Вторник, 16 Авг 2022
    
Бизнес Мнения

Георги Събев - експерт по земеделие, рибарство, храни и международна търговия: Консумацията на риба у нас е на ниско ниво

  25.06.2022 16:04  
Георги Събев - експерт по земеделие, рибарство, храни и международна търговия: Консумацията на риба у нас е на ниско ниво

 

Георги Събев е роден в Ямбол.

През 2021 г. е заместник-министър на земеделието, храните и горите в два служебни кабинета на Република България с ресори Развитие на селските райони, Морско дело и рибарство, Обща политика в областта на рибарството и Европейска координация и международни отношения. Завършил е международен бизнес във Финландия и икономика и управление на европейското земеделие и селски райони в Аграрен университет - Пловдив.

От 2012 г. е съветник в Европейския парламент. Акцент в работата му са комисиите по селско стопанство и развитие на селските райони, както и Комисията по рибно стопанство.

От 2022 г. е докторант в Аграрния университет в Пловдив с акцент в научната му дейност - схемите за качество на селскостопански продукти като инструмент за подобряване на благосъстоянието на селските райони.

Владее английски, немски, нидерландски, френски, руски, хърватски, фински. Ползва и шведски.

Интервю на Дона МИТЕВА

- Г-н Събев, по време на Европейския ден на Черно море в Бургас вие представихте темата: „Перспективи и възможности за Българското Черноморие - схеми за качество за местните и регионални продукти” – да започнем с това: къде е България като цяло в тези схеми за качество – имаме 3 продукта със защитени географски означения и 3 – в процедура; още 5 в „Храна с традиционно-специфичен характер“ (ХТСХ) и един в процедура…

- Да, България има към момента защитени 3 продукта с географски означения, включени в т.нар. Европейски схеми за качество. Това са Защитено наименование за произход (ЗНП) Странджански манов мед, Защитено географско указание (ЗГУ) Българско розово масло и ЗГУ Горнооряховски суджук. Още един продукт от Бургаска област - а именно Странджански билков чай, вече е с открита процедура по защита и заявлението е изпратено за разглеждане в Европейската комисия. Там също се разглежда и Българско кисело мляко и Българско бяло саламурено сирене. В допълнение на продуктите с географски означения има и 5 защитени храни с традиционно специфичен характер - Филе „Елена“, Кайсерован врат „Тракия“, Пастърма говежда, Роле „Трапезица“, а заявлението на Троянска луканка се разглежда от миналата година от администрацията на Еврокомисията.

Ако трябва да направим сравнение с другите държави - страната ни няма все още много защитени селскостопански и хранителни продукти, въпреки вече 15-годишното ни членство в ЕС. Но аз не мисля, че това трябва да е процес, който се спуска „отгоре“ - т.е. да идва от страна на държавна администрация. Проблемът е, че нашите производители не са припознали схемите, чрез които да защитават продукти, а има сериозна необходимост от това. Това е ключът към успешната им реализация. Има злоупотреби на пазара с редица наименования, които се използват безконтролно. Вижда се, че другите държави имат подобни защитени продукти. Европейските схеми за качество са много полезни и се използват от все по-голям брой производители от много страни, включително от страни като Румъния, Хърватия, Полша.

- Прави впечатление, че нямаме нито един „видим“ за Европа рибен продукт, докато съседите от Румъния имат. Как може да се даде повече видимост на труда на българските рибари и преработватели в сектора?

- Според мен е назрял моментът да се даде видимост на българския черноморски улов и преработка на риба. Затова, по време на националната кръгла маса „Бъдеще за Черно море, бъдеще за Европа“ направих предложението да се въведе означение „Продукт на български черноморски улов“. Българинът започна да консумира все повече рибни продукти през последните години, но все още консумацията на риба у нас е на ниско ниво. Факт е също, че не всичките морски дарове, които се предлагат и консумират по Българското Черноморие, са уловени в България. Сигурен съм, че подобно означение - както върху готови продукти, така и като обозначени като такива в менютата на заведенията за хранене, ще предизвика интереса на потребителя. Това ще доведе до увеличаване на търсенето на продукти на български черноморски улов, а оттам и стопанските ползи за българските рибари и преработватели. Успешната практика в наши дни е преработвателите и производителите, сред които и рибарите, да търсят начин на диференциране. Показвайки, че продуктът или уловът е български, вярвам, че това ще им помогне.

- Какво ще посъветвате бургаските рибари, а и не само тях?

- Изключително важно е да започнат да работят повече заедно. Да, на местния пазар те са конкуренти, конкуренцията става все по-голяма, но място има за всички и конкуренцията може да се ръководи от правила. Наблюдавам все по-голямо предлагане на риба и рибни продукти от други държави, които пристигат в големи количества, на конкурентна цена и с добра визия. Ако бургаските, а и като цяло българските рибари, работят повече заедно, ще могат да подобрят видимостта и конкурентоспособността си. Става въпрос за български продукти, все пак.

- Местните и регионални продукти често са пренебрегвани. Едва в последните години българинът започна да преоткрива да кажем мандрата от съседното село или пък зеленчука, произведен близо до големия град. Само фермерските пазари и изложения ли са начинът за добиване на популярност на подобни продукти?

- Наистина българският потребител преоткрива местния производител през последните години. Вярно е също така, че има доверие в стоките, предлагани на фермерските пазари и изложения. През третото десетилетие на 21-ви век вярвам, че вече ще се търсят и прилагат новите методи на взаимодействие между производители и потребители. Електронни магазини например. Те скъсяват дистанцията и времето. Те са и пряка връзка между производителите и потребителите, а така поддържат и създаването на т.нар. къси вериги, които представляват търговски взаимоотношения с минимален брой или въобще без никакви посредници. Това се прави и в България, а и всъщност отговаря на новите цели пред ЕС - именно да засили ролята на тези къси вериги. Както и работата в мрежи.

- Кой е нашият рибен продукт, който има шанс за ЗНП? И само едни ли е?

- Почти всички български черноморски села и градове имат рибарски селища и махали, в които се намира тук и там по някой стар рибар, който все още прави местни деликатеси. Сигурен съм, че за самите местни кметства и общини би било интересно да изнамерят и идентифицират такива, които могат след това да се защитят като географски означения. Продукт, който звучи интересно е т.нар. автентичен черноморски чироз. Може би технологията на сушене или съхранение в по-северните части на Българското Черноморие се различава от тези в южното. На пазара съществуват вече продукти и с миди, които носят географски понятия. Те могат да послужат като основа за защита като географско означение на по-късен етап. МИРГ-овете имат важна задача в тази област.

- От няколко години тук в Бургас, а и в съседните градове се заговори за Черноморска кухня като бранд, който да се наложи. Естествено тя може да се приготвя само с местни продукти. Какво можем да „вземем на заем“ и внедрим у нас от другите държави с излаз на Черно море в тази посока?

- Намирам концепцията „Черноморска кухня“ за интересна и перспективна, но и тя трябва да извърви своя път. От гледна точка на храни и продукти е добре да видим как се остойностяват и предлагат и продукти, които се произвеждат в един малък параметър до бреговата ивица. В крайбрежните региони и на Румъния, и на Турция, популярност добиват и продукти като например Добруджанската плъчинта (вид баница), в Турция пък Амасянската цветна бамя. Това не са морски продукти, но пък се консумират в областите, граничещи с Черно море. Фактът, че тези държави са започнали процедура по защита на тези продукти, показва, че те имат потенциал за развитие на морските региони в тяхната цялост. Това трябва да правим и ние. От другите държави със сигурност можем да внедрим и технологии и практики в отглеждането на перспективни видове за родния и за международния пазар, например. Черноморската кухня като самостоятелен бранд била изключително полезна за развитие на морския туризъм. Важно е да се разбере, че не само плажната ивица принадлежи на Българското Черноморие, вътрешните области са тима на туризма. Именно в това взаимодействие може да се търси развитие.

- Има ли интерес от фермерите, респективно и от рибарите, да рекламират продуктите си, чрез Европейските стандарти?

- Все още европейските практики в предлагането на продукти и добавянето на стойност сякаш не са припознати от българските фермери и рибари до достатъчно голяма степен. В рамките на своя мандат на заместник-министър на земеделието през 2021 г. вложих много усилия в тази насока и имаше видими резултати. За съжаление след края на мандата ми констатирам, че скоростта се забави и може би няма да е грешно да кажа, че и тотално се загуби. Това е жалко, защото родните производители и рибари имат нужда да чуват за добавената стойност от тези схеми и практики. Те нямат възможност постоянно да черпят от опита на другите държави. А изглежда, че тези, от които се очаква да правят това, не работят в тази посока. Няма промяна например в практиката да се правят обещания за работа в тази или друга насока и да се отчитат едни суми, раздадени на подсектори тук и там, без да се промени моделът и подходът към работа с фермери и с промяна в отношението им към достигане до крайните потребители, а това не е добре за родните производители. Имаме нужда от резултатно ориентирани действия.

- Кое отличава българските храни в контекста на свободното движение на стоки в Европа?

- България има много добро съчетание и разнообразие от почви и климат. Това има отражение и върху разнообразната и качествена храна, която се произвежда тук. Като човек, който е живял доста години извън страната, мога да уверя читателите, че вкусът на автентичните български продукти - произведени от български сортове, на българска земя и в сезона си, са наистина неповторими.

- Не се ли задуши производството на родните плодове и зеленчуци от полските, гръцките, турските, македонските?

- Със сигурност родните производители се задъхват от мощната конкуренция отвън. Все пак аз мисля, че има ниша за тях. А именно да се произвеждат български сортове. Това се позабрави и сякаш атрактивните вносни семена и сортове станаха привлекателни с добър търговски вид, но от друга страна станаха по-малко привлекателни от гледна точка на качеството и преди всичко на вкуса. Българските сортове са създадени и разработени у нас - подходящи за българските почви и климат. Те носят и познатите за българския потребител качества. Вярвам, че с връщането на български сортове ще се завърнат и повече български плодове и зеленчуци на пазара. Важно е обаче да се поддържа и семепроизводството, и посадъчният материал.

- Каква трябва да е политиката за защита на местните, регионални производства?

- Аз вярвам, че трябва да се работи много повече с местните и регионални производители на продукти. В рамките на своя мандат като земеделски заместник-министър стартирах програма за местни и регионални традиционни продукти, с която смятам, че трябва да се насочи вниманието на потребителите, а и на местните власти и производители към традиционните ни местни и регионални продукти, които ни отграничават от другите държави и техните продукти. В интерес е и на местните власти и заинтересовани страни да идентифицират такива продукти, защото те са тези, които биха могли да привличат трайно нови посетители и потребители на техните уникални продукти. Според мен е и задължително да се търсят начини за увеличаване предлагането и потреблението на местни продукти в различни видове заведения за обществено хранене например или пък в училищата. Това трябва да бъде подплатено и с промяна в системата на образованието, където това е приложимо, за да започнем да отглеждаме национално отговорни и родолюбиви бъдещи поколения, които ценят и пазят местното и регионално производство.

- В контекста на ставащото между Русия и Украйна, няма как да не попитам: смятате ли, че може да се заформи продоволствена криза в Европа?

- В Европа има риск от социално-икономическа потребителска криза. Има и сигнали, че тя вече засяга най-чувствителните групи от обществото. Този изключително голям ръст в цените - под формата на годишна инфлация, означава, че все повече хора ще могат да закупуват по-малко продукти за същата сума пари. Това е изключително притеснително за държавата с най-ниски доходи в ЕС, където и гражданите са изложени от най-голям риск от затруднения. Не трябва да забравяме, че ценовата криза започна да се задава още преди началото на войната в Украйна - цената на енергоизточниците започна да се повишава още през 2021 г. Безспорен е фактът обаче, че продължителността на войната в Украйна е факторът, който ще окаже най-сериозно влияние върху отговора на това ще има ли продоволствена криза в Европа. Един траен конфликт означава и разместване на потоци от суровини и стоки. След края на тази война обаче Украйна отново ще се появи на пазара, което ще предизвика нови размествания и несигурност тогава пък за производителите. Едно е сигурно - войната ни кара да преосмислим глобалната търговия. Тя е и повод да се насочим към търсене и потребление на местно и родно производство, от което печелим ние, но, разбира се, печелят и българските производители.

 


Анкета

Мнения

Бизнес Мнения
Шефът на ВиК инж. Ганчо Тенев: Ще консултираме с кметовете кои обекти да отпаднат от инвестиционната програма
  15.08.2022 16:15      

  Ще предложа инвестиционни намерения и всички разходи, които са нужни на следващото