Духовните практики и холистичното здраве са нейната страст
Моника ИЛИЕВА
Татяна Матева е харизматично морско момиче. Деветнайсетгодишна отплава от Бургас, учи в престижен университет в Германия, за да акостира на отлична позиция в Лондон, в небезизвестната корпорация „Джак Даниълс“. Европейските им пазари са в ръцете на нашето момиче седем години. Професията и е свързана с маркетинга. Именно с нея гради кариера в Лондон. Определя най-могъщия рекламен инструмент – маркетинга – като страст и средство за препитание. Не крие, че това което истински я прави щастлива е да помага на хората: „Все още търся как да го реализирам. Тази е причината да изучавам йога, да практикувам медитация – духовна практика, която помага на душата да израсне. Вълнувам се от холистично здраве, как да живеем добре и духовно“.
Докато работи в английската столица, осъзнава, че ако търси само материалното, то е постигнато, но с цената на душата й. „Имах възможност, благодарение на спестяванията си да сложа точка на досегашния живот и да потегля към Индия и Непал. Направих го“, разказва момичето, което отказва да се подчини на клишето "успешна кариера зад граница".
Шест месеца посвещава на древна Индия. Изучава живота в някогашната британска колония, живеейки в ашрам – уединено място, където някога мъдреците прекарвали дните си в мир и спокойствие сред природата. Практикува медитация. „Един от фунадаментите в духовната практика учи, че да си жена, означава, да даваш живот. Активните центрове за жената са утробата и сърцето. Жената е любов. С тази сила тя може да инспирира любовта в мъжа, да промени света, в който живеем“, споделя опит Татяна, която става свидетел на уменията на индийците да бъдат щастливи с малко.
През пролетта на 2015 година, съдбата, в която не вярва, я подлага на сериозно изпитание – земетресението в Непал. Опустошително и смъртоносно, с магнитуд 7.8 само на един от трусовете, след който загиват повече от 4000 души. „Бях в център на випассана (духовна практика) в Катманду. Правех випассана ретрийт – 10 дни медитираш, без да говориш. Даваш клетва. Проследяваш вибрациите по тялото си, как енергията се движи в него. Целта е да се научиш да присъстваш в тялото си, не извън него, както се случва през по-голямата част от живота ни. Малко обръщаме внимание на това как се чувстваме вътре в себе си, докато не се появи проблем“, разказа Татяна. Голямото земетресение променя посоката й, от безгрижни планове към това как да бъде полезна в ситуацията. Връща се след няколко месеца, когато земята в Непал се успокоява. Доброволства в организация, която прави тухли от глина и кал, за да се възстановят разрушените сгради след земетресението. Татяна е убедена, че с изборите, които правим предопределяме живота си.
Времето от пандемичните събития до войната в Украйна тълкува така: „Великата цел е една драма след друга такава. Някой излъчва, за да сме в режим на паника и страх. Трябва да бъде осъзнато това. Проумявайки, започваш да си даваш сметка, че войната не се случва сама, а хора я режисират, правят я. Уж не искаме войни, а имаме бази на НАТО в България и създаваме оръжия. Човечеството късно се сеща за равносметката. За мен това е израстване, макар и по най-тежкия път, с цената на хиляди невинни жертви преосмисляме ситуацията, в която сме. Война на 300-400 км от нас. Вместо да си слагаме флагчета във Фейсбук, нека всеки от нас да се замисли какво насилие произвежда в ежедневието си. Всички сме насилници, под една или друга форма, докато не осъзнаем последствията, които причиняваме".
Бургазлийката е особено критична към начина си на „хранене“. Не само задоволявайки глада си, а чрез всички стимули, които приема през сетивата си. Татяна е преболедувала Ковид-19 тази година: „Вирусът е смъртоносен, а мерките насадиха страх и отчаяние. Осъзнавах какво се случва с нервната ми система, умът силно й влияе, бидейки болна и очаквайки да умра. Абсолютен стрес!“. Безпокойство и тревожност преживява и малко по-рано, завръщайки се от Коста Рика, миналия юли. Усеща болезнено целия натрупан негативизъм у хората. И днес чува за такива, които все още не могат да се възстановят от стреса покрай пандемията: „Трябва да обърнем достатъчно внимание на здравето си, да осъзнаем как ни влияе храната, природата и хората около нас. Един ден от седмицата, събота, прекарвам няколко часа сред природата. В Морската градина на Бургас не е достатъчно. В Странджа планина има еко пътеки, интересни укрития – сещам се за „Блей баира“, човек може да инвестира два часа седмично в здравето си. Ходенето сред природата стимулира позитивно заредените електрони в тялото ни. Природата е най-големият лечител“, споделя здравословни практики красивата блондинка.
Убедена е, че прераждането съществува. Всеки път, когато душата се въплъти отново в тялото, тя се завръща, за да научи важен урок, който не е успяла в предходно прераждане. Споделя, че се замисля над това как всички желаем щастието – да имаме любов и здраве в живота си, да сме богати: „Нека не забравяме, че през другите си опитности дали физичско неразположение, или любовно, или приятелско разочарование, се учим да се разширяваме. Това е опитност. Много работя върху себе си, за да съм приемащ. Не е лесно. Осъзнавам, че съм дошла на този свят, за да получа тази опитност. Дори и да не се харесва в моя човешки ум, обогатява ме. Знам, че мога да отстъпя крачка назад, страхувам се, но мога и да се отворя и да приема тази опитност, за да израсна“.
С днешна дата дипломираният магистър по маркетинг работи за организацията Digital Working Nomads – стартъп, подготвящ база за номади, които да работят и живеят в България или по света. Татяна дефинира съвременния номад като човек, който не се обвързва с едно място, с една държава – отворен към света: „Глобализацията е и част от мен, аз съм част от нея и няма как да е по друг начин, след като едва завършила гимназия напуснах България. Завърнах се 31-годишна. Забравила съм много от родните традиции. Но! Намирам за важно да ги съхраним и предадем на поколенията. Те са нашата идентичност, истинската ни история. За мен големият празник не е свързан с национална трагедия. Национален празник, вменен с държавно решение, не кара моето аз да ликува радостно. Истинският празник е в традицията, там е със сърце българинът. Празник е да се завърнеш там от където си тръгнал“. Любимият Бургас определя като интровертно място. Липсват му социални стимулации, особено през зимата. Градът е място, където човек може да се обърне към себе си.
