--900.jpg)
От Министерството на земеделието и храните са категорични, че вътрешният пазар е обезпечен
Износът на зърнените култури е заради големите добиви
Янчо Николов
В последните месеци поскъпването на хляба разбуни духовете сред обществото. Тръгнаха много спекулативни информации, като се започне от ниския и слаб добив на зърно и пшеница, до прекомерния износ за трети държави.
Оказа се, че през 2021 година въпреки сушата реколтата е рекордно висока, сочи справка на Министерството на земеделието и храните, предоставена на „Черноморски фар“. От засетите с пшеница 1 200 000 хектара площи, са добити 7 159 748 тона пшеница. Това според изчисленията прави среден добив 594 килограма на декар. Ечемикът също е с добри показатели – 698 761 тона, което прави среден добив 535 килограма на декар. Ръжта е с 20 817 тона или 242 килограма от декар.
Статистиката не е пълна, тъй като все още продължава прибирането на царевицата за зърно. До момента от Министерството съобщават, че са обрани 320 781 хектара от общо 574 603 хектара засети. Обраната реколта, е обработена в зърно, чийто тонаж до настоящия момент възлиза на 1 849 829 тона.
От Министерството на земеделието храните и горите се похвалиха, че тазгодишните добиви са впечатляващи. В тази връзка посочиха, че миналата 2020 година са добити едва 4 710 993 тона пшеница, което е с близо 3 милиона тона по-малко от тази година. Тогава ечемикът е бил с приблизително 100 000 тона по- малко, а ръжта – два пъти и половина – 9823 тона, в сравнение – 20 817 тона през тази година.
Изчисленията в процентите между двете години наистина са осезаеми. Увеличението на производството е драстично. 52% по- висок добив на пшеница, 27.9% за ечемика и 119.2% за ръжта.
Според експерти от Министерството за задоволяване на вътрешното потребление на пазара в страната са нужни 1 200 000 – 1 300 000 тона пшеница годишно. Тези количества покриват напълно консумацията, като от тях са предвидени и за фураж за животновъдите, и за индустриалните нужди. От ечемичената реколта за вътрешния пазар специалистите са предвидили нужда от 240 000 тона годишно. Количеството е за консумация, фураж за фермерите и индустрията.
Останалите количества са за извършване на външна търговия, като до този момент са изнесени 2 350 000 тона пшеница. Над 60% от това количество е за трети страни.
Представители на Министерството обясниха, че тази година износът е много висок, поради рекордно добитата реколта. Средната изкупна цена на хлебната пшеница възлизала на 440 лева на тон, а средната експортна цена за износ към трети страни – на 290 долара за тон. Относно вноса Министерството е категорично в своите заключения, че внасянето на пшеница и ечемик не е величина, която да играе роля на пазара в страната. Затова да се съсредоточават върху вноса на семена за посеви.
Справка в министерската база данни за вноса и износа на брашно сочи, че през втората половина на 2021 година средната вносна цена на брашно е 786 лева за тон.
Миналата година износът от страна на България е бил основно към Гърция и Франция. Изнесени са 103 000 тона брашно, а са внесени едва 18 300 тона.
Въпреки рекордните добиви и външната търговия, цената на хляба продължава да се увеличава, отново рекордно. Очаква се цената на насъщния да достигне 2 лева.
От Министерството са категорични, че това не е във връзка с тяхната компетенция, а най-вероятно се касае до кризата с електроенергията и повишаването на цените на тока и горивата.
