Кореспонденция свързва учителя Никола Венетов с именития художник
Соня Кехлибарева
Едно невероятно приятелство е останало запечатано в писма и картички. В продължение на 61 години художникът Владимир Димитров – Майстора и поета Никола Антонов – Венетов си разменят послания и мисли. И докато първият е световноизвестен със своите картини, пътуващи по света, то вторият е останал неизвестен за широката публика, учител в Бургас и провинциален поет. Връзката между двамата, зародила се в младостта им, минава през годините и остава непрекъсната до края на живота им.
Владимир Димитров – Майстора е роден на 1 февруари 1882 г. в граничното кюстендилско село Фролош, където живее до седемгодишната си възраст. Семейството му се премества в Кюстендил, където той завършва трети прогимназиален клас.
Никола Антонов – Венетов е роден на 14 октомври 1882 г. в Дупница. Завършва средно и педагогическо образование в Кюстендил.
Поетът Венетов
Кюстендил става отправната точка на пътя на приятелството им. Двамата са писари в Окръжния съд. Получават месечна заплата по 10 лева, но са изключително старателни изпълнителни в работата си.
Техен приятел е и ученикът от Педагогическото училище Емануил Попдимитров (1885 – 1943 г.) – по-късно известен поет, частен доцент при Катедра по сравнително литературознание към Софийския университет, автор на едни от най-хубавите стихотворения в българската интимна лирика. Тримата приятели имат общи интереси: философия, изкуство, религия, изучават съчиненията на Лев Толстой, търсят духовния смисъл на живота в самоотричането, въздържанието, добротворството срещу злото. Вярват, че мисията на човека е да съедини мъдростта със знанието.
След изложбата в Педагогическото училище в Кюстендил през 1903 г., далновидни общественици от града оценяват големия талант на Владимир Димитров и го изпращат да учи в Рисувалното училище в София.
В същото време Никола пише стихотворения, а през 1904 г. заминава също за столицата и записва литература в университета. Бедността му попречва да продължи образованието си и е принуден да учителства в бургаските села. През 1906 г. Венетов е на 24 години. На колкото е и Владимир Димитров, който вече трета година учи в Рисувалното училище в София. Заради умението си да рисува бързо, вярно и майсторски още тогава е наречен от своите състуденти Майстора.
Никола Антонов учителства в селата Русокастро, Бургаско, Джумалий (дн. Житосвят), Карнобатско, Къркчалъ (дн. Драчево). През 1906 г. е назначен за учител по български език в с. Алан кайряк ( дн. Ясна поляна), Бургаско. Тук попада в кръга на толстоистите и става техен ревностен последовател. Като човек със заплата започва да изпраща от време на време пари на бъдещия художник, на майка му и малката му сестра, които мизерстват в София. През 1912 – 1913 участва в Балканската война и служи в 13-и Рилски полк, заедно с Майстора, който е бил военен художник на фронта. Там той рисува своя приятел като войник. Рисунката с туш и перо показва Сароски залив и Венетов излегнат на брега на Егейско море. Рисунката има надпис 22 април 1913 г.
Тази възхитителна и необикновена дружба като че ли най-добре е изразена в посвещението на една оригинална снимка от 1907 г.: „На единствения ми другар Венетов и достойната му другарка Марийка“. Художникът пътува непрекъснато, но където и да е пише писма на своя приятел – кога по-дълги, кога с няколко реда, но винаги с обръщението “драги Кольо” или само “Кольо”. Майсторът споделя с Венетов своите терзания, творчески неспокойства и сполуки, впечатленията си от далечни и чужди градове, от художествени галерии и чужди култури, своите най-съкровенни разбирания за изкуството и мъката да гони съвършенството. Той подкрепя Венетов при издаване на втората му стихосбирка, съветва го да членува в писателския съюз.
В Бургас Никола Венетов си построява собствен дом и живее дълги години със семейството си на ул. “Антим І” № 42. През 1936 г. е учител в Германското частно училище. Ползва се с уважение в средите на учителите и културните дейци в Бургас. Избран е за член на ръководството на Бургаското окръжно археологическо дружество „Дебелт“ още от неговото създаване на 2 ноември 1925 г. Изпраща свои стихотворения до софийските вестници и литературни списания, редовно сътрудничи на толстоисткото списание „Възраждане“. Творчеството му остава затворено в две стихосбирки – „Стъпки в снега“ (1919 г.) и „Насаме“ (1942 г.).
_1.jpg)
Учителят Венетов с ученици от Германското училище в Бургас през 1937 година
Дългогодишната дълбока духовна дружба между Никола Антонов и Майстора се потвърждава от разменените редовно писма, поздравителни картички и честитки в продължение на 55 години (1905 – 1960 г.). Художникът не е имал навика да пази кореспонденцията, поради своя спартански живот и чести пътувания, та затова днес благодарим на Венетов, че е съхранявал сравнително ревностно всичко получено от своя приятел. В държавния архив – Габрово, където е личният архив на Никола Антонов-Венетов (фонд №814 – к), предаден от неговата племенница Спасена Богданова Кючукова, освен автобиографични бележки, лични документи е съхранена и лична кореспонденция, както и творческата му дейност –публикации, преводи, снимки и др. В този архив са и 55 оригинални писма – картички от Майстора до Венетов. Повечето от тях са цветни илюстровани със снимки на градове, репродукции на картини, скулптури, цветя с пощенски клейма от Свищов, София, село Шишковци, Венеция, Сиракуза, Неапол, Рим, Ню Йорк, Париж, Истанбул, Варшава и другаде. Написани в красив почерк, адресирани до приятеля от Бургас, подписани с ОН.
В последните години от живота си Майстора, живеещ в София, боледува често и рядко посяга към четката, но не е забравил приятеля си. Продължава да го поздравява за именния му ден, да му честити новите години, да му дава съвети и да го подкрепя в тежките житейски изпитания.
Гърбът на подарения портрет с посвещение
17. ХІІ.1952 г. София
„Драги Кольо,
Отдавна получих писмото с хубавото стихотворение, но ето че едва сега се наканих да ти се обадя.
За изложбата нищо не можах да нарисувам, понеже до 27. ХІ. позирах на другарите да завършат своите работи, след това боледувах пак от грип, но сега почнах да се даврандисвам. За изложбата се осведомявам от пресата, защото от мъглата и студа не трябва да излизам, а и другарите, затиснати от грижи, не са идвали при мен за да кажат впечатленията си от изложените работи.
И твоето положение, както това и на милионите, не е розово и тоя свят го спасява само мир. Дано Вл. Василев направи нещо добро и за теб. Не е зле да членуваш в писателския съюз, а и като там е присърце, да направиш работи със съвременна тематика.
Желая ви здраве и всичко добро. ОН“
20.ІІІ.1957 г. София
„Драги Кольо,
И тази година през зимата си платих данъка – да боледувам и прескърцах, а занапред – здраве. Но по всичко личи, че се приближавам към нирваната. Житието са редили няколко души и в него има доста лъжи и много хвалби или кусура не е само за Ленков.
От някой ден се пооправи времето, та почнах да излизам и дано и през лятото като дойдеш насам, ще се сберем на приказки.
Селям на всичко. ОН“.
На лицевата страна на картичката е картината „Флорентинец“ на художника Константин Величков.
18.12.1957 г. София
„Всичко най-хубаво, драги Кольо, по случай имения ти ден. Изглежда, си отменил идването си до София или Кюстендил за през идната година. Към мен нищо ново. Изложбата в Германия ще стане през януари и ще отиде Лавренов, а аз ще пазя стаята.”
Писмо е написано на картичка на лицевата страна картина “Старият Пловдив от Цанко Лавренов.
1 юли 1958 г. София
„Драги Кольо,
Желанието ти да те нарисувам по фотография, за съжаление не съм в състояние да изпълня, защото съм възпрепятстван от болест и от три години вече не работя. Рисувал съм те на Сароския залив с туш и макар работата да не е толкоз сполучлива, може да ми пишеш на кого да я предам или пък ти когато дойдеш, да я получиш. ОН “
Текстът е написан на обратната страна на картичка с изглед Къщата на Ламартин в Пловдив.
Последната поздравителна картичка е по повод Новата 1960 г., девет месеца преди смъртта му 29 септември 1960 г.
За съжаление до нас не е достигнала кореспонденцията на Никола Венетов до художника. Венетов умира на 15 януари 1971 г.
