Дона МИТЕВА
Министерството на образованието и науката препоръча няколко типови критерия, които да помогнат на училищата при подбора на учениците за летните пътувания, финансирани от държавния бюджет. Те са продължителност на обучението от дистанция, представяне на ученика в учебния процес, социален и/или здравен статус.
Програмата е публикувана за обществено обсъждане до 15 юни. В момента по думите на Константин Янков, от Синдиката на българските учители към КНСБ и учител в Професионалната гимназия по туризъм никой в училищата не се занимава с проучване на мненията.
Потърсихме за коментар и проф. дпн Татяна Дронзина по темата за летните почивки. Публикуваме го без редакторска намеса:
„Типовите критерии, представени от МОН, отново ни издебнаха из отзад. Те са формулирани по следния начин: времето, в което ученикът се е обучавал дистанционно; представянето му в учебния процес; и социалният и/или здравният му статус.
Първоначално програмата беше предвидена като средство за „спасяване“ на туристическия бранш, и начин на борба срещу десоциализацията на учениците. Първо туризма, после децата. Не е зле.
Ха сега пак да видим критериите. Времето в което ученикът се е обучавал дистанционно – кого да изберем: този, който най-много или най-малко се е обучавал? Този, който се е обучавал най-много, очевидно, не е десоциализиран. Този, който се е обучавал най-малко, може да не го е правил по желание, ами защото няма интернет, да речем. Освен това, от къде до къде ще насърчаваме липсата на дисциплина у ученика?
Представянето му в учебни процес – пак същата дилема. Да изберем този, който се представил отлично, или този, който изобщо не се е справил. Ако прибегнем към първото, влизаме в парадигмата да награждаваме отличниците – което не е лошо, но те не са десоциализирани. Ако прибегнем към второто, поощряваме тези, на които не са положили достатъчно старание. Е, къде е възпитателният ефект на цялата работа?
Колкото до оздравителния аспект, то там не може да има две мнения – отива оня, чието здраве най-много се нуждае от укрепване. Какво общо има това с ре-социализацията на децата в резултат на дистанционното обучение? И освен това, на основа на какво основание твърдим, че има такава десоциализация? Кой я е мерил? С какви средства и кога са обнародвани резултатите?
Ако говорим за социалния статус, кой в България не е социално слаб?
Изправени сме пред поредната халтура и харчене на пари. Имаше една такава в недалечното ни минало с инициатор Меглена Кунева, която одма похарчи за два часа и половина към един милион лева – избрала съм средната величина, щото в медиите се чуха цифри от половин милион до два и половина милиона. По общото признание на всички, за едното нищо. Ако се твърди друго, трябва да е измерено и доказано, но такова нещо няма. И не виждаме до сега да е поела политическа отговорност за напразно прахосаните средства. Нито за униженията, които трябваше да изживеят учителите в качеството си на фон за поредната простотия.
Само че този път мащабите са други. Сумата е 15 пъти по-голяма. И отново никой не пита учителите има ли смисъл тая работа или не. Ускореното обсъждане няма да даде никакъв резултат – МОН ще вземе да поеме политическа отговорност и иди после та го дири. В момента се опитват да ни продават програма, която няма ясни, да не кажа никакви, измерители за успех или провал. Това е все едно да ни пробутват черна котка в завързан чувал. Ако вие искате да я купите – ваша воля. Аз обаче не желая. Затова ще следя всяка крачка от осъществяването на тая програма, тъй като очевидно няма да можем да предотвратим поредното пилеене на пари, и ще задавам всеки път едни и също въпроси. Докато не получа отговор от нейните създатели. Или от други органи, натоварени да следят за целесъобразното изразходване на средствата на данъкоплатеца“.
