Идеята да екранизира революционера му идва още през 1996-а докато е в Корея
Продукцията е заснета предимно с дарения от 5 до 10 000 лева на родолюбци
Интервю на Георги РУСИНОВ
- Г-н Генчев, филмът „Ботев“ е готов. Предстои предпремиера и премиера на 2 март в София и от 3 март в цялата страна. Как се чувствате часове преди старта - притеснен, амбициран?
- Искам първо да кажа, че на 10 март, съвсем скоро, идваме в Бургас, родния град на Диян Жеков, който се превъплъти в ролята на Христо Ботев. С него ще сме, така че всеки, който иска да го види на живо, да му зададе въпроси или пък да го гушне (смее се), да заповяда в НХК на тази дата. Иначе филмът тръгва в цяла България от 3 март. Как съм ли? Какво да ти кажа? Обикаляме, тичаме, разнасяме афиши, отговаряме на въпроси, кое как и т.н. Общо взето напрегнато ни е. Едни актьори чули кога ще е предпремиерата, други не чули, трети искат с униформите да идват (смее се). Кметът на Калофер ще докара 30 гайдари. Иска да скандализира София с едно шествие по „Витошка“. Ще се опитаме да е празнично на фона на цялата тази мизерия, която е свързана с трагичните събития по света.
- Кога се роди идеята да заснемете филм за Христо Ботев и колко време отне реализирането й?
- 2012-а започнах да снимам филма за Васил Левски. Изкарах го 2015 година. Кинаджиите ми завидяха и ме оплюха тотално. И аз си казах: „Така ли? Тогава ще направя за Ботев, щом не искате да приемете Левски!“. Това, разбира се, е в кръга на шегата. Ботев си стои отдавна в моя план-програма. Като режисьор имам любопитство към нашите революционери от XIX век. Би ми се щяло да започна от Отец Паисий, който дава началото на Българското просвещение. От там вече са Раковски, Ботев, Левски, Каравелов. Това са българските герои, за които аз бих искал да снимам филми. Други жанрове в киното не ме вълнуват. Така че идеята е много отдавна. Още от 96-а година, когато учих кинорежисура в Корея. Тогава много им разказвах за българските герои, защото не бяха чували нищо за нашата история. Реших тогава, че един ден ще снимам такива филми. Хубавото е, че рано или късно мечтите се сбъдват. Добре, че Господ ми дава здраве, сила и енергия.
- Както стана ясно, актьорът в ролята на Ботев е бургазлията Диян Жеков. От това, което видяхме от трейлъра, а някои от нас и на живо, той се превъплъщава много добре в ролята. Сигурно сте доволен от избора си?
- Преди няколко дни дадох на един известен филмов критик да гледа филма, с цел да можем след това да отидем в някоя телевизия да го коментираме. Тя каза така: „Виж сега, филмът ти не е лош, но този артист е много красив за Ботев“. А аз я питам да не би да е живяла по времето на Ботев, за да знае точно как е изглеждал (смее се). За мен си е красив, а тя ми казва, че съм го издигнал в култ. Не отричам, издигам го в култ. Иначе Диян се появи тъкмо навреме, когато си казвах, че ако не намеря подходящия актьор, няма да снимам този филм. Той ми се обади, обсъдихме с продуцента Деси Ковачева, видяхме негова снимка, срещнахме се, той носеше свое видео. Бяхме възхитени от играта му и от способността му да произнася Ботевото слово. За мен това беше най-трудното. Затова с Диян, както се казва, уцелихме десетката за този филм.
- С Вас разговаряхме по време на снимките на битката при Милин камък. Тогава казахте, че филмът се снима най-вече благодарение на даренията на родолюбиви българи. Колко струваше заснемането му и колко са благодетелите?
- Да. 320 000 лева излезе заснемането на този филм. Колкото една серия на „Под прикритие“. Дарителите са близо 1700 души. Даренията бяха от 5 лева до 10 000 лева. Впоследствие БНТ стана копродуцент и тя даде остатъка от необходимата сума за заснемането. Общо взето бързо станаха нещата. Така че клишето „от народа за народа“ в нашия случай е абсолютна реалност.
- Точно такъв беше следващият ми въпрос. Това филм „от народа за народа“ ли е?
- Преди всичко това може да се каже, че е така. Хората го създадоха този филм. Ти видя, на снимките при битката за Милин камък се изсипаха 700 мъже от цялата страна – облечени и въоръжени. Аз се уплаших тогава. Това е все едно да обичаш да ядеш крем карамел, но да ти сервират 2 тона. Какво ще го правиш това чудо? Та и аз така. Чудих се кого по-напред да снимам. То беше такова стълпотворение от хора, и то ентусиазирани. 70-годишни мъже тичаха по баирите цял ден. Това е колосален енергиен поток, който заля филма и то се чувства. По време на прожекцията ще се усети и от зрителите тази енергия.
- Имаше ли моменти, когато сте се притеснявали дали ще успеете да реализирате продукцията?
- Да, имаше. Миналата година, в началото на януари, изведнъж спряхме на 62 минути екранно време и повече нямахме пари. Тогава кметът на Калофер направи Леденото хоро, макар че го забраниха. Това възмути известния влогър Киро Брейка. Той е страхотен родолюбец. Тогава направи едно видео за Леденото хоро и филма. Призова хората да помогнат и за кратко време пристигнаха 80 000 лева от дарения. Той разбута задрямалата продукция точно когато се бяхме отчаяли, че няма да можем да я завършим. И въпреки това искам да кажа, че ние приключихме с филма по-бързо, отколкото ако държавата го беше финансирала. Тогава щяха да ни дадат 1 милион лева и да го заснемем по-подробно, бавно, без да бързаме. С повече пари е лукс да се работи. Обикновено обаче, когато държавата финансира филм, две години се чака. После още 2 години докато се заснеме, после още една докато излезе на екран и така минават 5-6 години.
- Защо според Вас вече не се снимат достатъчно български исторически филми за разлика от годините назад, когато имахме шедьоври като филмите за хан Аспарух, Борис I и други?
- Това е много просто. Чуждопоклонници управляват държавата. Европейската директива за малките държави е заличаването им и превръщането им в клиенти – на ток, на вода, но не и с национално самосъзнание. Това е умишлена политика от 2005 година насам. Така нареченото фестивално кино е точно в тази посока – да се извадят темите. Пример давам веднага с джендърите. Те са тема тази година и всички правим филми за джендърите. Сега след ковид очаквам да тръгнат потоци от филми за ковид. Всички ще са с маски по екраните. Т.е. има едно изравняване на човечеството. А ние имаме с какво да се похвалим. Това са нашите герои – Тервел, Крум, Симеон. Но изглежда, ще се хвалим с това, че сме демократи и евроатлантици. Накратко казано – политиката на държавата не е насочена към издигането на националния дух, да е горд човек българинът, да се стреми към свобода. Не, той трябва да е роб на чужди интереси, който си плаща данъците. Това е моето виждане. Може би затова и се стремя толкова към филми, свързани с родолюбието.
- Как ще коментирате разпределението на средства за заснемането на български филми?
- То е като във всичко друго в държавата. Парите се раздават благотворително и на свои хора. Давам пример. Тази година аз съм жури и оценявам проектите, следователно давам парите. На следващата година на тези, които съм дал пари, са жури и те дават пари за моя проект. И тая ротативка и фиктивно прехвърляне на пари, ние го наричаме киноизкуство. 240 са българските фирми, които би трябвало да правят филми, а от тях само 5-6 правят. Познавам режисьор на 78 години, който още чака да дебютира. Т.е. ако нямаш връзки, забрави. От 100 проекта, които пристигат на всяка сесия, се разглеждат 10 и от тях се оценяват 5-6. Останалите отиват в коша. Аз като бях депутат за кратко, имах намерение да направим промени. Да се следва една проста схема – как киното вижда България и как България вижда света. Това са две теми, които трябваше да се развият и да се финансират филми по тях. Изцяло насочени към българската класическа литература и българската история. Освен това смятам, че трябва да се раздават по-малки суми. Вместо 10-15 филма да получат по един милион, да се дават максимум по 100 000 на филм, но всяка фирма трябва да си набави останалите средства. Така поне 25-30 филма ще излизат годишно. От тях 10-15 ще са гледаеми, но ще има и 2-3 гениални. Иначе едни и същи режисьори и продуценти, с едни и същи актьори, правят едни и същи филми, с различни костюми и заглавия.
- Да се върнем на Ботев. Много критици сигурно ви питат постоянно защо имаше нужда от филм за великия ни революционер. Какво им отговаряте?
- Аз с такива хора не се занимавам, защото такива въпроси задават хора, които нищо не знаят за него, не го харесват, или въобще нямат отношение, но просто искат да се изявят.
- Какво да очакваме в бъдеще от Максим Генчев?
- Ако държавата ме финансира, бих направил филм за Тервел, защото там ще трябват повече пари. Пред Спасителя на Европа трябва всички да се прекланяме. Да кажем иначе, без много пари мога да направя филм за Иван Александър и любовта му към еврейката Сара, от която се ражда синът им Иван Шишман. Това ще е дворцова история, без грандиозни битки и сериозни разходи. Просто ще влезем в една крепост и ще снимаме. Имаме хубава повест от Иван Вазов по темата – „Към пропаст“ се казва. Мечтата ми е и за отец Паисий и Раковски да направя филми. Амбициите и мечтите ми са повече от годините, които ми остават на този свят. Гоня 70.
- Благодаря Ви! Пожелаваме успех на филма!
- Благодаря Ви и аз!
