Интервю на Кирил ЕВТИМОВ
- Тошко, директно на въпроса - на 13 април се навършиха 25 години от незабравимата победа на „Нефтохимик“ над „Левски“ с 4-1. На обновения стадион пред пълни трибуни ти вкара за 3-0 от свободен удар.
- Знаеш ли, бях се замислил тези дни, че някъде по това време преди толкова години играхме този мач. Даже си казах: как и кога изминаха цели 25 години, това не е шега работа. Но приятните емоции около тази победа остават и до днес, няма как да се изтрият и заличат. Сигурен съм, че и след още 25 години тази победа, а и въобще силният тим на „Нафтата“ от 90-те години ще останат в спомените на бургаските запалянковци.
- На обновения стадион пред пълни трибуни ти прониза Иванков за 3:0 чрез запазената си марка от свободен удар.
- Този гол е пред очите ми. Понякога гледам мача в интернет и го преживявам отново. Радвам се, че може да се гледат силните ни футболни двубои в социалните мрежи. По този начин става достояние с какво игрово превъзходство надигравахме не само „Левски“ и ЦСКА, но и почти всички отбори, особено в Бургас. Свободните удари ми бяха визитна картичка и се радвам, че в доста мачове успявах да реализирам от статични положения. Понякога не се получаваше, но за конкретния мач стана. Митко Иванков не мръдна и стадиона изригна, няма как да забравя този момент.
- Няколко години по-късно по същия начин наказа и ЦСКА за паметната ни победа с 1-4 на „армията“? Това ли ти беше най-силният ти мач за „Нефтохимик“?-Аз бях на стадиона и смея да заявя, че тогава показа невероятна класа и успеваемост.
- Със сигурност ми беше един от най-силните двубои със зеления екип. Вкарах два красиви гола на Тошко Кючуков и като цяло ми се получаваше играта. Но аз винаги съм бил колективен играч и сега ще заявя, че тогава в състава бяхме много силни футболисти, които бяха научени как да играят футбол. Аз имах удоволствието да бъда част от този колектив и се радвам, че постигнахме значими успехи. Преживяното с моите колеги в отбора не бих го заменил с нищо друго.
- Наскоро Ганчо Евтимов сподели пред „Черноморски фар“, че още не може да преживее отпадането от „Бран“ през лятото на 1997 година. Ти тогава отново се разписа за 3:1, но голът ти се оказа недостатъчен.
- Ами Ганчо не е единствен. Аз също много страдах, че така злощастно бяхме елиминирани с гол в последните минути. Бях убеден, че след като реализирах, отиваме в следващия кръг, но малшансът ни лиши. Но във футбола късметът също играе важна роля. Просто в този ден той ни убягна.
- Като човек родом от града, как приемаш случващото се във футболен Бургас през последните години?
- Бургаският футбол в момента наистина се намира в положение, което не му приляга. И за двата отбора ситуацията е тежка. Трябва да стиснем зъби и да работим за положителна развръзка. Тя ще дойде в някакъв момент, дано да е по-скоро. Бургас винаги е имал силни футболисти. В момента има добри и качествени дечица. Повечето групи-набори се тренират от мои бивши колеги. Това е голям плюс за младото поколение, което трябва да попива всяка една тренировка. Трябва да успеем да задържим тези деца, за да вдигнем и нивото на футбола в града.
- Ти си възпитаник на спортното училище „Юрий Гагарин“ и впоследствие стана голям футболист?
- Аз съм кадър на спортното училище и се гордея с този факт. Освен мен има много други известни бургаски футболисти, които излязоха от това училище. Имаше страшно добри условия - хранене, възстановяване, лагери, екипировка, медикаменти, ред и дисциплина. Имаше и казарма. Това са нещата, които допринесоха за силното развитие на футбола в града. Нямаше чужденци. Отборите в по-голямата си част бяха съставени от местни момчета и винаги имаше силни набори, които захранваха мъжките отбори. Спортното училище много ми даде и за мен беше една много добра закалка, която ми помогна в бъдеще.
