Балетната емблема на Бургас - д-р Росен Методиев: На сцената съм като у дома

Дона МИТЕВА

Животът му е танц – прекрасен, вълнуващ, истински. Съдбата бди над него. Трудът и талантът са в основата на неговата визитна картичка.

„На сцената съм като у дома“, казва д-р Росен Методиев – балетната емблема на Бургас. Преди броени дни той направи блестящо представяне на първата си книга „Балетът в Бургас“, което бе съпътствано с изящно представление. В перспектива е да издаде книга със стихове. А от 30 години отлежава и ръкописът на книга с кулинарни рецепти.

Танцът е в кръвта му. „При подготовката за премиерата на книгата осъзнах, че 50 години съм преподавател и сценичен педагог. В далечната 72-ра година на миналия век започнах да уча класически и характерни танци в школата към Дома на транспортните работници, с ръководител Мария Аврамова. Преди това пробвах от всичко – да рисувам, театър, музика. В тази школа, водена от една от първите прими на Бургаската опера намерих своето място“, разкрива началото Методиев.

 

Красивите балерини с маски от представянето на книгата

Появяват се първите модерни музикални парчета. Ражда се и предизвикателството - към тях да се танцува – изгряват модерните танци. Същевременно Росен учи и инженерна специалност – „Радио и телевизия“, с единствената цел – да е в София, за да следи балетния живот там. Минава и през школата в Пловдив, където заедно със Здравко от „Ритон“ учат. Росен – балет, а Здравко - за диригент на оркестър.

 

 Началото

 

От 1974 година започва да поставя и да ръководи школата в Дома на транспортните работници. Помагат му колежки, когато е в столицата. При окончателното си завръщане в родния Бургас Методиев е убеден, че трябва да направи истински фурор, за да пробие с модерния балет, да покаже на българската публика, а и на корифеите нещо ново, нещо наистина невиждано досега, за което да се заговори.

„На фестивала в Търговище за самодейни танцови състави си поставих за цел да покажем нещо, което да накара всички да онемеят. Това е през 1982 година. Тогава се роди „От начало до край“ – спектакълът бе час и половина. Първият такъв балетен спектакъл. Но заради регламента на конкурса го сбихме, за да отговаря.

Тогава на българска сцена за първи път се появи безжичен микрофон и балерините проговориха. Пътувахме за прегледа - цял автобус хора. 45 балерини, домакин, осветител, озвучител“, връща се назад във времето балетният педагог.

Автограф

Спектакълът започва със смърт, следва раждане. Търсене на щастие, хора, на приятели, време, любов, огън – всичко има в този спектакъл. За да завърши отново …с валса на смъртта.

„Бяха ми донесли гримове от чужбина. Костюмите ушихме с много фантазия. Спектакълът наистина бе много зрелищен. По време на конферирането Федя Лобанов, безспорен авторитет сред хореографите, бе лаконичен: „Един човек има тук, който дойде – взе си медала и си отива“. Това бе нашият пробив. Заговори се за бургазлии и за нашите танци“, разказва за големия успех балетистът.

Следват покани от театъра в Стара Загора, където прави 7 – 8 постановки. После в Габрово, с който театър гостува и поставя в Минск.

 

 Името

 

Идва поканата от Националната телевизия и се зареждат снимки за редица продукции. Без да се изтъква, Росен казва, че е работил с всички български звезди на естрадата без ФСБ и БТР. В личния си архив пази много картички, подписани от тях, след концерти и турнета.

„Стефан Мушатов ни качи в Националната телевизия. В един момент започнаха да канят и софийски балет. Отначало колегите от столицата като ни видяха какво правим на сцената бургазлии, не искаха да излизат да танцуват с нас. Щели да ни пречат… После започнахме да правим и общи неща.

Сценична изява от 1984 г.

Мушатов започна да ги представя като „Формация „М“ и аз го питам: Май си ги кръстил на себе си, а? А той ми отговаря: Не, кръстих ги на младостта. И тогава на мен ми хрумна – бургазлии ще се казват „Tanz Studio R и Мушатов да ми го върне - ме попита на себе си ли съм кръстил формацията. Моят отговор бе в неговия стил: „Не, на радостта“, разказва историята за това как се е появило името, заместило тромавото „Танцова формация на школата към Дома на транспортните работници – Бургас“.

 

Да танцуваш пред бившия Първи в държавата

 

Говорим си за куриозни и конфузни ситуации, а те не липсват в творческия живот на балетиста. Росен Методиев е безкраен извор на такива. Започваме от там, че бургазлии неведнъж са танцували пред първия по време на соца - Тодор Живков.

Един от концертите помни много ярко. Първо, заради това, че цяла седмица са ходили на репетиции до столицата със самолета и са се връщали до Бургас пак по въздух. Но прибирането след самия концерт е било направо култово.

„Още по време на тържеството, което бе в НДК, заваля проливен дъжд, който направо наводни всичко. Като свърши изявата ни, трябваше по някакъв начин да стигнем до летището. Не знам откъде, но ни намериха един градски автобус и ние се натоварихме с всички костюми и реквизит. Заради усложнената обстановка стигнахме до летището в момента, в който самолетът трябваше да излита. Не си спомням кой и как уреди, но ни пуснаха с този градски автобус направо на пистата, до стълбичката на самолета. И ние под дъжда, който не спираше, на бегом се качихме. А стюардесата направо ни раздаде бордните карти“, с усмивка разказва Методиев.

Tanz Studio R

Сеща се и за още по-странно преживяване. След участие пред военния министър в красивите околности на Пловдив, се налага военният да се обади в Пловдив, за да задържат експресния влак София – Бургас, да може да се прибере балетът в Бургас.

„Качиха ни в един военен камион, както сме със сценичните костюми, и - газ за гарата. А там - направо на перона. Влакът спрял и чака. Пътниците виснали по прозорците. Войникът даде направо на заден до товарния вагон и ние се прехвърлихме в него.

За ужас на една част от пътниците и за радост на друга започнахме да се преобличаме, за да не повредим костюмите“, смее се Методиев.

От Минск Росен също пази емоционален спомен, където са гости на пикник, организиран от депутат от Върховния съвет. Докато стигнат уж на вилата, която се оказва поляна, той, художникът и режисьорът, заедно с актриса от габровския театър сменят три автомобила. “Първо ни казаха, че нещо се е повредила колата. После просто нищо не ни обясниха. Ние се досетихме, че това е част от мерките за сигурност“, разказва балетистът за старите порядки в СССР.

На поляната, където се слага софрата, от нищото изникват специалитети – от пиле мляко – всичко внос от Америка, защото това е точно след кризата в Чернобил.

Всичко е прекрасно, но няма тоалетна. За сметка на това полянката е осеяна с момини сълзи. Актрисата, водена от физиологични нужди, тръгва елегантно „да бере цветя“. Връща се странно оцъклена, но не казва нищо. „В един момент реших да се усамотя и аз. Колежката много настоятелно ме окуражи. Отивам аз навътре в гората и… в деликатния момент виждам как от дърветата се показват десетина въоръжени хора, които ме гледат съсредоточено. Приключвайки, и аз набрах момини сълзи и се върнах в компанията. Колежката се подсмихна леко: „Навсякъде има публика“. Моят отговор бе в същия дух: “Ние сме свикнали с публика“. 

Снимка за афиш

Разказите всички комични и с хепиенд се редят един след друг. За балерина, която едновременно танцува и се явява на конкурс за Мис, която едва не излиза пред публика в тура по бански по монокини и това, как за секунди трима я обличат докато тя елегантно и загадъчно първо подава ръка, после краче… За това как се облича трико, когато си потен и как няколко колеги помагат, разтягайки го, докато другите буквално те натъпкват в него. Как задължително първо се обуват обувките в броените секунди за преобличане, и след това идва останалото, което се доизкусурява на път за сцената.

 

Преподаването

 

През 2002 година Росен Методиев създава първата паралелка по „Класически танци“ , през 2004 и по актьорско майсторство в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров“ - Бургас. Преподавател и до момента по дисциплините класически танц, исторически танци, характерни танци, съвременни танцови техники, композиция и импровизация, теория и методика на специалността, история на танца, актьорско майсторство, сценично движение и пантомима, той казва, че работата с младите хора го зарежда. „Имам страхотен контакт с моите ученици. Те споделят с мен, доверяват ми се. Работим в синхрон. Прекрасни млади хора са – качествени. Тази година трима от завършилите са приети в операта“, казва преподавателят.

Учениците са запомнили от него златното правило: „В балетната зала не се влиза с обувки“. Доверяват се на житейската му мъдрост и са респектирани от опита, който има.

Ако говорим за специализациите му, те наистина будят респект и уважение: в Петербург – училище Ваганова, във Виена и Будапеща. У нас хореографи и балетни педагози има малко, затова и Методиев признава, че често се натъква на грешки.

„В детските градини преподават хора с незнайно какви курсове, да не кажа от кол и въже. Голяма част от тях не са и стъпвали на сцена. Давам само един пример, но не е само там“, а за това, че българинът все по-малко отделя внимание и средства за сериозна култура, казва: „Вината е на всички. Народът дават пари за пошли неща. Нисък е критерият на публиката. Липсва и градивната критика. Говоря за балета, но съм убеден, че това важи и за другите сфери на изкуството“, казва педагогът.

 

Книгата и спектакълът

 

Подготовката на спектакъла и самото представяне на книгата му отнема време, но и му дава увереността, че пътят, по който е избрал и върви в съзнателния си живот, е правилният.

„Трудно беше издирването на част от първите балерини, с които съм работил. Най-куриозно бе намирането на Зара Рафаилова. Пътувам за София със споделено пътуване. С нас се вози едно лъчезарно младо момче. Още от началото разговорът са завъртя кой с какво се занимава. Оказа се, че той е внук на Зара. Така се свързах с нея. А Светозар Желев – този чаровен младеж, стана част от представянето. Той направи грима, маските и костюмите. Ето още едно доказателство за това, че талантът се предава през поколение. Той е един от прекрасните гримьори на Бургас“.

Бърза среща на улицата с бившата директорка Юлия Ненова му дава идея как да се свърже и с друг балетен артист.

Спактакълът

За трудностите при издирването и събирането на материала за книгата – не иска да говори.

Залата на кукления театър се изпълни до краен предел с хората, дошли на представянето на книгата „Балетът в Бургас“, а спектакълът, който бе направен специално за целта, събра овациите им.

Росен Методиев е поставил над 75 балетни спектакъла, танци към драматични спектакли и мюзикъли у нас и в чужбина, сред които са: „Вулканът на чувствата“, „Моята любов е моята болка“, „Непокорна кръв“, „Дано намерим за мечтите си дом“, „Любов за живот, живот за любов“ и др.

Вместо авторът да получава цветя, той самият подари цвете на онези, с които е вървял по трудния път на танца. С неизменната чаровна усмивка и финеса на поднесеното от сърце „Благодаря“, Методиев направи реверанс към балета в Бургас не само чрез цветята, а и със самата книга, събрала в себе си историята на това трудно и фино изкуство.

Танцът е безкраен, той преминава като невидима сребърна нишка през поколенията. Росен Методиев започва работа по втората си книга, която ще се казва: „Животът ми дари животи“. А животът му наистина е танц