Заедно с бялата аквакултурата изчезва застрашително
Рапанът, бракониерите и интересите на бизнеса – основните им врагове
Георги РУСИНОВ
За никого не е тайна, че в последните 10-15 години популацията на черната мида рязко намаля. Ако като деца един от спомените ни от морето беше ваденето на миди, от която и да е скала в него, то днес диви миди се намират трудно, където и да е. Причините са много и комплексни, като ще ги засегнем в разговора ни с еколога Янко Янков от Бургас.
Търсенето винаги отговаря на предлагането и обратно. Затова, ако търсенето на мида – бяла и черна, е голямо, трябва и предлагането да е голямо, а то идва с улова и от тук започват проблемите за представителите на мекотелите с твърди черупки. Янко Янков е категоричен, че на този етап и черната, и бялата мида са еднакво застрашени. Проблемът идва оттам, че за бялата мида се издава разрешително за улова на видове, които отсъстват от Приложение 1 от Закона за рибарство и аквакултури.
„С това узаконяване се започна законовото изземване на два от стопанските видове бели миди – Донакс и Венус. И двата вида миди в годините, когато започна да им се оказва натиск, дневните улови на лодките бяха с тегло около 300 килограма. Към днешна дата уловите не надвишават 25-30 килограма. Това значи, че прекомерният натиск върху вида оказва отрицателна възможност за възпроизводство на самия вид. Отделно от това понеже бялата мида не се изземва по начина на разрешителното, а с дънно тралене и понеже лодките са много и не работят в синхрон, а кръстосват едни и същи полета, то видът не може да се възпроизведе на тези места отново“, обясни екологът.
Три са основните причини, които са проблем по отношение на черната мида. Бракониерството е първият. Янков посочва, че липсва достатъчно контрол от страна на ИАРА, която като институция трябва да следи за незаконния улов.
Рапанът
Този вече припознат от ЕС като местен вид хищен морски охлюв унищожава с невиждана скорост популацията на черната мида в Черно море. Естественият му ареал е Далечният изток, но през XX век с развитието на корабоплаването се разпространява далеч извън него. До средата на века е разпространен единствено в Японско море, в залива Петър Велики. През 1946 г. е срещнат за първи път в Черно море, в залива на Новоросийск. Оттам се разпространява в Азовско и източните части на Средиземно море. Между 1959 и 1972 колонизира западното и южното крайбрежие на Черно море. През 1973 г. вече е описано наличието му по италианското крайбрежие на Адриатическо море, а през 1998 г. и в залива Чесапийк по северноамериканското крайбрежие на Атлантическия океан. Има регистрирано находище на рапан и по югоизточните брегове на Южна Америка.
Предполага се, че преносът е извършен с морска вода, използвана за баласт на корабите.
В България до 90-те години на XX век на рапана се гледа само като на материал за сувенири. Дебелата черупка е достатъчно огнеупорна, за да се ползва за пепелници, а ръбатата повърхност я прави устойчива без обработка. Чрез изтъркване се премахва по-голямата част от черупката, а оставащата плоска централна част се използва за медалиони. Различни фигурки се правят от слепени черупки на рапани и миди.
В средата на 90-те в рапана е открит потенциал за промишлен лов и износ на месото. Ловът чрез гмуркане бързо е заменен от тралене. Бързо е установено, че траленето напълно разрушава дънните екосистеми, и този начин е забранен.
Около 2000-01 г. той започва да се предлага и в ресторантите по Българското Черноморие.
Рапанът се улавя с т.нар. дънно тралене или драгиране (дънните тралове или драги ровят морското дъно и го разрушават).
Заради намаляващата популация на черна мида, хищният рапан си намира нова мишена – бялата мида. Така в последните години и нейната популация е подложена на натиск от хищния морски охлюв, наред с бракониерското тралене.
Бийм траленето
Видовете тралене са три – пелагично, бийм тралене и дънно. Дънното тралене или драгиране е заплаха за екологичната сигурност. Пелагично тралене е когато риболовният уред стои на разстояние от дъното и по никакъв начин не може да навреди. С пелагични тралове в България се извършва улов на пасажни видове риба. Бийм траленето може да бъде използвано за рапаноулов.
Методът е междинен – риболовният уред се движи почти по ръба на дъното, но без да разваля шелфа или да навреди на екологичната цялост на Черно море.
Според Янко Янков стопанският интерес е третият проблем, а той идва под формата на бийм траленето.
„Аз бях на едно от проучванията на Института по рибни ресурси на заснемане на рапана по настояване на неправителствения сектор, от който съм част, стопанският ресурс да бъде експлоатиран по адекватен начин. Та там видях един камък около 150 килограма, който „скочи“ в бйим трала. Сигурно рапаните го вдигнаха на ръце и го хвърлиха“, каза той насочвайки към факта, че чрез бийм тралене се ловят и миди, освен рапани.
Екологът добавя, че зад всичко стоят интересите на бизнеса и понеже става въпрос за пари и плащане на данъци, ЕК била склонна да си затваря очите в много случаи.
„Колко пъти сме давали сигнали за проблеми по отношение на възпроизводството на дънните местообитания, вследствие на бйим траленето и траленето. Никой не го взима предвид. Рибарите обаче говорят, че бизнесът си плаща, за да се случват някои неща. Аз не мога да твърдя със сигурност. Проблемите са много, защото обществото дълго време беше заето да се занимава с други неща. В детството ни много често се казваше „да отидем да направим една тенекия миди“. Сега вече това не е възможно. Черната мида в момента се намира предимно в най-мръсните води - по пристанищата, а не по скалите“, уточни той.
Проблем той вижда и че няма нито една норма, която да регламентира, че уловът е ограничен до определено количество. Най-голям интерес и съответно износ на бяла мида има към Италия и Гърция, където е част от традиционната им средиземноморска кухня.
„Виждам, че и в инициативата за промяна в закона отново липсва каквато и да е регулация. Той е написан отново изцяло в интерес на бизнеса. По-големият проблем е, че научни организации, които дават становища, най-вероятно работят в услуга на бизнеса. Това е една тежка зависимост“, посочи Янков.
Фермите за миди ли са бъдещето?
Фермите за миди ли са бъдещето за спасяване на популацията им? Защо не? Човекът прилага метода на отглеждането в плен при доста видове, за да не се застрашава дивата популация – пъстърви, шарани и други. В България има немалко на брой мидени ферми. Според Янков трябва да има зони за извършване на стопански риболов. Добавя обаче, че когато хората започнат да говорят за спасяване на даден вид, значи е прекалено късно.
„Липсват планове за управление на защитените територии в морето. На 100% липсват. Това значи, че някои от министерствата никога не са работили заедно. Липсва паралел между интересите на бизнеса, обществото и природата“, категоричен е екологът.
Тук той дава за пример ферма за черна мида край нос Емине, която е негова и разработена по негов патент.
„Това е единственият патент в България, който е направен с цел да повиши устойчивостта на бизнеса и природата. С него създадохме един изкуствен риф, който да възстанови местообитанията на мидата, без да може да се изземва и да се допуска натиск върху него, но и да може да се правят пари, без да се застрашава популацията“, каза той.
На по-простичък език ето какво представлява въпросната ферма на Янков:
„Това са винтове, които са навити в дъното. В ниското има една малка площадка, където мидите са върху нея постоянно – майката. Над нея е нанизан колектор, върху който се възпроизвеждат мидите. Рапанът като тръгне да се опитва да ги яде, обаче не може, заради факта, че те са на площадка над дъното и това ги пази. Това е част от патента все пак. От една стойка излизат по 80 килограма миди. Това са само плюсове. Възпроизвежда се естественият им хабитат. Площадката долу никога не се пипа и така гарантираме, че миди винаги ще има. Няма пластмаса, всичко е неръждаема стомана. Това на практика е създаване на един изкуствен риф, на който не може да се окаже натиск. Цяла екосистема се развива впоследствие – медузи, риби, рапанчета. В морето мястото е маркирано, не е оградено. Предадено е на Морска администрация, че там има ферма. Нарочно не го ограждам, за да може любителите риболовци да се забавляват. В същото време имам и видеонаблюдение да се пазя от бракониери. Ето тези дни имам заснети мераклии“, обяснява той докато показва всичко на видео пред наш репортер.
Всякакви други опити за ферми и методи за възстановяване на популацията според него са излишни и неработещи, тъй като ще доведат единствено до нови възможности за бракониерите. За пример той даде и няколко града около Бургас, където и рибарите са имали проблеми със създаването на ферми за миди.
„Не може да възстановяваш нещо, което пак ще стане обект на бракониерство. По този начин се насърчава бракониерството. Когато не е урегулиран естественият процес по отношение на видовете, има проблем. Това да не са овце да ги вържеш там. Това е несериозна работа“, каза Янков.
В момента правел подобрения на патента, подал е документи и чака разрешително от МОСВ за отглеждане на стриди.
„Стридата в Черно море отдавна е подложена на голям натиск. Те са първите, които може би рапанът е изял. Проблемът не е, че се лови мидата, стридата или рапана. Когато далдиса човек за една тенекия миди, не е проблем. Проблем е когато се разоре хабитатът им заради свръхтърсенето и интересът от продажба. Като започне да изчезва мидата, започват да изчезват и други видове, които са свързани във верига. Като няма дънни риби, ще изчезне и калканът. По-интересно е, че вследствие на прекомерния натиск в последните години морето става едно изумруденозелено. Това са едни цъфтежи, които са вследствие на друго замърсяване. И понеже мидата липсва и не може да филтрира това водата, проблемът е налице. Отскоро ЕК призна и азотното замърсяване в морето, което води до прекомерния цъфтеж на фитопланктон. Азотните замърсявания идват от подпочвените води, които се изливат в морето. Тук проблемите пак идват от прекомерния интерес на бизнеса“, обясни екологът.
В заключение от разговора ни едно можем да кажем със сигурност – абсолютно необходимо е по-добре да се урегулират отношенията между човека, морето и аквакултурите, за да не се стига до застрашаване на видове.
