вързани на синджир животни, със сухия хляб, ръждясалата тенджера и жабунясалата вода. Преди време намерих един Сашко, вързан така, извън рамките на имота, с едни захвърлени сухи кокали пред него и мътна, блатна вода. Той изкара късмет, че го намерих навреме. Любчо нямаше този късмет“.
Ще дойде ли ден, в който „Магистралата към Ада“ ще стигне до „Стълбата към Рая“ (б.а. песен на „Лед Зепелин“) зависи от всички нас. Бездействието в крайна сметка е игралната площадка на Дявола.
