Неделя, 23 Яну 2022
    
Общество

По желание: Плащаме глобите си частично

  14.01.2022 16:52  
По желание: Плащаме глобите си частично

Куп промени, свързани с административните наказания, вече са в сила

 

Георги РУСИНОВ

 

В края на 2021-ва в сила влязоха множество съществени изменения в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Проверка на „Черноморски фар“ показа, че това са най-мащабните редакции по текстове в закона, откакто е създаден през 1969-а.

ЗАНН определя както процедурата, по която административните органи установяват административните нарушения и налагат административни наказания, така също и реда, по който се осъществява съдебният контрол върху тази дейност на държавната администрация. Той е един от малкото закони в Република България, който има значение за всички отрасли на обществения живот. На практика, ЗАНН намира приложение във всеки случай, при който гражданин извърши закононарушение, което не е достатъчно сериозно да бъде определено като престъпление и да се преследва като такова.

 

Промените

 

са, както казахме в началото, изключително много. От тях отделихме най-съществените и обществено важни поправки в текстове. Адвокат Драгомир Ошавков коментира описаните в следващите редове промени.

Срокове за обжалване – срокът за подаване на писмени възражения на Акта за установяване на административно нарушение се увеличава от 3 на 7 дена от връчването му, а срокът за обжалване на наказателното постановление и електронния фиш – от 7 на 14 дена от връчването му. Ще могат да се обжалват и предупреждението за извършване на повторно маловажно нарушение, както и резолюцията за прекратяване на производството от органа.

„Удължените срокове са в полза на гражданите и юридическите лица, защото предишните по-кратки срокове за обжалване често водеха до невъзможност на извършителя ефективно да организира защитата си“, заяви Ошавков.

Ускорено събиране на глобите чрез доброволно заплащане в намален размер на глобата – това означава, че в случай че не желаем да обжалваме наказателното си постановление в частта относно наложената глоба, ни се предоставя възможност да заплатим 80 на 100 от размера й в 14-дневен срок от датата на връчване. Подобна възможност и досега съществуваше единствено в Закона за движение по пътищата относно електронните фишове, като с промените в ЗАНН тази опция се отнася за всички нарушения, за които се предвижда глоба.

„Тази нова разпоредба очевидно има за цел да „мотивира“ нарушителите да се въздържат от обжалване на наложената санкция, като за сметка на това им се предостави възможност да платят глобата в намален размер. Очевидно, по този начин законът се надява да улесни събирането на глобите, както и да се разтоварят съдебните органи, разглеждащи административно-наказателни дела“, смята юристът.

Споразумение между наказващия орган и нарушителя – тук законът предвижда изцяло нов институт, заимстван от Наказателно-процесуалния кодекс – споразумението. При връчване на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административно-наказателното производство. Предложението за сключване на споразумението може да бъде направено както от нарушителя, така и от наказващия орган. То представлява още един стимул за страните да приключат производството в кратки срокове като нарушителят плати глоба в размер 70 на сто от размера, предвиден в закона за нарушението. Ако глобата не бъде заплатена в съответните срокове, органът с мотивирано постановление обявява, че споразумение не е постигнато и издава наказателно постановление. Законът не допуска споразумение за нарушения в изрично предвидени в ЗАНН хипотези, като например в случаи: когато е налице повторност; когато деянието представлява престъпление; когато признанието на нарушителя не се подкрепя от събрания по делото доказателствен материал и други.

„Недоумение тук предизвиква последната алинея 17 от чл.58г на ЗАНН, където е отбелязано, че предвидените правила относно споразумението не се прилагат, когато в специален закон е предвидено друго. На практика това е ограничаване обсега на института на споразумението в множество отрасли, защото повечето от т. нар. специални закони са именно тези, по които най-често се налагат санкции – например Законът за движение по пътищата и Законът за горите“, уточнява Ошавков.

Първи стъпки към електронното правосъдие – за пръв път ЗАНН предвижда възможност за нарушителите да получават наказателни постановления по електронен път, а наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал фиша, ще може да се призовава чрез посочения по делото електронен адрес. Доколко тази възможност ще има реално практическо значение е твърде рано да се каже, особено като се има в предвид усложнения ред за ползване на електронни административни услуги.

„Така за ползване на процедурата за получаване на наказателни постановления по електронен път е нужно да се регистрира персонален профил в информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление. Защо един нарушител би се регистрирал доброволно в информационната система с цел да получи наказателното си постановление не е особено ясно. Практиката показва, че в много от случаите нарушителите правят точно обратното – стремят се да избегнат връчването на наказателните си постановления с идеята да се възползват от изтичането на давностните срокове“, смята адвокатът.

Безвъзмезден труд като нов вид наказание – с измененията в закона беше предвиден и един нов вид наказание – безвъзмезден труд в полза на обществото. То ще може да се налага само от съответния районен съд при повторно или системно извършване на нарушение. Наказанието ще може да се налага както самостоятелно, така и едновременно с друго наказание. Продължителността на безвъзмездния труд не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно за не повече от две последователни години. Това наказание ще бъде изпълнявано от пробационната служба по настоящия адрес на наказания, като безвъзмездният труд може да се полага само в полза на юридически лица с държавно или общинско участие. Безвъзмездният труд ще се изпълнява на обекти на Държавно предприятие "Фонд затворно дело" и обекти, утвърдени от съответния пробационен съвет.

„Наказанието безвъзмезден труд засега е предвидено изрично само в Указа за борба с дребното хулиганство и Закона за горите. Така за в бъдеще е вероятно да виждаме все повече младежи, извършили вандалски действия, да чистят градинки и улици. Безвъзмездният труд ще е подходящо наказание и за тези извършители, от които глобата не може да бъде събрана, поради ниския им социален статус – например в случаите на незаконна сеч. Тези изменения до голяма степен отговарят на обществените нагласи, които приемат труда в полза на обществото като подходяща форма за санкция, за извършители, за които глобата не е подходящо наказание поради една или друга причина“, коментира юристът.

Въвеждане на понятието „маловажен случай“ – друго важно допълнение е въвеждането на понятията „маловажен случай“ и „явно маловажен случай“, които за първи път  са уредени в ЗАНН като легални дефиниции. Така на административно-наказващия орган изрично е вменено задължението да преценява дали е налице маловажност на деянието, която преценка ще се извършва на база липсата или незначителността на вредните последици или други смекчаващи обстоятелства. Така благодарение на това допълнение, органът вече е длъжен да не наложи наказание при преценка за наличие на „маловажен случай“, съобразно заложените в закона критерии, като тази преценка подлежи и на съдебен контрол. При наличие на маловажен случай административният орган следва да предупреди писмено нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

„Това предупреждение ще подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Законодателят изрично е предвидил, че разпоредбите от закона, касаещи маловажните случаи на административно нарушение, не се прилагат спрямо нарушенията по ЗДвП. В хипотезата на маловажен случай не попадат нарушенията, свързани с безопасността на движението за всички видове транспорт, извършени след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози“, обяснява Ошавков.

Нови формални изисквания за актовете – въвеждат се и някои нови изисквания за съдържанието на Наказателното постановление, с което се налага санкцията, а именно: постановлението трябва да съдържа упоменаване на отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при определяне вида и размера на наказанието; времето, през което наказаното лице е било лишено от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; разпореждането с веществените доказателства; указване на възможността нарушителят да заплати в 14 дневен срок 80 на сто от размера на глобата.

„Твърде е вероятно пропускането на тези допълнителни реквизити или неправилното им отразяване в наказателните постановления да станат една от честите причини за тяхната отмяна в съдебна фаза на обжалването“, уточнява адвокатът.

Съкратено съдебно производство – по аналогия от наказателния процес е предвидена възможност районният съд да проведе съкратено съдебно производство – в случаите когато наказателното постановление е обжалвано само в частта за вида или размера на административното наказание или глобата, или за отнетите в полза на държавата вещи, за разпореждането с веществените доказателства, или за размера на присъденото обезщетение и нарушителят, както и когато едноличният търговец или юридическото лице признава фактите, изложени в наказателното постановление, и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Присъждане на разноските по делото – още едно изменение, което предизвика полемики сред юридическите среди, беше предвидената за първи път възможност в производството по обжалване на наказателните постановления, съдът да присъди и разноските по делото. Промяната е важна, тъй като до момента съдът нямаше право да осъди административния орган, който е наложил на гражданин или юридическо лице незаконна глоба или имуществена санкция, да им плати разходите, които са направили по делото, в което наказателното постановление или фишът са отменени.

„До влизане в сила на промените единственият начин гражданите да си получат парите за разноски, които са направили по делото, беше да заведат иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, което представлява изцяло цял нов процес, често минаващ през две инстанции. Разбира се, с промените става вероятно жалбоподателят също да бъде натоварен с разноските за възнаграждение на юрисконсулта на административния орган – в случай че постановлението или фишът бъдат потвърдени от съда“, коментира Ошавков.

 

Какъв ще е ефектът?

 

Дали може да се каже, че с предвидените промени ще имаме един по-справедлив и по-ефективен административно-наказателен процес? Според адвокат Ошавков – по-справедлив – вероятно, да.

„Относно ефективността - много зависи от това как административните органи ще работят в досъдебната фаза и дали ще се възползват от възможностите, които законът им предоставя. Предвид новата възможност за присъждане на разноските по делото, със сигурност административно-наказателното производство в съдебна фаза няма да стане по-евтино. Очевидно намерението на законодателя с тези промени е да направи процеса по-гъвкав, да улесни събирането на глобите, както и да уреди и въпроси в административно-наказателния процес, които до момента нямаха изрична регламентация“, добавя той.

Също така обаче адвокатът забелязва, че с част от промените на административните органи се възлага да извършват допълнителни и неприсъщи досега за тях действия, които по аналогия са възприети от производството по наказателни дела.

„Преценката на наличието на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, наличието на „маловажен случай“ и „явно маловажен случай“, съгласно критериите на НПК в един наказателен процес на досъдебна фаза се извършват от разследващите органи или прокурора – все лица с юридическо образование. С измененията в ЗАНН административно-наказващият орган е длъжен самостоятелно да прави тези преценки и да ги отразява в наказателното постановление. Твърде е възможно в резултат на тези нови изисквания да се увеличи броят на наказателните постановления, които ще бъдат отменяни от съда на формални основания. В крайна сметка за голяма част от държавните и общинските органи административно-наказателните процедури не са основна и най-важна част от работата им. С влезлите в сила промени дори и съвсем прости неща, като например формата на бланките, които административните органи ползват като актове за установяване на административни нарушения, ще трябва да се променят. Промените в ЗАНН бяха приети след дълго обсъждане в края на 2020 г. от 44-ото Народно събрание, което предвиди едногодишен срок след който те да влязат в сила. Предполагам, че една от причините за  тази необичайно дълга отсрочка за влизането в сила на закона е именно с цел административните органи да се запознаят с нововъведенията, да подготвят служителите си, както и да приведат процедурите и бланките си в съответствие с новите изисквания. Дали това е така, предстои да разберем от съдебната практика“, завършва Ошавков.


Анкета

Очаквате ли COVID-19 пандемията да приключи през 2022-а?


Резултати

Мнения

Мнения
Радев: В идните години ще бдя страната да не се отклони от пътя
  22.01.2022 11:31      

В идните години ще бдя страната да не се отклони от пътя. Ще отстоявам суверенитета, закона сигур