В Англия съм по-възпитан, в България – по-откровен и разтворен
Интервю на Янита ВОЙНОВА
- Г-н Бъкстон, били сте изпратен в частно училище с интернат, под строгия духовен и физически режим на католически свещеници. Как Ви повлия това през следващите години от живота?
- Беше много добра подготовка за живота за преживяването във фашистка (тогава) Португалия и в комунистическа България. От десетгодишна възраст се научих кога да мълча и да се справям сам. Католиците осигуряват вечно чувство за виновност и нужда, поради страх от инквизицията, да си отговорен за себе си.
Като единствено дете на театрални хора, които нямаха близки приятели с дъщери, аз получих двойка за отношението си с момичетата. Тази оценка се оправи от първата среща с българка. Оттогава до сега не съм бил сам.
- Преподавали сте английски език в Англия, Португалия, Норвегия и България. Има ли нещо, направило Ви впечатление в учениците в различните държави?
- В Англия и Норвегия преподавах в обикновени училища. В тях имаше деца, които са овладели и езика, и литературата. Но в същите тези класове имаше и такива, които не можеха да пишат. Докато в Английската езикова гимназия в Бургас, където също преподавах, имаше елитни деца и за мен беше привилегия да ги уча.
- Преподавали сте на поетесата Петя Дубарова. Какво си спомняте за нея, каква ученичка беше тя?
Петя беше много жизнерадостна и малко флиртуваща. Тя седеше в центъра на класната стая, заедно с Мая, и остана в центъра на моето внимание. Макар че имаше шестици от мен, аз виждах, че душата й не беше в английския, но беше в прекрасната поезия. Много харесах участието й във филма „Трампа“.
- Имахте ли възможност да изберете друга комунистическа държава, където да преподавате - например Китай, Куба, Лаос, Северна Корея, Виетнам? Защо избрахте точно България? С какво Ви заплени толкова много?
- Исках все пак още една година в Европа. Преживях фашизъм в Португалия (на косъм бях от арест, защото се движех с някои младежи, с които пеехме песните на „Бийтълс“ под прозорците на момичешкото училище-интернат, а беше против закона да се събираме повече от трима души). Изпитах и социалдемократичния рай в Норвегия. Казах си – хайде, да пробвам в още една европейска държава, да видя тук какво е комунизъм, преди да отпътувам за Южна Америка. България изглеждаше още тогава много хубава държава с природата и историята си. Нея избрах и не съжалявам.
От 2007 година делите времето си между Колчестър и Бургас. Къде се чувствате повече „у дома“ – в Англия или в България? Имаше ли процес на адаптация?
Аз съм различен човек в една или друга държава. В Англия съм по-възпитан, а в България съм по-откровен и по-разтворен дори физически. Необходимо е, разбира се, време за адаптация.
Какво подтикна написването на най-новия ви роман „Проклятието на вечните сънища“?
Възторгът от българската история и особено от цар Теодор Светослав Тертер. Впечатлиха ме легендите за намерените в Созопол и наоколо вампиросани трупове от далечното минало. Отдавна се интересувам от опитите на английския крал Едуард I да създаде коалиция между европейски крале и монголските генерали против мюсюлманите. При монголите се състояла среща между бъдещия цар и героя Георги. Образът на Теодор Светослав Тертер е от изключителен интерес. В детството си той е бил заложник, предаден от баща си. Много предпазливо е трябвало да гледа на света около себе си. Но е станал много успешен цар на България. И въпреки сложната международна обстановка, той се е задържал дълго на престола и е успял да умре между чаршафи.
Джордж е главният герой от новия Ви роман „Проклятието на вечните сънища“. Неговият образ има ли нещо общо с Вас самия?
И има, и няма. Той е средновековен монах, незаконен и непознат син на важен благородник. Той е любопитен, овладява езиците много бързо. Неговата история е историята на всеки западняк, който се среща с източната реалност. Той ще изгуби вярата си, но ще намери нещо ценно…
Разбираме, че това е книга с продължение. Колко време Ви отне написването на първата част от романа и кога да очакваме следващата част?
Отне ми две години. Заради болестта и смъртта на съпругата ми читателите ще трябва да почакат още малко за втората част.
-През 2016 година излиза сборникът Ви от преводи на класическа българска поезия на английски. В него са включени стихове на Димчо Дебелянов, Ботев, Вазов, Славейков, Дора Габе и др. Кое Ви е любимото българско произведение и с кое то стана за вас „любимо“?
- Не мога да говоря за любимо произведение, но първият ми превод беше от Димчо Дебелянов, което със сигурност не е случайно. Иначе се вълнувам от последните поети, които съм превел – Пеньо Пенев и Александър Вутимски.
Кое е най-голямото Ви вдъхновение?
Най-голямото ми вдъхновение бе жена ми. Нейната вечна положителност.
