Фамилия Тръпкови – приемственост между опит и младост

Моника ИЛИЕВА

 

 

Родителите и дедите му са местни хора от Поморие. Завършва образованието си преди промените през 1989 година. Работи в сферата на финансите и туризма. Така започва разказа си Георги Тръпков, едно от утвърдените и известни имена в туристическия бранш с основна дейност хотелиерство. Не крие, че началото на 90-те години са време на голямо лутане. Дори внася сол и скумрия. Занимава се с всичко легално, с което може да помисли човек. „В последствие покрай туризма, започнах да управлявам ресторанти и кафенета, туроператорство“, споделя 62-годишният бизнесмен.

Изгражда своя „Сейнт Джордж хотел“ на едно от хубавите места в града – булевард „Яворов“, който се свързва с най-дългата крайбрежна алея по Южното Черноморие и открива прекрасна морска гледка. „От първия работен ден на хотела, синовете ми – Атанас и Антон, макар и малки, помагаха. Учиха и двамата в гимназии през този период. В последствие завършиха в чужбина, специализираха в България. При това в сферата на туризма. Единият не се занимава с туризъм. Антон се включи в семейния ни бизнес, за моя радост. В началото малко по-плахо, по- встрани, което е нормално за младо момче. Ситуацията се промени. От две-три години, аз започнах да му помагам в бизнеса. И той управлява изцяло туризма. Щастлив съм от това, защото има усета и знанията да го прави“, откровено допълва Тръпков.

„Сейнт Джордж хотел“ е на едно от хубавите места в града,  с изглед към бул. „Яворов“ и Ларгото на Поморие

Атанас и Антон Тръпкови, елегантни със своите тъмни костюми

Добавя, че синът му Антон не върви по неговите стъпки, а по свои. И той като баща си е роден в Поморие и израснал в курортния град. Споделя за щастливо и интересно детство. След 7-ми клас започва да учи в бургаска езикова гимназия с английски и немски. „Като завърших гимназия, беше много модерно да се учи в чужбина. Не си направих труда да кандидатствам в България. Заминах за Холандия. Там премина първият етап от образованието ми. Следвах в Хага „Хотелиерство и ресторантьорство“. Хубави години, макар доста неосъзнати. Професионално не бях ориентиран. Водещо се оказа желанието да бъда в чужбина, след което, прибирайки се в България, 22-23-годишен мислех, че специализираното ми образование не е достатъчно. Реших да уча и икономика в София, паралелно с работата, която бях започнал. Следвах „Международни икономически отношения“ в УНСС“, разказва за себе си  Антон Тръпков.

2011-2012 година се оказват решаващи в професионалния избор на по-малкия син на фамилия Тръпкови. Осъзнава, че работата в Поморие започва да става все повече и по-голяма. Прави своя избор. Да помага и да се отдаде на семейния бизнес. Не вижда перспектива в корпоративното развитие, поне не и в София. А опит вече е натрупал, извън семейните дейности. Докато е в София, работи на високи позиции в „Метро Кеш енд Кери“ и в големи хотелски вериги. „Имам наблюдения от външни организации, но нашата като семейна е най-сложна. Има процеси, които са извън работните, а ние добре ги познаваме и владеем. Освен нашето семейство и много други роднини са част от структурата. Те са част от процеса на работа и това я прави много по-интересна“, добавя с хъс Тръпков-младши.

 

За приемствеността и надпреварата между баща и син

 

Самата приемственост като процес е трудна. Конкуренция между тях не съществува, но съревнование между баща и син има. То е на база поколенчески различия. Годините, в които се е образовал и годините, в които е работил Георги Тръпков са много по-различни. Неговият почерк е свързан с много опит и рутина, които Антон признава, че все още няма. Но пък съвременните промени, динамиката на модерните технологии предполагат нов прочит на много от нещата в работния процес. По нови методики се извършват управленческите и организационните процеси, свързани с времето, в което живеем. „Мисля, че сме една добра колабурация между опит и младост, която би следвало да даде ползотворни резултати“, акцентира синът.

Хотелиерът Георги Тръпков със синовете си – Атанас (вляво) и Антон (вдясно), приемниците

 

Житейската роля най-близо до сърцето на Георги Тръпков – бизнесмен или дядо

 

Стожерът на фамилия Тръпкови си пожелава още няколко пъти да стане дядо. Палави внуци и с много живец добавят друг акцент в ежедневието му: „Малки са, не мога да кажа дали са наследили нещо от мен, или от моята съпруга. Две са, момче и момиче. Още съм активен в бизнеса и дано още дълго време да е така. Ще ми липсват социалните контакти, поне по 30-40 на ден. Не мога да се лиша от това. Не мога без енергията, с която се правят нещата в нашия бизнес и дай боже още дълго време да съм част от семейната работа. Но и знам, че възрастта е нещо, което е неопреодолимо“.

Георги Тръпков добавя, че най-голямото предизвикателство в годините назад е да утвърди себе си, да наложи начина си на работа. Както и да бъде изграден екип, с който да се мисли в една и съща посока. Това е в основата на успеха на средния или дребен бизнес: „Хората, които работят с теб трябва да те чувстват, че си част от тях, но и ти ги чувстваш като част от екипа“ , допълва той.

 

Хобитата на една фамилия

 

Двамата бизнесмени се увличат от футбол, тенис, каране на ски, филмово изкуство. Георги е голям почитател на коженото кълбо, докато Антон предпочита тениса през последните години. „Аз съм фен на футбола. Обичам да посещавам футболни мачове не само в България, но и в чужбина. Последно бях на „Реал Мадрид“ с „Манчестър Сити“, преди затварянето от ковида и на „Реал Мадрид“ с „Барселона“. Бяха през няколко дни в Мадрид. Изгледахме ги, върнахме се от Испания и Европа затвори. След този период нямам посещения в чужбина, не съм гледал други мачове от трибуна“, споделя не без съжаление той.

Запалени по зимните спортове. Антон Тръпков: „Ще допълня, че и това е семейна черта, наследствена“

Сериозно запалени са и по зимните спортове, при това цялата фамилия. Сред предпочитаните българските курорти са Банско, Боровец и Пампорово. Извън пределите на държавата посещават Италия. Георги Тръпков я нарича предпочитано място, с хубави центрове за почивка и каране на ски.

„Ще допълня, че и това е семейна черта, наследствена. Освен футбол, обичам да следя всякакъв спорт. В последните години повече гледам тенис. За съжаление все по-малко време ми остава да спортувам, но се стремя да намирам време седмично. Харесвам филмовото изкуство, не пропускам вечер, в която да не пусна, за да погледам документален или игрален филм. Обичам холивудско, френско, азиатско кино. Това ме разтоварва от ежедневието, а иначе подобно на баща ми обичам да пътувам. През последните 2-3 години по обясними причини се пътува по-малко“, допълва на финала на разговора ни Антон Тръпков.