Книгата „Бохемските места на соца. Бургас” e на авторката Мариана Първанова. Премиерата й бе в края на юни, като тя бе представена от издателката Румяна Емануилиду.
Преди 5 години Мариана пристига в Бургас и се захваща с идеята да опише местата по начина, по който е направила това за София.
Подходът и при двете книги е един и същ – посочват се бохемските гнезда и кои са обитателите, които, подобно на техните артистични събратя от Европа, са се събирали по едно и също време на деня, почти в постоянни компании, на определени места, наричани от културолозите „литературни кафенета”. Оттам идва и понятието „бохемски кафенета” или по-обобщаващото – „бохемски места”.
Днес публикуваме откъс за едно от тях.
Клуб за приятелство между народите)
С „Интера” са обозначавали две места в Бургас. Единият е бил срещу гарата и пълното му име е Клуб за приятелство между народите, в който ходели само чужденци и моряци, затова е наричан още Моряшки клуб. Вторият е ресторант „Интернационал” (сега е магазин), за по-кратко наричан „Интера”. Намирал се е в началото на ул. „Александровска” и е събирал бохемата на Бургас.
Започваме с
Клуб за приятелство между народите (сега е банка), на който му казват още „Интерклуба” или „Интера”, Моряшки клуб на БМФ. През годините клубът променя адресите си, но е най-известен, когато се е намирал срещу гарата, в старинната ъглова сграда, принадлежала някога на фамилия Калдерон. Замислен е като клуб за чуждестранните моряци, които пристигали в пристанището с корабите. Това било място, където те можели да отморят на сушата, да разпуснат и да се позабавляват.
Интериор от ресторанта на „Интерклуба“, 1956 г.
Снимка: ДАБ
Заради това, тук е имало екзотичните за времето на соца зали за шах, билярд и моникс, дартс, карти и видео, свирела музика, сервирал се алкохол.
Тук се влизало основно с „моряшки паспорт, членска карта на ДС или минижуп”, както се шегува един бургазлия. Управителят се казвал Коцето Мустака. Мястото било особено популярно заради късното затваряне, което по онова време е рядкост.
В „Интерклуба” често се отбивало театралното воинство от времето на „Голямата четворка” – Вили Цанков, Леон Даниел, Методи Андонов и Юлия Огнянова, от края на 50-те, особено някои от актьорите като Петър Слабаков. „В града на моряците и рибарите съществуваше прочутият „Интерклуб”. Той работеше почти през цялата нощ. Разполагаше с билярд и моникс. Постоянни посетители бяха капитани, връщащи се от далечно плаване, моряци и театрали.
Имаше особена атмосфера в града и самия театър. Беше събран един изключителен състав, който след разтурянето си поддържаше няколко софийски театъра”, спомня си Иван Радоев, драматург тогава в Бургаския театър.
(Иван Радоев – „Бургас беше артистичен град”
– Сп. „Театър”, кн. 11-12, 1995, с. 8)
За „Интерклуба” си спомня и режисьорът Вили Цанков: „Спомням се една случка с Орлин Василев, който дойде да живее при нас в Бургас и за него битуваше мнението, че е циция. А той не беше стиснат, а по-скоро алчен да печели. Една вечер в „Интерклуба“, където вечеряхме, Слабака му казал да почерпи едно вино. Той поръчал бутилка вино. Слабака казал: „Малко е.” Орлин Василев поръчал още две. Слабака пак казал: „Малко е.” Орлин Василев поръчал четири бутилки. И така се стигнало до 16...” (Румяна Емануилиду – „Петър Слабаков, който знае 3 и 300”. С., 2004, с. 133)
„Като влезеше Слабака в „Интера”, застане на вратата и се провикне: „Ако има милиционери, да напуснат!” Театрал отвсякъде!”, спомня си пък художникът Кирил Симеонов. (Румяна Емануилиду – „Петър Слабаков, който знае 3 и 300”. С., 2004, с. 174)
С „Интерклуба” е свързана любопитна история между англичанина Кристофър Бъкстон и българката Анна, тогава служителка в „Булгар контрола”, защото се запознават именно тук. Те сами раз
Актьорът Петър Слабаков
Снимка: ДАБ
Залата за шах в„Интерклуба“, 1956 г.
Снимка: ДАБ
казват историята на своето запознанство, за мястото и тогавашната атмосфера в града.
„Когато пристигнах в България през 1977 г., атмосферата бе малко по-мека спрямо хората с дълги коси, аз също пристигнах с дълга коса – разказва Кристофър Бъкстон. – На втората година имаше „Всяка неделя”, имаше секс в българското кино: „Игра на любов”, „Всичко е любов”, във всеки филм има любов...
Очакваше се всички англичани, които са работили в Нефтозавода, чуждестранни граждани или хора, които бяха временно в Бургас, в пристанището и „Булгар контрола”, да се явят в Интерклуба и това беше изключително интересно място. Аз веднага разбрах целта на всичко това – чуждестранните граждани да бъдат наблюдавани.
Там беше най-евтиният бар, който привлича със западни бири, маса за тенис, билярд.”
„Вече бях напуснала Английската гимназия, където учителствах, но с колеги от училището бяхме седнали на маса в Интера – продължава от своя страна и Анна Бъкстон. – „О, виж това е новият учител. Да го извикаме ли?” „А, не, сакън”, казах аз, защото бях много близка с всички жени в гимназията, но не и с мъжете. Смятах, по една или друга причина, че на тях им „хлопа поне по една дъска“.
Кристофър и Анна Бъкстон. Снимка: Личен архив
Единият беше силно заинтересован от птици и повечето време беше по езерата. Другият беше маниак на тема политика, третият – на тема секс, четвърти – на религия. Е, аз като го видях, си помислих: „Кой знае какъв маниак ще се окаже, не, мерси.” Дори впоследствие той ме покани да играем тенис, но аз – не, не, мерси, обаче приятелката ми настоя и така...”
Анна Бъкстон разказва, че по време на земетресението във Вранча през 1977 г., тя била в „Интера”. Помни много добре този ден с две неща – със силното земетресение и с това, че в „Интера” били събрани много хора от партийния актив на закрита прожекция на филма „Кръстникът”, който вървял на английски език. Имало опит за превод на живо. В един момент тя видяла, че полилеят се клати и решила, че е от пушенето. Но някой казал: „земетресение” и всички бързо се изнесли пред сградата. „Интера“ се оказва важен в живота на Кристофър и Анна Бъкстон, защото именно в него те се запознават и впоследствие стават съпрузи за повече от 40 години.
Ресторант „Интернационал”
(Интера )
Ресторант „Интернационал” (повече известен като „Интера”)
се намирал в началото на ул. „Александровска”. Разполагал е с две зали, една – голяма, която излизала на улицата, и втора, по-малка, която била вътрешна и по-скътана, посещавана предимно от гъзари и съмнителни двойки. „Навремето беше известно заведение. Не чак изискано, но сравнително подредено, с любезен и най-важното – услужлив персонал”, разказва стар бургазлия. Под „услужлив” персонал се разбирало, че чрез него можело да се пласира „на черно” дребна стока от чужбина, която носели моряците. И там съответно да се „изпият” парите. За особен шик се смятало да седнеш небрежно на масата, обут в дънки, нафъскан с „Деним” или „Фа”, да държиш между пръстите си „Боро” и кротко да си пиеш ледена водка. Ето, това се смятало за „върха” и да „се почувстваш човек”.
