Златното зъбче взривява първия монумент на освободителите
На едно и също място сме посрещали руски и съветски воини
Георги РУСИНОВ
Малко бургазлии знаят, че паметникът, на който всяка година на 3-ти март поднасяме цветя в памет на загиналите за освобождението ни руски воини, всъщност е изграден през 1946 година и то в чест на посрещането на съветските воини през 1944 година. Това разказа пред „Черноморски фар“ бургаският художник и историк Митко Иванов. Любопитен факт около паметника е, че всъщност преди този от 46-а година, чийто архитект е Стоян Николов, е имало друг изграден непосредствено след Освобождението през 1878 година. Изборът на място също не е случаен – през 1878 година това място се е явявало края на Бургас и именно там е влязла прословутата чета на Лермонтов.
„Той е бил по-скромен паметник с една специфична на пресечена пирамида форма, която сме свикнали да свързваме с края на 19-и и началото на 20-и век. Най-общо казано мога да ви кажа, че е бил сходен с формата и размера на паметника на загиналите руски войни, който днес се намира в Морската градина до Летния театър“, обяснява художникът.
„На същото място през 1944 година са посрещнати съветските войски, които, формално погледнато, в този момент са окупатори на България, съобразно тогавашната политическа обстановка. За това имаме и доказателство във вид на снимки, които се съхраняват в Държавна агенция архиви. На снимката примерно ясно се вижда сградата на гимназията“, заявява Иванов.
Най-любопитно е, че първоначалният паметник е взривен от горянин с прякора Златното зъбче.
„Фамилията му е била Магриотов. Неговите наследници са живи и здрави, и днес живеят в Бургас“, пояснява художникът.
Атентатът е извършен през 1945 година, когато горянството е в силата си. То представлява антикомунистическо движение, което е последвало установяването на просъветския комунистически режим през 1944 година в България.
„Интересното е, че проявите на горянството бяха укривани като факти и то е напълно унищожено във всякакъв смисъл на думата. Тези хора са били преследвани, затваряни по затворите или разстрелвани. Комунистическата власт е укривала всякакви факти за тяхното съществуване. Може би самата проява на някакъв вид съпротива е била компрометираща за властта и тя се опитвала да я укрива“, уточнява Иванов.
Историята около взривяването на първия паметник Иванов знае от първоизточник. Това е съавторът на книгата им „Историята на Бургас“ историкът Стоян Райчевски.
„Той ми разказваше детските си спомени, когато спомена за тази история. Тогава е бил малко дете. Не помнеше някакви по-конкретни факти, но взривът се е запечатал в паметта му. Помнеше как възрастните тогава се възмущавали, когато коментирали случката. Може да се каже, че е бил свидетел на това, тъй като родната му къща е на метри от днешния паметник“, разказа художникът.
Има и логично обяснение защо след като първият паметник е бил изграден по царско време е станал жертва на горянина Магриотов, който е антикомунистически настроен.
„Смятам, че стремежът на комунистическата власт тогава да говори за двойно освобождение и да идентифицира едното освобождение с другото, като че ли е концентрирало омразата към руската държава като цяло и е причина за взривяването на паметника“, обяснява той.
Друг интересен факт около днешния паметник е, че от една страна е посветен на руските освободители, а в непосредствена близост до него се намира гроб на съветски офицери, които са загинали през 1944 година при опит за обезвреждане на мина край Поморие.
„Първо сме имали само паметник, а гробът е добавен допълнително и се превръща в част от целия комплекс, поради този нещастен инцидент“, завършва Иванов.
Статията е публикувана във вестник "Черноморски фар" и онлайн изданието на 02.03.2018-а!
