Днес Църквата почита преп. Никита, еп. Халкидонски и преп. Софроний Български.
Енорийският свещеник на село Пенкьовци (Софийско) Стефан избягал в София със жена си поради турско насилие, а после избягал чак във Влашко при великия влашки войвода Радул. Там жена му починала и той приел монашество с името Софроний, четем в житието му.
Подир смъртта пък на войводата Радул той се завърнал отсам Дунава в родината си и се поселил в един манастир край Русе. Там обаче един манастирски слуга го ударил с брадва по главата и така Софроний починал. Три години по-късно Софроний се явил на живеещите в манастира, които изпълнили неговото внушение, разкопали гроба му и намерили мощите му нетленни и благоуханни. Те ги поставили в ковчег за всеобщо поклонение.
Вероятно преподобни Софроний живял през втората половина на ХV век и началото на ХVІ век, към второто десетилетие на който трябва да е пострадал.
