Поетите не бива да мечтаят за сцени или да ги търсят, а да творят там, където е най-тихо, където са най-себе си“
Песента „Писмо в бутилка“ спечели наградата на „Черноморски фар“ за текст на песен на тазгодишния конкурс „Бургас и морето“.
Автор на текста на песента е младата и даровита бургаска поетеса Яна Вълчева, музиката е на Силвия Колева и Нивелин Мирков. Тя бе изпълнена от Силвия Колева.
Дни преди конкурса в интервю пред сайта „Грамофона“ Яна казва за приза на медията:„Ако спечелим тази награда, това означава, че Бургас обича своите поети“, което се оказва факт.
Яна Вълчева и Силвия Колева, заедно с Нивелин Мирков, са творчески екип от доста време. Познати са в салса и бачата средите с техните авторски песни.
Яна Вълчева е родена на 11 декември 1980 година в Бургас. По образование е икономист, магистър по Управление на човешките ресурси.
Автор на книгите: „Дишам спомени” (поезия, 2010), „Вълшебни златни сърчица” (стихове за деца, 2017), „Миг след лятото” (поезия, 2017), „Чичи и Макс. Сладоледът” (приказки за деца и рисунки за оцветяване, 2018), „В очите на птиците” (поезия, 2019).
По четири от стихотворенията от поетичната й книга „Миг след лятото” има записани песни: „Цялата съм лято”, „Дълг към душата”, „Ела” и едноименната „Миг след лятото”. „Дълг към душата” е сред песните, участвали в Международния музикален фестивал „Златен кестен” – Петрич.
Нейни стихове са публикувани в списание „Море”, в поетичните сборници „Приятели в поезията” и „Всичко за майка ми”.
Днес разговаряме с Яна Вълчева, която е изключително щастлива от престижното отличие.
„Аз съм едно бургаско момиче, което пише бургаска поезия, морето се е вселило сериозно в моето перо. За хората, които пишат поезия, „Бургас и морето" е доказателство, че хубавата музика все още търси истинските думи. Защото текстът наистина има значение“, казва Яна. Детството си изкарва на метри от Културния дом на НХК и буквално израства по неговите сцени, а хората, които вижда там я вдъхновяват за култура и държи да се запомни: „Аз съм бургаско творение, което твори за Бургас“.
Интервю на Силвия ШАТЪРОВА
- Яна, за първи път ли тази година сте на сцената на „Бургас и морето“ като автор на песни?
- За първи път съм с песен на финала. Преди време сме участвали в кастингите отново със Силвия Колева, пращала съм песен и с Галя Ичеренска.
С Галя и на това издание имахме песен по любимо мое стихотворение, но тя не се класира. Текстът ще е заглавие на следващата ми книга, която ще излезе през октомври и се казва: „Ти ще тръгнеш“.
- Каква е рецептата една песен да стане хит, т.е. думите й да се помнят и запяват?
- Може би не знам тази рецепта. Имаме една песен със Силвия Колева, която е успешна. Казва се „Миг след лятото“. Това, което забелязах, е че тя стана от раз, за разлика от други песни, които са правени по мои текстове. Силвето прочете текста, запя я и нещата се случиха бързо. Тази песен се пуска и до днес на международни салса фестивали. Направиха й българо-гръцки ремикс. Хората я обичат.
Има малко магия в цялата история с хитовете. Не мога да кажа, че текстът на една песен е по-добър от друга, вероятно музиката определя тя да стане хит.
Кое е изпреварващо - текстът или музиката при Вас със Силвия Колева?
- Пробвали сме различни варианти, за мен най-удачен и успешен е този, когато музиката се напише след стихотворението. Когато авторът на текста изменя текст заради ритъма, той бяга от себе си. Едни от най-хубавите български песни са написани по стихотворения, а не обратното.
При мен обикновено песен се получава по готов стих, въпреки че Жан Шейтанов, с когото направихме две песни, ме кара да пиша по готова музика. Получават се, но за мен сантиментът е стихотворението да стане на песен, а не аз да напиша стих по музика. Различно е като преживяване.
- С кои музиканти сте работила?
- Силвия Колева, Жан Шейтанов, Галя Ичеренска, Нивелин Мирков, който пише музиката и прави аранжиментите. С него работя и по проекта „Гласът на Бургас“. Там записваме бургаски стихотворения в изпълнение на известни бургаски личности. Остава едно хубаво наследство.
С Александър Томов също работя, Надежда Стойчева изпълни моя песен на един фестивал. Аз не съм търсила популярни изпълнители и композитори.
- Как видяхте тазгодишното издание на конкурса "Бургас и морето“?
- Много се радвам за победителите. Смятам, че конкурсът се подмладява, което е прекрасно за младите автори. Това ни дава смисъл -да творим и да се опитваме да участваме в него. Нашата песен не беше класирана много добре, не се радвахме, че участваме. „Бургас и морето“ е сцената, на която младите автори трябва да представят своите текстове. Млади композитори, текстописци, певци, трябва да имат смелост да се явят там. Респектирани сме от тези, които работят много години в сферата на музиката. Самото участие ни носи удоволствие.
- Кой от останалите участници Ви направи впечатление?
- На това издание имаше няколко страхотни поети. Ники Комедвенска ми е една от любимите поетеси - страхотно, силно перо. Участваха и Пламен Вълчев, Живко Колев, Ивайло Вълчев. Имаше силни текстописци, но въпреки всичко песента на Кристина Дончева и „Фортисимо“ ми хареса, не знам дали заради текста се получи, може би заради начина, по който изпълниха песента. Те пяха зверски добре, имаха въздействие върху публиката и това определи първото място.
- Конкурсът е един уникален феномен - много е желан, мечтан, очакван, а след това малка част от тези песни се пеят.
- Има все още едно леко естрадно звучене на фестивала. Не знам дали това трябва да се промени, защото всички сме свикнали с него. Ние направихме съвсем различна песен, при нея нямаше нищо от това, което би се харесало на фестивала. Другата песен с Галя Ичеренска беше в звученето на „Бургас и морето“ като ритмика и текст, тя не бе включена във финала, но няма как всички да бъдат одобрени.
Ако се промени фестивалът - може да се промени чарът му. От друга страна, аз познавам композитори, които не се явяват и не участват поради тази причина. Коя е вярната рецепта не знам, нямам представа какво би се случило, ако фестивалът започне да показва съвременна музика, която да става хит. В сегашната съвременна музика малко се цени текстът, а хубавото на този фестивал е, че прави точно това.
- От съвременната поезия кои текстове и автори Ви впечатляват?
- Продължавам да харесвам класическата поезия. Това е моят начин да пиша и нея усещам по-близко. Харесвам и бял стих, но малко хора могат да напишат в него нещо съвършено и да са добри класици. Класическата поезия е най-добрата форма все още. В БГ-музиката - продължавам да си харесвам старите песни. Сегашните парчета са по-скоро да се пие по едно коктейлче, но у дома не бих си пускала съвременна музика.
- А кои песни слуша у дома Яна Вълчева?
- Пускам си старите песни, които са писани по стихотворения. Обожавам Васил Найденов, харесвам „Сигнал“.
- Певецът ли дава живот на песента и от неговата харизма ли зависи тя?
- Категорично, певецът представя един продукт по най-добрия начин. Но текстовете и музиката, които изпя Васко Найденов са написани от най-добрите в бранша. За него са работили хора, които ще останат в класациите и ще бъдат звездички за всяко следващо поколение. Важно е кой стои зад теб и кой представя нещата.
- Кои са кумирите на Яна Вълчева за поезия и проза?
- Маргарита Петкова, Петя Дубарова, Христо Фотев, Елка Стоянова - много са. За проза- Георги Бърдаров, Радко Пенев ме впечатляват. Харесвам едно младо момиче от Бургас - Карибияна, най-популярната фейсбук-поетеса. Малко хора знаят, че това е Радосвета Аврамова, тя не се показва, аз не я познавам, но я харесвам и се надявам и нейните стихове да бъдат изпети.
- Какво предстои за Вас оттук нататък?
- Премира на новата стихосбирка, нова песен, заявила съм да е бачата със Силвия Колева, надявам се да се случи скоро.
- За какви сцени мечтае Яна Вълчева?
- Аз съм поетична душа, поетите не бива да мечтаят за сцени, да ги търсят, а да творят там, където е най-тихо, където са най-себе си и дори там, където им е тъжно и носталгично. Аз обичам да творя в тези моменти, имам една, както я определят, „светла тъга“ в моите стихове. В тях изливам това чувство. Поезията не трябва да търси сцена.