Прокуратурата върна на дневен ред старата идея
Георги РУСИНОВ
Идеята за отнемането на автомобил при пияни и дрогирани шофьори отново бе върната на дневен ред. Това направи главният прокурор Иван Гешев по време на представянето на отчета на Държавното обвинение за периода 2019-2021 година.
„Един правосъден министър каза, че прокуратурата има законодателна инициатива. Не, прокуратурата няма такава инициатива, но това не й пречи да подготви предложения, защото виждаме проблемите в НПК и НК и това са реални проблеми, чието отстраняване може да доведе до по-добри резултати в правораздаването в България“, това каза Гешев преди дни, цитиран от вестник „Труд“.
На форума бяха представени предложенията на Прокуратурата за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Наказателния кодекс (НК). Повече ефективност и справедливи и бързи процеси е в основата на предложенията на Държавното обвинение.
Именно едно от тях бе в случаите на управление на автомобил, мотоциклет или друго моторно-превозно средство след употреба на алкохол или наркотични вещества, МПС-то да се отнема в полза на държавата, когато е собственост на извършителя.
„Променихме се в политически аспект под натиска на Механизма за сътрудничество и проверка на ЕС, но ние самите превърнахме този механизъм във вътрешнополитически инструмент в последните години и той стана безполезен и го обезсмислихме с вътрешно политическите си борби. Резултатът - сериозни проблеми за правата на човека и върховенството на закона в България имат недостатъчен коректив в лицето на съдебната власт, която се оказа единствената преграда пред беззаконието”, заяви главният прокурор.
На предложението за отнемането с автомобили реакциите бяха моментални. Една част от обществеността побърза да приветства идеята. Други подскочиха, че ще им отнемат возилата за 2 бири. За вторите, а пък и за всички четящи ще направим важно уточнение, че става въпрос за случаи, в които има настъпила смърт, или шофьорът е с над 2 промила алкохол в кръвта.
В момента при шофиране с над 0,5 промила алкохол минималната глоба е 500 лева и отнемане на шофьорската книжка. При над 1,2 промила се образува досъдебно производство, а водачът може да получи между една и три години затвор и глоба от 200 до 1000 лева.
Шестмесечието в областта - с притеснителни данни
Това показва справка на „Черноморски фар“ в Районна прокуратура – Бургас. Немалко са решилите да се метнат пияни или надрусани зад волана. За проблемите с наркотиците ще стане въпрос по-долу в темата. Справката на Районна прокуратура – Бургас показва, че случаите на хванати след употреба на наркотични вещества са повече от тези на метналите се зад волана пияни. 210 са новообразуваните досъдебни производства за случаите с наркотици за периода от 1 октомври 2021-ва до 31 март 2022-ра. 160 пък са били хванати да управляват моторни превозни средства след употреба на алкохол с над 1.2 промила.
Репортер на „Черноморски фар“ потърси мнението по темата на бургаски адвокати. Калоян Кръстевич припомня, че подобна законодателна идея беше предлагана още през 2020-а.
„Тази идея е коментирана толкова много през годините, че намирам поредното й поставяне на дневен ред за популизъм. Преди време Главният прокурор беше отправил методически указания към прокурорите, разследващи престъпления против транспорта, да изземват като веществени доказателства автомобилите, с които са извършени такива престъпления, с цел бъдещото им отнемане в полза на държавата. Тази инициатива не постигна никакъв практически резултат, защото съдилищата прилагат действащия закон, а той не позволява отнемането на предмета на престъплението за тези престъпни деяния. Явно в резултат от това някой отново е решил да се покатери върху такава законодателна инициатива, за да привлече общественото внимание и да повиши своята популярност“, заяви той.
Тъй като темата с предложението на Иван Гешев отново касае дрогираните шофьори, ще припомним, че
Проблемите с наркотиците и шофирането не са от вчера и от днес
„Това сме го коментирали и преди с представител на Вашата медия. Според настоящата редакция на Наказателния кодекс, такова престъпление извършват тези водачи, които управляват МПС след употребата на наркотици, но законодателят очевидно не се интересува от обстоятелството дали такъв водач изобщо е повлиян от въздействието на наркотични или упойващи вещества. Независимо от обстоятелството кога такъв водач е употребил наркотични вещества и независимо от обстоятелството дали състоянието на водача е било повлияно от такова вещество, този водач на МПС попада под ударите на закона, ако в неговия организъм бъде установено наличие на такова вещество при извършване на проба с тест за наркотици“, обясни адвокат Кръстевич.
В началото на 2020-а ВКС излезе със становище по предложение за изменение на Наказателния кодекс, внесено от народни представители. Припомняме, че народни представители бяха предложили законово изменение, според което употребата на наркотици следва да се установява по надлежния ред. Това ще рече по начините, предвидени в Наредба №1/2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. На практика, първоначално да се тества съдържанието на слюнката на водача с техническо средство, след което да се изследва и съдържанието на кръвта на водача.
От становището на Върховния касационен съд обаче ставаше ясно, че проблемите няма да се решат толкова лесно. Въпреки това, върховните съдии подкрепяха промяната, предложена от депутатите, защото това е стъпка напред към преодоляване на съществуващата противоречива съдебна практика, където хора са осъждани условно за това, че преди 10 дни примерно са пушили марихуана, а дрегерът отчита наличие при направена впоследствие проверка.
Адвокати, сред които и Кръстевич, тогава твърдяха, че това е сериозен проблем, защото при повторно извършено престъпление, се стига и до ефективно лишаване от свобода - въпреки липсата на доказателства, че такива водачи са били опасни за себе си или за останалите участници в движението. Като пример, Адвокат Кръстевич беше посочил употребата на алкохол.
„Ако някой празнува и се напие, но не управлява МПС през следващите ден или два и в организма му са открити някакви следи от употреба на алкохол, той опасен ли е за себе си или за останалите участници в движението? Именно затова определени стойности на концентрация са приети от законодателя за определящи. В своето становище върховните магистрати бяха посочили един съществен момент – докато за употребата на алкохол, в Наказателния кодекс е предвидено, че водачът носи наказателна отговорност само тогава, когато резултатът от извършената проба надвишава 1.2 промила, то за употребата на наркотични вещества липсва признак от обективна страна в състава на престъплението, който да оправдава осъществяването на наказателна отговорност. Това според тях „в редица случаи има за последица неоправдана репресия спрямо лица, които обективно не са имали противоправно поведение, а в други – води до невъзможност за реализиране на такава отговорност от лица, които реално са извършили това престъпление“, отчете тогава той.
Заради това те констатираха, че биха могли да бъдат въведени: количествен критерий (както е решен проблемът с употребата на алкохол) или качествен критерий – например въздействие върху уменията на дееца да управлява МПС (което следва да бъде установявано по експертен път).
Друг проблем според върховните магистрати бе липсата на ясни критерии за това кои от установените в слюнката или кръвта на водача вещества, обективно сочат употреба от страна на водача на наркотично вещество и в какъв период от време преди проверката, което да обоснове обществената опасност на деянието му и необходимостта от реализиране на наказателна отговорност, каквото целят вносителите.
„Това създава опасност от установяване на метаболити на продукти, които са легално разпространявани в магазинната мрежа въз основа на надлежни сертификати от компетентните органи – например CBD (канабидиол), който не е психоактивно вещество, но може да се отчита от тестовете като ТНС (тетрахидроканабинол, което е психоактивното вещество на марихуаната)“, заявяваха в становището си съдиите.
„Безспорно в такива хипотези рискът от осъществяване на наказателна репресия над невинни лица е сериозен. Ето защо намираме, че за да се постигне целта на предложения законопроект, е необходим комплексен подход в правната регламентация на проблема с управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, който да се основава на експертен анализ“, се посочваше още в становището.
ВКС тогава предложи обсъждането на проектозакона да бъде отложено, а изготвянето на промените да се възложи на междуведомствена работна група, в която и върховните съдии заявяват готовност да участват.
Според адвокат Кръстевич поредното лансиране на идеята за отнемане на МПС на такива водачи, е просто стремеж на носителя ѝ да убеди обществото в своята загриженост за противодействието на престъпността и строгото наказване на извършителите на престъпления.
„Доколкото знам, отнемането на МПС в такива случаи се прилага в Руска Федерация от 2021 г., но не ми е известно такива мерки да се прилагат от някоя от държавите – членки на Европейския съюз. Последствията от една такава мярка са прекомерни и не съответстват на тежестта на извършеното от водача престъпление. В Наказателния кодекс е изрично посочено кога се отнема предмет на престъпление и кога – не. Без изрична промяна в Наказателния кодекс, отнемането на автомобил при извършването на тази престъпления, няма как да се случи“, заяви той.“
Ако при шофирането след употреба на наркотици има други особености, както описахме по-горе, то при шофирането под въздействието на алкохол ситуацията е значително по-категорична.
„След употребата на дадено количество алкохол водачът очевидно може да прецени, че реакцията и действията му са видимо повлияни от алкохолното опиянение, но въпреки това решава да управлява автомобил. Но дори и в този случай колата не е средство на престъплението, а негов предмет, защото деянието не може да бъде извършено по друг начин, освен с пътно превозно средство“, уточни юристът.
Заради всичко описано по-горе законопроектът на депутати през 2020-а не бе приет. Сега изниква и друг въпрос:
Къде ще се съхраняват отнетите автомобили?
„Не мисля, че органите на МВР разполагат с адекватни условия, при които да съхраняват превозните средства, иззети като доказателства. Използваните от тях паркинги винаги са препълнени с автомобили, които са задържани на някакво основание или които са повредени в резултат от ПТП. Тези паркинги не се и охраняват добре и имаше случаи, в които от такива автомобили изчезваха авточасти и принадлежности. Едно разследване може да продължи дълго време и не намирам за разумно това, че през цялото това време такива коли пребивават на паркинга през всякакви атмосферни условия и се обезценяват, от което губят единствено техните собственици. Нямам положителни впечатления от повечето изменения на Наказателния кодекс, приети през последното десетилетие, заради което мисля, че такива промени следва да се приемат след изключително внимателно обмисляне и предварителна преценка на въздействието им върху обществото“, обясни адвокатът и завърши с това, че проблемите в НК са деликатна материя и не следва да се извършват с лека ръка.
Има и добра страна на предложението
Конфискацията на средството или предмета на престъплението съвсем не е нещо ново според българското наказателно право. Такова мнение изрази пред „Черноморски фар“ адвокат Драгомир Ошавков.
„Последно през 2020-а беше въведена възможност за конфискация на МПС, използвани за нелегални транспортни услуги. Транспортни средства се отнемат и при престъпленията митническа контрабанда. Според мен отнемането на превозното средство, ползвано след употреба на алкохол или наркотични вещества от водача, би имало сериозен възпиращ ефект за потенциалните нарушители“, каза той и веднага поясни:
„Обаче изрично трябва да се подчертае, че това трябва да е възможно, само ако МПС-то е собственост на нарушителя. Недопустимо е да се отнема МПС, ако то е собственост на трето добросъвестно лице. Между другото, има Решение на Европейския съд по предварително запитване по българско дело от 2021 г., което се отнася за конфискация на турски камион, ползван за контрабанда на нумизматични ценности през България, с което Европейският съд постановява, че конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление, но принадлежащо на трето добросъвестно лице, противоречи на правото на ЕС. Българският Конституционен съд също има решения в тази посока“.
Заради това бургаският адвокат смята, че предложението на Прокуратурата в този му вид е добро, защото засяга единствено МПС-та, които са собственост на извършителите.
„Видно е, че засега лишаването от правоуправление, глобата и условните присъди, които са най-честите санкции, нямат силен възпиращ ефект. Конфискацията на автомобила, който в някои случаи многократно надвишава размера на глобата, би било много по-сериозна санкция. Обръщам внимание, че предложенията на прокуратурата се отнасят само за случаи, в които управлението на МПС под въздействието на алкохол е над 1.2 промила, което е престъпление, за което се носи наказателна отговорност. Единствената ми забележка е, че най-после трябва да се предвидят медицински критерии, с което да се измерват степените на наркотичното опиянение, както това става в случаите на употреба на алкохол. Не може водач, изпушил цигара марихуана преди 3 дена, да се третира по същият начин, както водач, който е изпил 2 големи водки и се е качил в колата“, завърши той.
