Понеделник, 15 Май 2023
    
Общество

Експертът говори: Игликата краси прозореца, но и лекува

  13.02.2023 11:45  
Експертът говори: Игликата краси прозореца, но и лекува

Жана Георгиева, ландшафтен архитект - „Бургасцвет“

Primula (иглика)

Игликата (на латински Primula) е род, обхващащ около 500 вида многогодишни тревисти растения от семейство Primulaceae. Имат къси нишковидни корени. Стъблата обикновено са изправени, но може и да липсват такива. Листата са захванати в основата на стъблото в розетка. Цъфти от февруари до май. Цветовете са петделни и съставляват право или наведено съцветие на върха на растението, или са единични в центъра на стъблената розетка. Плодът представлява многосеменна кутийка.

Игликата произхожда от умерените зони на Северното полукълбо. В България са естествено разпространени 8 вида иглика, 4 от които са защитени видове. В диво състояние се среща из горите и ливадите в предпланинските и планинските райони.

По-известни видове иглика:

Жълта иглика (Primula officinalis)

Крилатолистна (висока) иглика (Primula elatior)

Лечебна иглика (Primula veris)

Аурикула (Primula auricula)

Стайна (Чашкова) иглика (Primula obconica)

Старопланинска иглика (Primula frondosa)

Рилска (Божествена) иглика (Primula deorum)

Клинолистна иглика (Primula minima)

Брашнеста иглика (Primula farinosa L.)

Обикновена иглика (Primula vulgaris)

Люлякова (Primula malacoides)

Розова иглика (Primula farinosa)

Халерова иглика (Primula halleri)

Безстъблена иглика (Primula acaulis)

Градинска (Primula auricula)

Разноцветна (Primula heterochroma)

 

                                       

Грижи:

Поливане: Поливането през лятото и пролетта трябва да е обилно, а през зимата - нормално умерено. Почвата трябва да е постоянно влажна.

Влажност: Ако поставяте игликата в помещения със сух въздух, е нужно да поставите върху подложката на саксията мокри камъчета. Това е необходимо с цел борба с акарите. Не трябва да се мокрят листата.

Почвена смес: Трябва да е хумусна. Необходимо е да е съставена от еднакви части пясък, листовка и торфена смес. Нужно е да е с добър дренаж.

Светлина: На игликата е необходимо ярко слънчево осветление, особено сутрин. През зимата може да се гледа на остъклена тераса при температура 5-10 градуса.

Подхранване: Игликите са чувствителни към липса на соли, поради което трябва да се подхранват доста внимателно - желателно с желязосъдържащи торове.

Размножаване: Старите туфи могат да се разделят веднага след цъфтежа. Размножаването със семена може да се направи рано напролет. Семената се засяват върху легло от влажен торф, разположен на слой чиста почва. Саксията трябва да се постави в хладилник за около 20-25 дни, след което се прехвърля на топло. За да поникнат, семената се нуждаят от светлина и затова не се покриват с почва, а със стъкло, което се отстранява веднага след като се покажат първите поници. След това малките иглики се прехвърлят в индивидуални саксии с размер 5-7 см.

Приложение:

За билколечение се използват цветовете, листата и корените на растението Primula officinalis (обикновена иглика).

Цветовете се берат без дръжките в началото на цъфтежа - март-април. Сушат се на сянка или в сушилня притемпература до 40°С. При неправилно сушене цветовете на игликата позеленяват. Правилно изсушените цветове са оранжево-жълти с бледозелена чашка, медоподобна миризма и сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опакова се в бали.

Листата се берат през време или в края на цъфтежа - април-май. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 100°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и със сладникав вкус. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали или торби.

Коренищата се събират рано напролет - февруари-март, преди да започне развитието на растението, или през есента, когато узреят семената и листата започнат да пожълтяват. Те се изкопават, измиват се и се сушат на слънце или в сушилня при температура до 100°С. Допустима влажност 12%. Опаковат се в бали или торби. Всички части на растението се пазят в сухи, проветриви и сенчести помещения.

Лечебно действие:

•        Откашлящо

•        Нервоуспокояващо

•        Болкоуспокояващо

•        Диуретично

Използва се за:

•        Задух

•        Бронхити

•        Бронхиална астма

•        Кашлица

•        Грип

•        Главоболие

•        Ревматични болки

•        Безсъние

•        Виене на свят

•        Шипове

•        Сърдечна и нервна слабост

•        Подагра

•        Възпаление на бъбреците

•        Засилване на стомашната секреция на жлезите

•        Повишаване на обмяната на веществата

        

Начин на приготвяне:

Във вид на запарка:

•        Десет чаени лъжички от корените (около 10 г) на билката се поставят в 300 мл завряла и свалена от огъня вода.

•        Престой - 10-15 мин.

•        Получената течност се прецежда през тънко платно или марля.

•        Приема се по 3 пъти на ден на равни количества преди ядене (за неврози и безсъние).

•        Една супена лъжичка корени се поставят в 250 мл завряла вода.

•        Варене 10-15 мин.

•        Получената течност се прецежда през тънко платно или марля.

•        Приема се по няколко пъти на ден на равни количества преди ядене.

•        Една супена лъжица цветове или листа се залива с 300 мл вряла вода и се оставя да кисне 2 часа.

•        Запарката се пие по 1 кафена чашка преди ядене 4 пъти дневно.