Георги РУСИНОВ
Преходът Ком-Емине е емблематично преживяване. Казват, че всеки, който обича планината, трябва да извърви поне веднъж в живота си близо 600-километровия преход, който минава през цяла Стара планина. Тази година сред стотиците преминали „Маршрута на дружбата“ е и бургаската журналистка от Флагман Емел Махмуд. За хората, които я познават, не е изненада, че посред лято Емел предпочита да е с щеките в ръка, отколкото с коктейл на плажа. Любовта й към планината е огромна и за цял живот. От няколко години се превръща в любимо занимание. Започва да ходи повече по преходи, да изкачва върхове, да спи по хижи.
„След Ком-Емине съвсем спокойно мога да кажа, че официално влизам в категорията „планинар“. Усещането, когато си горе по високото, далеч от ежедневните проблеми, е нещо неописуемо. Планината води до пристрастяване“, заяви пред „Черноморски фар“ тя.
Ком-Емине тя изминава за пръв път и споделя, че това е голямо предизвикателство, както за духа, така и за тялото и физическите възможности на човек.
„Именно това ме амбицира – да видя дали ще успея да се справя с него. Да си призная – никога не съм си мислила, че някой ден ще тръгна по тази неизвестна пътека. Тайничко съм се надявала да ми се случи някога, но не съм и подозирала, че ще е толкова скоро. Стана на майтап. Още в началото на годината един приятел, с когото ходим по планини, ми предложи лятото да преминем по маршрута. Съгласих се. Така на 24 юли общо 6 души поехме от връх Ком в посока морето. По време на тежките и дълги дни на прехода си казвах, че е много хубаво, но един път е напълно достатъчно. Има хора, които го повтарят. Е, вече си промених мнението. Стига да имам време и възможности – пак бих тръгнала“, разказва Емел.
На нос Емине тя и компанията пристигат на 18-ия ден, което е много добър резултат. Обикновено преходът отнема 20-ина дни. Като представител на огнената зодия „Овен“, за Емел няма никаква спирачка и дори споделя, че е можело и за по-кратко време да преминат огромното разстояние, но е нямало да могат да се насладят на красивите гледки.
„Вече веднъж преминала по маршрута, при повторното преминаване може би ще се опитам да намаля времето с няколко дни“, амбицирано категорична е тя.
Казва, че не може да определи даден участък за най-труден, но възпален ахилес за малко не я отказва от прехода.
„Лично за мен е на усещане – зависи от умора, от моментното физическо състояние. Например по равен участък, но в края на деня след близо 40-километров преход, ми е било по-трудно, отколкото по места с голяма положителна и отрицателна денивелация в първите 6-7 часа след тръгване. Като тежък момент мога да определя 5-ия ден от маршрута. Тръгнахме от хижа „Кашана“ и излязохме на билото, предстоеше ни най-красивата част на Стара планина – Централен Балкан. Този ден обаче ще го запомня с едно-единствено нещо – болка. От натоварването ми се възпали ахилесът на левия крак. Усетих го още предишния ден, но се търпеше. Още в началото на Ден 5-и усетих силни болки. В един момент дори си влачех крака, не можех да смогна на темпото на останалите в групата. Тогава си помислих, че това е краят. Ако продължаваше да боли по този начин, нямаше как да продължа в следващите дни. След стабилна почивка, третиране и пиене на обезболяващи, овладях положението. Всеки следващ ден болката намаляваше, отокът също спадна. Много ми помогна и вторият чифт обувки, който носех в раницата си. За разлика от тези на краката ми, резервните бяха по-меки. Купих ги в деня, в който тръгнах за Ком. Всички опитни планинари съветват да не се тръгва с чисто нови обувки. Е, аз, реших малко да сгазя правилата. Махнах етикета в една от хижите и ги обух. Противно на очакванията обаче, нямах никакъв проблем – нито една пришка, нито един мазол, който би ми създал проблем при дълго вървене. Не бих съветвала хората да последват примера ми, но опитът ми показа, че може и с нови обувки“, разказва тя.
Ако категорично Емел не може да посочи трудна част от прехода, то със сигурност споделя най-приятната.
„Категорично това е т.нар. траверс „Добрила-Ботев“. Тази част е известна като „алпийското било на Стара планина“. Този участък предлага всичко - технични върхове, уникални гледки и часове вървене по билото“, ентусиазирано споделя журналистът.
В цялата й страст по планинарството, Емел се радва да намира подкрепата на любимите си хора.
„Ходя на преходи с любимия човек, често споделяме приключенията. На Ком-Емине нямахме тази възможност. Бях само с приятели, отсъствах за дълго, но въпреки това получих подкрепа. Той знаеше, че преследвам една 600-километрова мечта, която имам физическата и психическата възможност да сбъдна. Обичам адреналина, техничните терени – например скалисти ръбове, катерене с въжета и така нататък... При всяка подобна щура идея получавам пълна подкрепа, въпреки мълчаливото несъгласие“, пояснява тя.
За финал Емел отправя призив към нашите читатели:
„Тази година пожарите у нас създадоха голям проблем. Немалко горска територия е изпепелена. Огънят опустоши и населени места. Моят апел е – да пазим България и прекрасната ни природа. Да, тя ни е даденост, но наше задължение е да се грижим за нея. Утре-вдругиден заради немарливостта на хората може всичко да изчезне. Нека да не позволим това да се случи“.
