Събота, 11 Сеп 2021
    
Култура

Мария Мутафчиева – Мери: Животът ми е свързан с хора, завършили Математическата гимназия в Бургас

  13.06.2021 14:49  
Мария Мутафчиева – Мери:  Животът ми е свързан с хора, завършили Математическата гимназия в Бургас

Интервю на Силвия ШАТЪРОВА

Мария Мутафчиева – Мери е вокал и автор на песните на една от най-популярните и обичани български групи – “Мери Бойс Бенд“. Завършила е ППМГ „Акад. Н. Обрешков“ в Бургас, след което специалността „Славянски филологии“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Свири от шестгодишна възраст на пиано. В нейна визитна картичка се превръща тоталният хит „Непознати улици“, който е поместен в учебник по музика за първи път през 2008-ма. През 2017-а и 2018-а в учебници по музика влизат и песните ѝ „Дългият път към дома“ и „Слънчогледите“. „Мери Бойс Бенд“ е повече от 25 години на музикалната сцена, с множество студийни албуми и концерти зад гърба си. Носител е на музикални награди и номинации за песните, текстовете и албумите си, както и на призовете "Най-добра група 1996" и "БГ Група 2012". През 2012-а излиза нова, презаписана версия на култовия албум „Непознати улици“, както и стихосбирка на Мария Мутафчиева с това име. Тя започва да провежда и Национален поетичен конкурс за гимназисти. През последните години работи по свой солов албум.

Преди няколко дни Мери се върна в родния Бургас специално за юбилейния концерт по повод 50 години от създаването на Математическата гимназия, която е завършила. На събитието в Летния театър се представиха талантливи бивши и настоящи възпитаници, гости и приятели на елитното училище. Бяха поканени ученици и учители от различни поколения.

 

- Мария, как се чувствахте като част от юбилейния спектакъл за 50-ата годишнина на ППМГ?

- Изключително благодарна съм на директора Красимир Стоянов за поканата, на заместник-директора Соня Димова и учителя по информатика Весела Вангелова, които се свързаха с мен и с които обсъждахме подробности около концерта. Соня и Веси са завършили същата гимназия и чудесно разбираха всичките ми притеснения и вълнения, спомените ми… Получи се истински спектакъл и мила среща, не само с моите собствени преподаватели, но и с бъдещето ни – децата, които завършват или се учат днес в любимото училище. Случи се и така исканата от мен приемственост - бях на сцената сред деца на мои съученици. Всички се събрахме след концерта и едва се разделихме късно вечерта. Най-вълнуваща беше срещата с учителите ни, които не бяхме виждали десетки години. Така се разприказвахме, че ни заключиха в Летния театър.

Мария на пост пред пантеона с моряшка униформа

- С какво свързвате гимназията? Какво Ви даде, на какво Ви научи тя?

- Животът ми е свързан с хора, завършили гимназията. Колегите ми от „Мери Бойс Бенд“ - Илиян Георгиев и Мирослав Мутафчиев, който е и мой съпруг, също са завършили там. Удивително е как човек съумява да построи живота си, целия си свят около мястото, в което пребивава, където учи! Аз бях във втория випуск от експерименталния тогава прием в гимназията с изпит след шести клас – една година по-рано. На следващата година, когато беше същинското кандидатстване, влязох отново там с максимален брой точки от олимпиадата по математика. През всичките пет години в гимназията учех сред наистина отлични математици. Високото ниво безспорно се дължеше на изключителната ни учителка по математика – Йорданка Станчева, с която имахме часове всеки ден. Възхищавахме се на умението й да бъде винаги в кондиция, целенасочена и устремена… Така ни респектираше, че никой не смееше да отиде без домашно или упражнение. Понякога даваше повече от 100 задачи за ден. Сборниците на Константин Петров ги минавахме буквално първите седмици… И тогава се започваха едни задачи от олимпиади в Москва, едни чудеса… Случвало се е да решаваме някоя задача дни наред! Остава за домашно и на другия ден отново никой не я е решил, и пак остава…, докато не се появи „светлина в тунела“. Така ни възпитаваше другарката Станчева. Бях убедена, че може да реши всяка задача и това създаваше около нея някакъв тайнствен ореол, усещане за свръхчовек, когото не искаш да разочароваш и от когото дори те е страх. Само като те стрелне с този проницателен поглед… и веднага си представяш, че следващата задача от олимпиада в Москва ще я решаваш пред всички на дъската… Често прекаляваше със забележките за герданчетата, маникюрите, дължините на полите и бретоните ни, но тогава това явно беше задължително. Протестът и роптаенето срещу безсмислените ограничения и общия „враг“ сякаш още повече ни сплотяваха. Имахме чудесни взаимоотношения със съучениците ми – истински, открити, нормални човешки отношения! Гимназията ми даде приятелства за цял живот, упоритост и свободомислие, и онова пагубно желание да реша всяка задача, да се справя с всеки проблем, да се опитвам винаги да докарам нещата докрай!

 С любимите учители  Чанко Жеков и Тодор Пейчев

- Какво Ви накара да обикнете ППМГ?

- Обичах времето със съучениците си. С Мария Иванова и Милена Андонова – момичетата, с които съм седяла на един чин в гимназията, бяхме неразделни. И до ден днешен сме много близки. Всички ние още тогава усещахме, че хората, които ни преподават, са истински загрижени за нас – всеотдайни и взискателни в работата си, но и окуражаващи и мотивиращи ни да се развиваме в различни посоки. В онези години задължително се ходеше на първи, че и на втори кръг на олимпиадите по математика, физика и химия. Допълнително се явявах и на тези по литература и философия. Имахме чудесни учители. Бяхме сред първите випуски на любимата ми историчка Варя Паскалева, която и днес е учител в ППМГ „Акад. Никола Обрешков“. В началото по български ни преподаваше известният бургаски литератор Тодор Борисов, а после – поетът Борис Бухчев. Аз също пишех стихове. Мои публикации излизаха в списание „Родна реч“ и в бургаската преса. Всички преподаватели и съучениците ме подкрепяха. Благодарение на класната ни Динка Хараламбиева и съпруга й започнах да посещавам поетичния кръжок на Николай Искъров. По това време сътрудничех в младежкото предаване на Радио Бургас, под вещото ръководство на журналистката Румяна Емануилиду, която ми възлагаше репортерски задачи, имах и авторски рубрики. Така постепенно творческото начало и любовта към словото надделяха над математиката и в мен се оформи желанието да продължа образованието си с литература, да уча филологическа специалност в Софийския университет. От срещите си с толкова интересни личности разбирах колко е важно да пишеш и говориш красиво, когато общуваш с хората. Може да си много умен, но, ако не успееш да се изразиш подобаващо, как светът ще разбере и хареса гениалните ти идеи?! Е, и тогава мислите ми не останаха задълго неразгадани… Никога няма да забравя как веднъж нашата „желязна лейди“ – другарката Станчева, ме спря в коридора и по майчински нежно ме посъветва пак да си помисля за предстоящото кандидатстване, защото с български език и литература в Софийския университет тогава се влизаше изключително трудно, а с математика биха ме приели навсякъде. Загриженост, подкрепа, човечност, интелект, вдъхновение, приятелство, отдаденост… Толкова много неща ме караха да обичам ППМГ!

- Споделете най-яркия си спомен от живота Ви в гимназията!

- За първи път засвирих в група именно в Математическата гимназия. Бях в 8-ми клас. Красимир Тенев от 10-и клас дойде един ден. Беше чул, че свиря на пиано и ме покани да отида на прослушване за групата на гимназията. Трябваше да науча Can’t Let You Go на Rainbow. Хубаво, ама аз до този момент бях свирила само класика, по ноти… Да „извадя“ песен ми се струваше непосилна задача. Не знаех какво да правя и позвъних в Дома на НХК на учителката си по пиано, която за щастие беше още на работа. Милата Тонка Бонева веднага откликна и след минути вече прекосявах центъра на Бургас с касетофон в ръка. Когато й обясних каква задача имам и й пуснах песента, тя се хвана за главата (нали се сещате как почва всичко – с безкомпромисно соло на орган). След чудене и маене се разбра, че това ще отнеме много време и ще трябва да продължа сама. И аз – веднага обратно вкъщи. Тон по тон на пианото – нотирах и научих всичко. На другия ден официално ме взеха на клавишните в групата. Започнахме репетиции в Актовата зала на училището. Изпълнявахме любимите си български и световни хитове. Преподавателят ни по пеене – Тодор Пенчев, беше ръководител, застъпник и най-голям наш поддръжник. Беше издействал училището да купи озвучителна апаратура, барабани, кийборд, усилватели за китарите, стойки и микрофони. Свирехме на всевъзможни събития, ученически форуми и конкурси. По това време повечето училища си имаха групи и бяхме приятели с тях. Станахме част от музикантската общност в Бургас. По-късно мястото ми в групата на гимназията зае моят съученик Илиян Георгиев. На концерта по повод нашето завършване, с новата си китара се появи Мирослав Мутафчиев – бивш възпитаник на ППМГ и тогава студент във Военновъздушното училище в Долна Митрополия. След година-две, вече в София, тримата засвирихме заедно и създадохме „Мери Бойс Бенд“.

Със съученици и учителката Йорданка Станчева / в средата до Мери", която е преподавала 1570 часа математика на певицана

- Разкажете забавна случка от гимназиалния си живот!

- Когато влязох в Математическата, учителката ни по физическо Радка Стойкова веднага ме разпозна, че живея в съседния блок. Още първите дни, бяхме излезли в едно голямо междучасие с другата Мария, с която тогава седяхме на един чин и се бяхме сприятелили… Другарката Стойкова се провикна през двора: „Мария, я елате двете Марии тука! Тебе те знам… Я, да видя нейните крака!“ И в този момент, пред всички, повдигна високо ученическата престилка на Адаша. Умряхме от срам! Цялата гимназия се беше изсипала навън и ни се струваше, че само нас гледа. А другарката Стойкова продължаваше: „Добре! Взимам ви и двете в мажоретния състав! След часовете – за проба на униформите и репетиция, че нямаме време!“. Оказа се, че голяма филмова продукция ще снима учениците от гимназията, а мажоретният състав трябва да присъства в няколко сцени. Бяхме освободени от училище и марширувахме из центъра на града. Имахме и снимачни дни с ученическо облекло по „Богориди“. По-късно, когато гледах филма „Левакът“, напразно се опитвах да се разпозная в тълпата.

- Какъв съвет бихте дали на сегашните ученици?

- Не пропилявайте времето, прекарано в училище, а общувайте пълноценно със своите съученици и учителите – неслучайно сте точно с тях в този период от време! Учете, четете, спорете, черпете с гигантски шепи от пълноводната река на познанието… Отстоявайте позициите си, защитавайте идеите си, пазете всяка мечта… Кой знае, може някой ден да се впуснете в осъществяването й! Имате цял един прекрасен живот време! Бъдете здрави и благословени!

- Какво е за Вас Бургас?

- Родният ми град, домът ми, най-любимото ми място… Връщам се винаги, когато мога, с удоволствие и любопитство каква ли нова атракция ще открия, или пък ново кътче в парка, някоя нова цветна градинка дори… Сега не ми се тръгва… Спасява ме само мисълта, че съвсем скоро ще се върна, защото с „Мери Бойс Бенд“ ще свирим наблизо - на 30 юни късно вечерта, на открита сцена до бар „Ботаник“. Ще посрещнем заедно първото юлско утро на изключително красиво място на брега на любимото море.

 


Анкета

Мнения

Мнения
Доц. Михаил Груев:   Опитваме се да бъдем в крак с голямата дигитална трансформация
  13.06.2021 13:38      

Интевю на Силвия ШАТЪРОВА Доц. Михаил Груeв завършва история в Софийския университет.