С информацията провлачва крак и дезинформацията. Тя неразделно я съпътства, особено в демократичните общества, които винаги са били на прицел от сили, които се стремят да ограничат или да заличат тяхното съществуване.
Ето една информация, която за секунди стига до другия край на планетата. Всички хора я четат чрез различни социални мрежи и платформи. Тези информации имат силата да променят социални и политически нагласи и да въздействат върху хората по един особен начин.
„Целта на демократичните общности е тези информации да бъдат обективни, истински и да носят послания и ценности, приети за тези общества. Пример е ЕС, но наред с информациите, както казах, проникват и дезинформациите. Те идват от други центрове, които не са от демократичен тип. Могат да идват от Руската федерация, Китай, Иран, Северна Корея и други държави, които са доказано недемократични общества“, каза по време на дебат с журналисти от регионални медии евродепутатът Андрей Ковачев.
Той е категоричен, че един от основните източници на дезинформация е Руската федерация, като пример той посочи президентската кампания в САЩ, където Русия се е намесила.
Ковачев допълва, че борбата с дезинформацията има много тънка линия. От една страна, да се запази свободата на словото, медиите, изразяването и свободната журналистическа практика. От друга страна, трябва да опазим обществото от зловредните влияния.
Обикновено манипулациите се изразяват в изопачаването на истината. Това обхваща политически данни, исторически факти, съвременни събития, дори и храненето, и здравословния фактор. Дезинформационните кампании са страшни. Политическите, икономическите - също.
Ковачев даде пример за дезинформация в България. Това са постовете в социалните мрежи за излизане от ЕС и НАТО, отхвърляне на еврото, обвързване с такива държави, които, пропагандират „суверенен тип“ демокрация, какъвто се дава, че има в Русия. Неща, които са далеч от истината и съвсем различни от демокрацията въобще.
В България има много медии, които са с неясен собственик, но ясно изразена пропагандистка риторика, която никой не контролира. А когато им се потърси сметка за невярна информация, започват да реват: „Ограничавате ни свободата на словото!“
А същевременно изразяват една позиция, която не позволява на някого да се защити от опонента си. На един се дава трибуна, на друг – не. Има неща, които са черно-бели. Такива медии им предават нюанси, които изкривяват действителността. Примерно, Русия нахлула в Украйна, ама, защото онези ги предизвиквали, един казал това, друг казал друго и т.н.
Не! Няма нюанси. Това е дезинформация. Истината е една. Русия нахлу в Украйна. Руските медии са далеч от журналистиката. Те се ползват като пропагандистки орган в Руската федерация. И някои наши им пригласят. Други създават илюзията, че се отнема думата на опонента. В случая на Русия. Какво да й се дава думата?!
Факт е, че в 21 век една държава атакува със самолети, танкове, оръдия, кораби и пехота друга суверенна държава. Нахлува в пределите и под претекст, който е неоснователен.
