Дона МИТЕВА
Зодия Рак, определящ себе си като интроверт и болен мечтател – разделящ времето си между страстта на рисуването и адреналина да се състезаваш с лада - това е Николай Николов. Самоук художник и състезател, участващ в аматьорски пистов шампионат. Еднакво отдаден и на двете си хобита. Мечтае да кара рали и да направи самостоятелна изложба.
Николай Николов е сред онези уникални хора, за които благодариш на Съдбата, че те е срещнала с него. Ненатрапчиво последователен в разказа си, тих и премерен в емоциите, без излишни хвалби, с едно особено пламъче в очите, роденият в Елена, вече бургазлия, говори за двете си занимания извън професията, които му доставят наслада, така че запленява слушателите.
„В рода ми няма нито един човек, който да се занимава с изкуство. Аз самият съм завършил военното училище във Велико Търново. По стечение на обстоятелствата започнах да си правя различни скици още в края на деветдесетте години на миналия век. Просто някакъв импулс се събуди в мен. През 2015 покрай другата ми страст – леките автомобили „Лада“ се запознах с художника Йордан Йорданов от Нови пазар. Изпратих му някои от моите скици да ги види и той започна да ми поставя определени задачи, които ставаха все по-трудни. Вдъхна ми увереност, че се справям“, разказва за това как е започнал да рисува Николай.
Интересното е, че рисунките, които Йорданов е видял, датират от 1999 г. Самоукият художник рисува предимно през нощта и почивните дни, а през работните дни е държавен служител. Той е благодарен и на местните художници Добрин Вътев и Ангелина Ангелова, които му помагат и дават ценни съвети.
„Посещавах курса на Ангелина Ангелова, тя ми даде основата. За мен бе много важно и одобрението на Добрин Вътев и неговото поощрение да рисувам“, казва Николов.
Неговата сила са моливът, въгленът и сухият пастел. Признава, че е пробвал и акварел, но не му доставя такова голямо удоволствие като другите техники. Така идва и първото участие в изложба, което е с картини от стария Бургас.
Сега Николай Николов участва в почти всички градски изложби, посветени на празника на града или на 24 май. Дори в момента в последната изложба за празника на светите братя Кирил и Методий неговата картина „Пъстроцветно“ може да се види в галерията на ул. „Александровска“.
Поставил си е за цел да стане и член на Дружеството на художниците в Бургас.
“В резултат на любовта ми към Италия и с помощта на приятели от Милано, през 2017 и 2018 г. бях допуснат и взех участие в две изложби в града, а от края на 2017 г. съм член на Асоциацията на артистите в Милано - Call to Arts”, споделя Николай. Той изразява своята благодарност към Зоя Илиева и двамата милански художници Гуидо Рокка и съпругата му Моника Маркова, които дават нов хоризонт на творбите му.
Негови рисунки и картини се намират на различни стени в различни държави като Канада, Италия и др., признава художникът – любител.
Докато разговаряме показва и част от работите си, които специално бе донесъл на срещата ни, за да ги видя. Почувствах се специална – допусната в един творчески свят на сутрините. Докато разглеждам работите Николай признава: „Вече се будя в 3.30 без будилник. Ставам, правя си кафе, пускам си музика и започвам да рисувам. Това са моите сутрини. Потъвам в един друг свят“.
Насочвам го към другата му страст – автомобилите „Лада“. Коренно противоположна тръпка – шум на мотори, свистене на гуми, трасе, което трябва да усетиш с цялото си тяло…
„Ладата е детската ми мечта, спомен, тръпка. Семейството ми имаше през годините няколко лади. Признавам си, че съм правел кръгчета с тях и далеч преди да съм се сдобил с шофьорска книжка. Имам спомен от рали „Златни пясъци“, което навремето минаваше през Елена, и баба и дядо ме водеха да го гледам. Оттогава е и мечтата ми да стана автомобилен състезател“, разказва Николай.
Съдбата го среща с Стоян Апостолов, от когото взема и автограф, а през периода 2003 – 2007 година става и механик от екипа му. Ходи по всички състезания.
Преди 3-4 години решава да се впусне и в приключението на пистата, като затова и си досглобява лада, с помощта на брата на известния бургаски журналист Ясен Дараков – Стилиян Дараков, който е състезател. Помага му и друг механик - Кирил Грудев. Рамо получава и от Радко Петров, организатор на състезанието „Писта – Бургас“. Помощ има и от състезателя Слави Рупчев.
„Тези хора ми помогнаха да си осъществя мечтата. Безкрайно съм им благодарен“, казва Николай Николов.
Участието му в аматьорски пистови шампионати започва да му носи и класации. Има купи за трето и второ място.
Сега, на 26-27 юни ще участва в състезанието, което ще се проведе на писта „Калояново“, край Пловдив. Там той ще е със своята „Лада 2112“, а организаторите го чакат с нетърпение, защото е един от малкото, които въртят гуми с руска машина.
Николай не само се състезава с автомобил „Лада“, той по принцип кара тази марка автомобили. Сменил е вече 7-8. Част е и от „Лада клуб – България“, който наброява над 500 членове от различни населени места. Правят всяка година сбирки в различни точки на страната, но най-често се събират на Бузлуджа.
„Вчера, приближавайки се на паркинга към моята лада, гледам някакъв човек я оглежда. Стреснах го без да искам, като му обясних, че не се продава. А той заинтригуван ме пита дали наистина това е „Лада“. Потвърждавам му“, разказва последната случка около любимото возило Николай, допълвайки, че е свикнал да проявяват интерес към руската машина много хора. За нея казва, че се поддържа лесно, защото има резервни части, комфортен автомобил е и не струва много скъпо.
Провокирам Николай, кое от двете хобита е на първо място: „Ако ме питате от кое бих се отказал – ами от нито едно от двете. Те някак си се балансират и допълват. Докато съм в състезание, ме тресе адреналинът, там тръпката е огромна, свръхемоция. Пред белия лист се успокоявам от тази емоция. Отдавам се на мисълта за поредната работа – портрет или любимо място. Потъвам в един друг свят“.
Дава си сметка, че от двете хобита страдат близките му. „Искам да благодаря на жената до мен – Дина, и на дъщеря ми Михаела. Със сигурност много ги ощетявам, отдавайки се на хобитата си, но те ме разбират и ме подкрепят“, казва Николай.
А Дина обяснява, че го придружава почти на всички състезания и докато той е на пистата, нейното сърце е в гърлото от притеснение и емоция.
Българинът е свикнал да казва, че две дини под една мишница не се носят. Явно всяко правило си има изключения. Такова изключение е и Николай Николов.
Не говорим за прехраната, говорим за хобитата – неговите не са едно, а две. И той ги реализира успешно във времето, паралелно и упорито. Поставяйки си все нови цели, които стават реалност.
Сега на първо време стискаме палци за писта „Калояново“, после – чакаме самостоятелна изложба в Бургас.
