Трябва да наваксваме в икономиката, имаше грешки при санирането, смята председателят на Регионалната колегия на архитектите
Арх. Събин Попов е начело на Регионалната колегия на Камарата на архитектите от около година. Преди дни бяха обявени наградите „Архимория 2021“ в рамките на архитектурния фестивал, провел се от 1 до 10 октомври в Бургас. Негов организатор бе Съюзът на архитектите. Разговаряме с арх. Попов за състоянието на градската среда, реализираните строителни проекти и визията му за бъдещото развитие на Бургас
Интервю на Ина ПЕТРОВА
– Архитект Попов, връчихте 10 награди на тазгодишния архитектурен фестивал. Имаше ли силна конкуренция и как избрахте победителите сред проектите?
– Това е един конкурс на бургаската колегия, наречен „Архимория“. Той е ежегоден, с малки пропуски. Категориите бяха десетина, като в жилищните сгради имаше две подкатегории – еднофамилни и многофамилни, също обществени сгради, промишлени, селскостопански, спортни и рекреационни, градоустройство, благоустрояване и озеленяване. Журито бе от 9 души, като председател бе шефът на Съюза на архитектите проф. д-р Тодор Булев. Сред проектите имаше много силна конкуренция, може би и защото миналата година нямаше „Архимория“. Голямата награда бе присъдена на архитектите Десислава Стоянова, Марияна Сърбова и Габриела Илиева за реконструкцията на сградата на НХК. Проектът кандидатства от името на Камарата на архитектите в международните награди „Мис ван дер Рое“. Така че тази награда е може би една от всичките, които ще спечели този проект.
– Сред обектите на отличените архитекти личат бургаски сгради, като Културен дом на НХК и културно-исторически комплекс „Ченгене скеле“. С кое впечатлиха журито, според Вас?
– Те не бяха само на бургаски сгради, но бяха на архитекти, които са от Бургас и работят в цялата страна. Специално за сградата на НХК – това е една стара сграда от 60-те години и след своята реконструкция има нов живот за новите условия и новите функции, които трябва да изпълнява. Стоянова и Сърбова станаха носители и на наградата в подкатегория „Спортни и рекреационни сгради“ – за културно-историческия комплекс „Ченгене скеле“. Там е станало нещо много добро, има музей, който е направен от няколко мини музеи в подобно на рибарски къщи, в които са изложени множество артефакти.
– Сътрудничите си с гимназия „Кольо Фичето“. Има ли млада смяна, която върви по стъпките ви и на добро ниво ли е подготовката на кадрите?
– Ние си сътрудничим тясно с гимназията, аз преподавам там. Специално образованието в България в професионалните училища всяка година деградира. Когато завършах строителния техникум през 1984 година, имахме 256 часа архитектурно проектиране, сега са 56. Трябват много усилия от преподавателите, за да могат да обучат тези млади хора, така че да навлязат в строителния процес. Професионалното образование в България е на доста ниско ниво като програми, часовете са много малко. Но много ученици от строителната гимназия в Бургас после се реализират добре във висшето образование като архитекти и инженери. Но не е това, което беше преди години. Този въпрос трябва да се реши на ниво министерство.
– Каква е Вашата оценка за сегашното развитие на Бургас? Кои са силните и слабите му страни?
– Градът се развива интензивно и доста се разраства и разхубавява. Някои неща се харесват, други не се одобряват от хората – например реконструкцията на булевард „Демокрация“ не се прие от всички. Може би обаче градът трябва да се развива не толкова интензивно, важно е да има качествени сгради. Интензивното развитие има и силни, и слаби страни. Въпросът е да се стремим да бъдем като качество на максималното добро ниво.
– Как виждате града в архитектурно отношение в близките 5-10 години?
– Като бургазлия искам да се развива все по-добре и по-добре. Но ако икономиката е на същото темпо, в един момент ще спре развитието на града, защото икономически не се развива толкова добре, колкото Пловдив и Стара Загора. От бизнес средата и икономиката идва всичко останало, което се изгражда като видимата част на градската среда – градинки, сгради, пространства.
– Има ли възможност за удължаване живота на панелките – сградите, където живее мнозинството от населението на Бургас и страната като цяло?
– Панелното строителство, ако е изпълнено качествено, е с не по-малка продължителност на живот, отколкото всяко друго строителство. Въпросът е връзките как са направени, дали са изолирани. Но трябва да се проучи дали всичките тези неща са направени качествено, ако има проблеми, да се укрепят и след това да се санира. Това бе най-голямата слабост на санирането, особено на втората вълна, че просто се опаковаха едни сгради без да се проучат конструктивно и дали трябва да се направи нещо допълнително по тях. Защото както и да опаковаме една сграда, ако тя е неустойчива, това става безсмислено. При санирането на панелните комплекси трябваше да се наблегне повече на конструкцията на сградите.
– В тази връзка трябваше да се изготвят и технически паспорти на сградите, но това бе отложено.
– Техническите паспорти са необходими, но не всички собственици могат да отделят тези суми, които се изискват. Има хора, които живеят около или под прага на бедността и оттам идва целият проблем. Държавата трябва да подпомогне тези хора, за да тръгне процесът. Както и при Наредба №2 за универсалния дизайн и достъпността за хората с намалени възможности, не само двигателни. Но първо всички обществени пространства и сгради трябва да станат достъпни, а после да се изграждат всички тези неща, заложени в тази наредба – всяко жилище да бъде достъпно отвсякъде. Обратен е редът.
