Мая Сариева, областен координатор, КНСБ: Всеки човек трябва да усеща, че не е сам

 

Дона МИТЕВА

Счетоводител по професия, минала през частния сектор, работила и в бюджетната сфера, от юни Мая Сариева е областен координатор на КНСБ. Магистър по счетоводство и контрол, приема синдикалната си дейност по-скоро като мисия, отколкото като работа.

„С приятели от години се опитваме да правим благотворителни акции за възрастни хора по социалните домове или пък за първия учебен ден на дечица. От собствен опит знам, че когато отидеш като гражданин, дори и с най-добрите намерения и всичко да си подготвил изрядно - в институциите те посрещат с резерва. Когато обаче се представиш, че си от дадена организация, тогава нещата са по-лесни. Затова си представям какво му е на всеки човек, когато има даден проблем.

 

Интелигентният човек защитава този, който е до него,

 

който е бил и пред него, изхождайки от презумпцията, че няма безгрешни хора“, разказва Сариева, признавайки, че сегашната й работа изисква много комплексни качества: да носиш чувството за справедливост дълбоко в себе си, да не щадиш труда си в полза на околните и да имаш потребността да го правиш. Тя охарактеризира себе си като „човек с кауза“.

Вдъхновена за синдикална дейност е от жена, която на първото й работно място я запалва за това. Но казва и друго, че явно така е орисана да работи за другите, да не щади усилия. „Помагала съм като лицето Мая Сариева с каквото мога, но съм се убедила, че това, което правя, не е достатъчно. Сега е много различно – зад моите знания и възможности стои една сериозна организация – КНСБ (Конфедерация на независимите синдикати в България) със своите доказани експерти. Осъзнавам, че така можем да помогнем на много повече хора“, казва тя. Затова и не отказва съвет независимо дали прага на синдиката е прекрачил член на КНСБ, или друг гражданин. „Имала съм случай - идва човек, който е безработен, и пита колко и къде трябва да плати, за да стане член на КНСБ, за да получи  определена консултация. Не му отказвам, защото дори когато човек сам се бори с даден проблем, но знае, че има зад гърба си подкрепа, по-лесно се справя. Всеки човек трябва да усеща, че не е сам. За съжаление, навсякъде по света това е проблем и в болшинството от случаите всеки си води битката“, обобщава синдикалистката.

Тя е доволна, че

  

в Бургас Регионалният съвет

 

 има осигурена от предходния председател Здравко Тошков добра база, позиционирана на добра локация, лесно откриваема. Има и още много свършена работа, така че тя да продължава напред.

Освен със сметките, където Мая е блестяща, тя се занимава и със семейна  медиация. Благодарение на това осъзнава, че 99% от възрастните не разбират, че децата преживяват тежко техните лоши отношения и страдат дълбоко. „Това привнасям и в синдикалната дейност, защото много често трети лица, които не са пряко засегнати от спора, както е с децата в едно семейство, са най-големите потърпевши. Надявам се, че съм си научила „урока“ от това, което съм видяла като медиатор и се старая да имам балансирани отношения и със сина си“, казва Сариева. А синът й е 16-годишен ученик в училище „Св. св. Кирил и Методий“ в паралелка с икономика и английски. Дали ще поеме по пътя на майка си и баща си, който също се занимава със счетоводство – тепърва предстои да се разбере. Важното е, че в семейството той е изслушван и неговите проблеми, колкото и да са дребни от гледна точка на възрастните, се обсъждат и им  се обръща подобаващо внимание.

Работното време

 

 на Мая Сариева понякога продължава далеч от регламентираните 8 часа, защото все нещо спешно и точно сега трябва да бъде свършено, но тя не се оплаква. Напротив, доволна е от това, което прави.

„Ако за някой два дни по-малко отпуска не е проблем, има друг човек, на който точно тези два дни са му крайно нужни и щом му се полагат, той трябва да ги получи“, дава пример от работата си, подчертавайки, че консултациите в синдиката тук, в Бургас, а и в софийската централа и цялата страна, са безплатни. „На национално ниво нашите експерти се ползват често като консултанти от различните министерства“, подчертава със задоволство Сариева.

 

Членската маса на КНСБ в област Бургас

 

 е около 16 хиляди, обединени в над 350 синдикални организации.

Провокирам синдикалистката, че по инерцията от соца и тогавашните профсъюзи, мнозина смятат, че една такава длъжност е „тихо и спокойно пристанище за нищоправене“. Отговаря ми с пример: „В Бургаско лятото е едно, есента и зимата – друго. По морето тази година много модерно бе заедно с трудовия договор на работника да се поднася за подпис и молба за напускане – без дата. Тя се слагаше в пакета с документи и голяма част от хората подписваха по инерция. Направихме специална кампания по проект „Моето първо работно място“, като едно от основните неща бе точно това – да се акцентира върху внимателния преглед на документите, поднесени от работодателя за подпис. Казвахме го и при другите срещи. Стигам до извода, че младите в това отношение са по-стриктни“.

Над 60 човека са минали през офиса на КНСБ да покажат договорите си и да се консултират дали са правно и финансово издържани. „Българинът трябва да се научи, че отношенията са двустранни: работник – работодател. Частно, ромите са най-осведомени. Дори тези, които не могат да четат и пишат, отиват при грамотните да се информират. Грижат се за всяка полагаща им се стотинка. Поздравявам ги за това“, обяснява Сариева. Тя обръща поглед и към работодателите, подчертавайки, че те от своя страна трябва да осъзнаят ролята на работниците, че без тях няма как да съществуват и затова е нужно да им осигуряват добри условия на труд. “Не може човек с три висши образования да е назначен на минимална работна заплата.

Ролята на синдиката е да научим работодателите  как да обгрижват работниците, а не да се дебнем като котка и мишка за нарушения. Това са безсмислени битки. Защото работниците да са ефективни, трябва да са получили добра грижа от работодателя. Не знам кога ще го стигнем това ниво“, разсъждава на глас синдикалистката. Тя припомня и факта, че лидерът на Конфедерацията Пламен Димитров прави непрекъснати срещи с работодатели в цялата страна, разговаряйки с тях в тази посока, наред с останалите синдикални задачи.

 

Сигурността на работното място

 

 е онова, към което от синдиката се стремят да постигнат за хората на наемния труд. За да избегне скепсиса, Сариева бърза да каже, че и в Бургас има фирми, в които работодателите не могат да накарат хората си да излязат в отпуска, защото се чувстват прекрасно на работното място заради добрите условия на труд и отличните отношения.

Неминуемо в разговора стигаме и до сивата икономика. От години се знае, че по Черноморието в сферата на туризма това е често явление при сезонните работници. Използва се и хватката с изпитателния срок, за който работникът е нает на минимално заплащане, с голямото обещание за пари под масата. Обещаното заплащане така обаче и не се изплаща.

„Затова са нашите безплатни обучения. Опитваме се да внушаваме на всеки работещ, че трудовият договор трябва да е точен, да не се вярва на обещания за пари под масата“, подчертава с присъщата й разпаленост синдикалистката. Тя признава и това, че и досега един от най-трудните и деликатни моменти в работата на синдикалистите остава колективното договаряне, защото все още са много малко работодателите, които са склонни да договарят допълнителни придобивки за работниците.

Стигаме в разговора и до предстоящата зима и все по-често заливащите ни новини за протестиращи от различни браншове.

„Притеснявам се, че това ще бъде най-тежката зима, сравнено с доста предходни. Токът скочи. Бургаска фирма за производство на хляб, която е плащала по 10 хиляди лева месечно, последната й сметка е 30 хиляди.  Каква цена на хляба трябва да сложи този производител и колко хора трябва да съкрати, за да поеме удара. Ами хотелите – едва добиха глътка въздух и сега фактурите за ток направо ги убиват – все едно само за това са работили“, рисува мрачна картина жената. Към скока на тока прибавя и ковид-кризата и липсата на правителство и обобщава, че предстоящите месеци няма да са леки нито за работниците, нито за работодателите.