ДОСТЪП: Адвокати и граждани влизат в портала само с електронен подпис
Георги РУСИНОВ
В 21. век, когато темата за достъп до информация и повече осветляване по значими за обществото теми, българското правосъдие е още някъде в 20. век, и дори не в края му. Оказва се, че достъп до Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) има много малък процент от населението на България. Причината – достъп до портала може да се осъществи само с електронен подпис. В края на 2022-ра investor.bg пише, че едва около 15% от българите имат такъв.
С последната доработка по ЕПЕП от 27 март тази година на практика той става почти неизползваем и недостъпен. Премахната е възможността за влизане с потребителско име и парола и е дадена една-единствена възможност – с квалифициран електронен подпис (КЕП). Същевременно влаченото с години дигитализиране на правосъдието коства на държавата и съответно данъкоплатеца милиони левове. Обичайният изпълнител разбира се е „Информационно обслужване“ АД.
По темата разговаряме с бургаския адвокат Венелина Фотева, която следи процесите около дигитализирането на правосъдието още от самото начало.
„Проблемите с електронното правосъдие са много и основната причина за тях може би се дължи на това, че тези системи чрез които трябва да работи въпросното електронно правосъдие, се поръчват, изработват и приемат от лица, които не работят впоследствие с тях. Самата поръчка за порталите, с които трябва да работят потребителите и в голямата си част ние, адвокатите, изначално изхожда от ВСС. Те трябва да са направени така, че абсолютно всеки да може да ги ползва. Т.е., ако вие имате образувано дело в съда по някакъв личен проблем, бил той имотен, семеен или друг, вие трябва да може да имате достъп до делото и това е удобство както за вас, така и за адвоката ви. Аз като адвокат ще съм много по-спокойна, ако знам, че клиентът през цялото време следи делото и е запознат какво се случва. Проблемът е, че тази система, за да работи добре, тя трябва да е организирана по начин, който удовлетворява нуждите на потребителя. Както казах, тя е поръчана от ВСС от съдии, отговарящи за нея, които дори в професионалната си кариера не достъпват делата по този начин. Те не виждат това, което им се предоставя като изработено как всъщност впоследствие работи. Това започва от 2018-а и проблемите се наслагват и се харчат все повече пари, които не довеждат до нищо полезно, което да може да бъде ползвано бързо, лесно и удобно, защото това е целта на това харчене на пари“, коментира тя.
Модулът за достъп до електронни съдебни дела тази година разбуни духовете най-вече сред адвокатите именно заради ограничения достъп до него с КЕП.
„Най-същественият проблем с този модул е с входа. По договор той трябваше да бъде изпълнен така, че във всички модули всеки потребител да влиза с едно потребителско име и парола. Ние си имахме регистрации, влизахме по този начин, което беше изключително удобно от всяко електронно устройство. С въвеждането на доработката този вариант за вход беше премахнат и беше предвидено да се влиза само с квалифициран електронен подпис. Мотивите са ясни – необходима е по-голяма сигурност“, продължи адвокат Фотева.
Пренебрегната е готова работеща система
Според нея обаче е било напълно възможно и много по-лесно да се засили защитата с вече работеща система за достъп, която е тази за електронно връчване.
„На входа на портала самата система ви предлага различни начини за вход – с електронен подпис, ПИН или ПУК, с двуфакторна идентификация. Общо пет са възможностите за вход – всяка от които с различно ниво на сигурност. Потребителят сам избира. Разбира се, че входът с потребителско име и парола е най-уязвим, но въпреки това ви предлагат и други възможности. Този вид вход вече е готов и разработен, но ВСС и „Информационно обслужване“ не го прилагат. По някаква причина са решили, че по-лесно е да направят достъпа само с квалифициран електронен подпис. Това обаче автоматично отблъсква може би 90% от потенциалните потребители, защото този портал не е направен само за адвокатите, въпреки че най-много сме засегнати ние и именно ние можем да посочим как да бъде променен порталът и да отразява нуждите на потребителя. Ние сме малко над 13,000, а тази система, струваща прескъпо, е направена, за да се ползва от всички български граждани, включително и от чужбина“, посочи тя.
Адвокат Фотева казва, че отделно от това е бил прекратен и достъпът за адвокатските им сътрудници, които по закон имат право да правят справки по делата им.
„Когато входът беше с име и парола, те разполагаха с тези данни и можеха да влизат спокойно да правят справки. В момента вече не могат. Става така, че аз като адвокат, моя подпис трябва да го дам на сътрудника си, за да извърши определени действия. Но нали разбирате, че този мой подпис дава достъп до личната ми банкова сметка, личното досие в НАП или здравното ми досие? Това, което се случва, не е редно. Беше планирано в някакъв етап преди възлагане на доработката, самата работа в модула да е организирана така, че адвокатите да могат да регистрират профили на адвокатските си сътрудници. Защо не се е направило по този начин, не е ясно. Проблемът не е в това, че не може, защото очевидно има съвсем нормално ИТ решение на този проблем. Дори за юридическите лица порталът е направен да работи така, т.е. не е невъзможност, а по-скоро спестяване и хаотично правене на нещата. Така обаче нашата работа се затруднява. Обикновените граждани отпаднаха от графата потребители поради простата причина, че масово нямат електронни подписи“, заяви юристът.
Дори адвокати се отказват и не ползват електронния портал
Адвокат Фотева уточни, че дори нейни колеги са спрели да ползват електронния портал след последната му доработка, която добавя още един проблем при стартирането си.
„Заради изискването на вход с КЕП автоматично това означава, че през телефон не може да се влезе. Това става с флашка. Не са достъпни дори облачните електронни подписи, които биха позволили вход и през телефон. Оказа се, че подписването е направено да се случва по такъв странен и непривичен начин, посредством сваляне на някакъв файл тип „приставка“, който инсталира нещо на компютъра. Този процес се оказа, че при много от колегите се блокира от други приложения, или антивирусен софтуер. Много колеги опитваха безуспешно и след като не успяха, се отказаха да ползват системата. Така стигнахме до положение с изхарчени около 1 млн. лева само за тази доработка на системата на софтуерен продукт, който потребителите не ползват“, обясни адвокат Фотева.
Изтичат лични данни по някои дела, бюрократщината продължава
Друг проблем е, че по много от делата не се зареждат обезличените актове, продължи бургаският юрист.
„Този модул трябва да ви дава достъп освен до вашите дела и до всички останали публични дела, но разбира се, без личните данни на съответните страни, но с постановените от съда актове, и с обезличени данни. Това обаче се оказа възможно за някои дела, невъзможно за други. Бяха констатирани неудачни ИТ решения при въвеждането на самите процеси на портала. Смисълът от една такава електронна система не е просто това, че тя съществува в електронна среда, а в това тя да автоматизира процеси. Т.е. това, което досега отнемаше време – подаване на заявления за електронен достъп до делото, печатането му на хартия от деловодителя в съда, докладването му на съдията, той да резолира положително, после това хартиено заявление при ИТ специалиста, а той да закачи достъпа до делото. Този целият процес сега трябваше да се автоматизира, когато съдът изначално е въвел, че аз съм адвокат по това дело и аз се представям с моя КЕП, да мога аз автоматично да си го отварям и да го добавям в списъка с дела. Това беше оправданието за влизането в платформата с КЕП – за по-голяма сигурност, въпреки че можеше да се предвиди да се използва в по-късен етап за по-дълбок достъп, а влизането в самия портал за всички да е с потребителско име и парола. Тази автоматизация щеше да премахне целия този процес, който отнема време и човешки ресурс, за който всички плащаме“, каза тя.
Адвокатурата настоява за промени
Преди пускането в сила на последната доработка по мегапроекта „Електронно правосъдие“, адвокатурата в България е настоявала с многократни искания пред ВСС да се въведе тестови вариант, за да може именно те като основни потребители на платформата да видят къде какви грешки изникват, преди да се пусне официално и на практика да се ограничи достъпът на стотици хиляди заинтересовани граждани.
„Това не беше направено, просто един ден осъмнахме всички с новата и който нямаше КЕП, трябваше да си вади и да се регистрира наново. Изчезнаха регистрации, достъп до дела. С времето тези недостатъци на системата в някаква степен се отстраняват – някои от тях. Далеч не всички, но се работи. Смея да твърдя, че благодарение на нас, адвокатите, които алармирахме за проблема и откровено заплашихме, че ще съдим ВСС и „Информационно обслужване“ за този продукт, едва това ги накара да почнат да работят по отстраняване на проблемите“, добави тя.
Българските адвокати определено ще продължават да настояват за създаване на такъв достъп до ЕПЕП, в който потребителят да има избор между няколко варианта.
„В този смисъл – да, връщане на първоначалния вариант с потребителско име и парола, а нека с нея потребителят да има възможност да влиза и с КЕП, включително и облачен, за да може да се ползва системата и на телефони и таблети, а не само на компютър. След многократни писма от нас, от страна на ВСС беше поет ангажимент да разработят специално приложение, т.е. те продължават да не са съгласни да предоставят избор, но се съгласиха да разработят нарочно приложение, от което да може да се получава достъп и от мобилни телефони. Дали? Кога? Работи ли се по него? Все още никой не знае“, завърши тя.
