Соня КЕХЛИБАРЕВА
За сватбата на българския цар Борис ІІІ и италианската принцеса Джована-Елисавета-Антония-Романа-Мария Савойска, дъщеря на италианския крал Виктор Емануил ІІІ, е писано много. На времето това тържествено бракосъчетание на 25 октомври 1930 год. в градчето Асизи в Италия, се нарежда сред светските събития на годината, на което присъства целият европейски аристократичен елит. Десетки снимки отбелязват този момент.
Но много малко хора знаят, че младата двойка за първи път е стъпила на българска земя на пристанището в Бургас. Подробности за този момент са отразени единствено в бургаския вестник „Вечерна бургаска поща“, а снимките от това събитие в морския град са рядко явление.
Меденият месец на младоженците започва с морско пътешествие на българския параход „Фердинанд“. За целта той предварително е ремонтиран и напълно подновен за тържествения случай. Пребоядисан и претапициран в бяло, той добива луксозен вид. Брачната двойка е настанена на първия етаж в царски апартамент с комфортни спални, кафе-салон и каюта за отдих. На втория етаж се намирали богато мебелирани трапезария и развлекателна зала с излаз на палубата. Царското завръщане по море показва, че България е морска държава.
В Средиземно море царската двойка е приветствана от албански военни части, а гръцка ескадра е придружавала парахода до турски води. Навлизането му в Златния рог е ознаменувано с 21 топовни салюта, дадени от турския флот. Цялото пътуване на „Фердинанд“ преминава бързо и някак припряно. Младоженците не успели да се насладят на романтично сватбено пътешествие и разходка из Цариград, тъй като българските тайни служби са получили ясни сигнали, че край Босфора се готви покушение срещу цар Борис.
Към 11 часа на 30 октомври корабът пресича турско-българската граница, където в залива пред Царева река го очакват родните полицейски кораби „Дръзки“, „Строги“ и „Смели“. Под техен конвой „Фердинанд“ поема в посока към Бургас, като се движи близо покрай брега, който е почернял от хора. По изключение преминава между остров Свети Иван и Созопол – в 16 часа, където е заобиколен от множество рибарски ветроходи и лодки. Картината е мила, трогателна и невиждана дотогава. Към 17.30 часа „Фердинанд“ навлиза в бургаското пристанище и след 30 минути спуска котва. Цар Борис благодари на екипажа за успешното плаване и на раздяла дарява на капитан Антон Георгиев златен часовник.
Подготовка за посрещането на царската двойка в Бургас
След телеграфическото известие, че на 30 октомври царската двойка ще стъпи на бургаския бряг, започва трескава подготовка за посрещането. Спешно е свикан Общинският съвет на извънредно заседание, за да реши как ще протече церемонията. Приема се единодушно предложението на кмета Георги Каназирски за отпускане кредит от 100 000 лв. за украсяване на града и пристанището. Художникът Тодор Карасимеонов и инженер Долапчиев са определени за това. С мнозинство се приема и предложението на общинския съветник Кривошиев за преименуване на площад „Пазарни“ на „Царица Йоанна“, а градината на крайморския булевард - на „Цар Борис“.
Започва засаждане на цветя в градинката пред гарата. Взети са от разсадника красиви бели хризантеми. Пред входа на пристанището са побити две високи мачти, обвити с цветя, зеленина и трицветни знамена. Направена е арка във формата на две бели кули, под която ще мине царската двойка. Върху кулите са поставени инициалите на имената на царя и царицата. На площад „Фердинанд“ е построен аналой за църковна служба, обкичен със зеленина и национални флагове.
Предвидено е царската двойка да мине от пристанището до гарата по килим от цветя и да се качи на царския влак. Върху часовниковата кула е издигнат гирлянд от разноцветни лампички. Изработен е специален сребърен поднос със сребърна солница, а девойки с национална носия ще поднесат хляб и сол на младоженците. Изготвени са покани за 100 човека, градски първенци, които ще бъдат близо до Техни Царски Величия.
Посрещането
И когато параходът „Фердинанд“ пуска котва на бургаското пристанище под звуците на „Шуми Марица“, царят и царицата са посрещнати и поздравени от кмета на Бургас.
Сред посрещачите са принц Кирил, министърът на железниците проф. Петко Стайнов. Цар Борис прави преглед на строената почетна рота. Кметът Георги Каназирски произнася приветствено слово, а поздравява многохилядните присъстващи с думите: ”Дълбоко съм трогнат от прочувственото слово и от името на двама ни благодаря от все сърце. Не намирам думи да изкажа своята благодарност на близките до сърцето ми бургаски граждани”. Царица Йоанна за първи път стъпва на българска земя и като дар получава от сливенския митрополит Иларион икона на Исус в златен обков, която стои над леглото до кончината й.
Многохилядно бургаско множество приветства младата двойка. Всички искат да видят младоженците. Войска, чиновници, занаятчии, ученици, културни и родолюбиви организации, граждани образуват шпалир от гарата до старата гара (дн. „Владимир Павлов“). Всички деца и ученици получават целофанена торбичка с бонбони, шоколади и захаросани плодове, дарени от местните производители – братя Цаневи, братя Анастасови и Аврам Чальовски.
Същият ден вечерта в 18.45 ч. влакът, композиран от пет вагона, потегля за София, като по пътя спират само на две гари, за да вземе локомотивът въглища и вода. Цар Борис сам кара влака в последната отсечка. По въздух е придружен от самолетна ескадрила.
Подаръци
Младоженците са получили много и скъпи подаръци. Още в Италия, от гр. Асизи до пристанището Бриндизи, за тях е имало специален вагон, прикачен към влака. От страна на българската държава на Йоанна била поднесена разкошна огърлица, украсена с диаманти, рубини и изумруди, които представяли българския трикольор. Парламентарните групи на Народното събрание взели решение да поднесат на младоженците ваза, украсена със скъпоценни камъни, върху които да бъдат гравирани всички по-важни дати от българската история. Вазата струвала 270 000 лв.
Подаръкът на трите държавни банки - Народната, Земеделската и Централно-кооперативната, бил в размер 5 млн. лв., които впоследствие царица Йоанна вложила в построяването на детски санаториум в гр. Трявна. Строежът започнал през 1938 год. и на 8 март 1944 год. бил открит.
Турското население от Делиормана подарило на Йоанна чистокръвен арабски кон със седло от сърма и златни украшения.
Сливенска община дарила резбована дървена люлка. Общинският съвет на гр. Плавен поднесъл на младото семейство сребърно корито, отвътре позлатено, в което да къпят бъдещия престолонаследник.
Заедно с царица Йоанна в страната пристигнал и италиански снимачен екип, който запечатал на кинолента посрещането на царската двойка в София. На 17 ноември 1930 год. в бургаското кино „Роял“ се прожектира филмът „Царската сватба“. Това са единствените кадри от това събитие в документалното ни кино.
За това историческо събитие са напечатани картички с образите на младоженците, серия пощенски марки, медали.
