Соня КЕХЛИБАРЕВА
Някога е имало хора с предприемчив и несломим дух. Не се страхували да рискуват, въпреки превратностите на съдбата. Влагали много труд във всяко свое начинание. Държали на честността и братски си помагали в трудностите.
Днес масово се произвеждат рибни консерви с фирмения знак „Славянка”, но колко от нас знаят, че тази фабрика е основана от двама братя - Илия и Георги Кацарови, дошли от малко селце в Родопите и оставили диря в икономическото развитие на Бургас през миналия век.
Началото и житейските изпитания
Родът Кацарови води началото си още преди Освобождението. За родоначалник се споменава Тодор Кацар от с. Райково, Смолянско. Той търгува с вълна, аби и шаяци в гр. Ксанти в Гърция. Пренасял стоката с мулета. Турци нападат кервана и ограбват всичко. Не преживял загубата, той умира от сърдечен удар. Един от неговите синове - Никола Тодоров Кацаров, е бил шивач- абаджия. Ходил е по гурбет из цялата Беломорска Тракия, за да спечели някой грош. Той се жени за Шина Поппетрова от Райково. От брака им се раждат четирима синове Тодор (1885-1965), Илия (1890-1981), Иван (1895-1978) и Георги (1898). Когато децата поотрастват, бащата ги завежда в Ксанти, където наемат голям шивашки-дрехарски магазин с платове и помощни материали. Единствено Георги след основното си образование е изпратен да продължи в Солунската гимназия, но Балканската война осуетява обучението му. Войната се отразява и на търговията. Магазинът е разбит и ограбен от турската войска, а Кацарови, напълно разорени, са принудени да се спасяват в Райково. През Първата световна война четиримата братя са мобилизирани и изпратени на фронта. След края на войната отиват в Дедеагач и започват отново търговска дейност, но с риба и хранителни стоки. За кратко време и упорит труд те закупуват голямо дворно място с цел да построят жилище и магазин. Но Ньойският договор от 19 май 1920 г. връща Западна Тракия на Гърция и още същия ден е обявено българите да напуснат имотите си в Дедеагач и да се изселят в България. Кацарови за един ден са принудени да продадат стоката си на безценица на гърци. Напълно разорени пристигат в Пловдив. Тодор се завръща в Райково и работи няколко години като тютюноработник, а след това е избран за кмет на селото. Иван остава в Пловдив като шивашки работник, а Илия и Георги се отправят към Бургас да търсят работа. Годините са следвоенни и трудни. Двамата братя са напълно разочаровани и мислят да емигрират в Аржентина. Едно трогателно писмо от баща им, че няма по-хубава родина от България и ако се трудят ежедневно и честно, ще успеят, ги разколебава и те остават в Бургас.
Как се създава рибноконсервна фабрика в Бургас
Натрупаният търговски опит им помага в организацията на ново начинание. През 1920 г. основават „Събирателно дружество Братя Илия и Георги Кацарови , бившо такова в Дедеагач” с предмет на фирмата - търговия с разни меса и иностранни риби. Същата година от общината на търг вземат празно място на рибната борса до гарата и след като построяват една дървена барака, остават им само 800 лв. като начален капитал. Георги завършва шестмесечен търговски счетоводен курс. Двамата намират чуждестранна литература и чрез скъпоплатени преводи се учат на рибоконсервно дело. Изучават чуждия опит и какви машини са необходими за по-разширено производство. Като начало започват търговия с риба на дребно и постепенно разширяват търговията си и на едро. В първите години след войната риболовът бил слаб, но постепенно през годините се е увеличил.
Неуморни в своето начинание, Георги и Илия закупуват дворно място на ул. “Цар Крум”, където изграждат постройка и инсталират първите необходими машини.
През 1925 год. регистрират под №778 в Бургаския окръжен съд „Търговско предприятие Георги и Илия Кацарови” със седалище Бургас и задачи - покупка и продажба на едро на разни видове месни и иностранни солени и консервирани риби.
Обнародвано в ДВ бр.20/ 28 април 1925 год. На 15 септември 1925 год. става промяна като от търговско предприятие се преименува в „Първа консервна черноморска фабрика” - гр. Бургас, за консервиране на разни видове морски риби и търговия на разни видове пресни, солени и консервирани местни и чуждестранни риби “ - ДВ бр.177/ 3 октомври 1925 год.
По закона за насърчаване на българската индустрия Общинският съвет в Бургас с Протокол №5/28 януари 1926 год. им отпуска безплатно, в условия на собственост, два декара място в индустриалния квартал по крайбрежието - №295. На тази площ Кацарови построяват масивна фабрична постройка с подземен етаж и партер, където се помещавали столова, гардероби и баня за работниците, двуетажна къща на собствениците - 100 кв.м, двуетажна сграда с два апартамента за работнически жилища - 120 кв.м, склад - 394 кв.м, склад на рибната борса – 480 кв.м.
Монтират новозакупени машини за нуждите на консервирането на рибата: автоматична преса, автоматична затварачка, ръчна затварачка, 2 автоклави, автоматична губир машина, бертова машина, ледотрошачка, парен котел и разни матрици. Въвеждат дребен тенекиен амбалаж. Започват да затварят сардели от сафрид в кръгли кутии от 300 грама. Но излиза непредвидена спънка. В Ньойския договор България е била обвързвана да не развива своя индустрия. Производителите трябвало на плащат за 1 кг сардела толкова акциз, колкото е митото на вносната - 1 швейцарски франк за килограм, равен на 27 лв. по тогавашен курс. Станало почти невъзможно да се търгува българска стока. Производителите трябвало на плащат 5 лв. за кг. сафрид и като влагали разходите за тенекиената кутия и митото от 27 лв. акциз, ставала непродаваема продукцията. Три години братя Кацарови правят постъпки в Народното събрание и най-после през 1928 г. този акцизен данък се видоизменя като ежегодно патентно облагане.
.jpg)
Рибната фабрика продължава наред с търговията и херметичното консервиране. През 1926-1929 год. братя Кацарови купували рибата от частни рибари - М. Костов, Г. Рибов, Д. Басев, Българско рибарско дружество и др. Притежавали са грибове и таляни, голям и малък „Св. Айгалина”, “Мона”, “Созополски нос”, “Св. Стефан” и талян в съдружие с Щерю Станков - всичките в Созопол.
Богато е било разнообразието на риби в Черно море през ония години. От стоковата книга става видно, че фабриката е обработвала скумрия, илария, акула, моруна, карагьоз, паламуд, риба тон, сафрид, зарган, турук, лефер, лакерда, карагьоз, цаца. Продукцията е била също разнообразна. Рибата се предлагала на търговците различно приготвена: веяна, пушена, осолена или консервирана. Произвеждали са хайвер, тарама, далак (гарус), кетов хайвер, деликатесен японски хайвер, холандска пушена херинга, цариградски паламуди, солена платерина, руска хамсия, синайска хамсия, чирози, варени скариди.
Още през 1929 год. братя Кацарови започват износ на дървени въглища в Истанбул, произвеждани в тържищните сечища “Куванлъка” и “Крушевица”. Чрез бартер внасяли риба турук, паламуд и маслини. Търгували са с фирмата на Яни Терпсидис.
Продавали са на едро и дребно свои продукти на търговци в Бургас - братя Грозлекови, братя Палюшеви, братя Влайкови, Г. Мушанов и др. Над 15 потребители са били редовни клиенти на фабриката от страната през 1929 год., за да достигнат през 1942 год. до 450. Към търговията двамата братя привличат и братята си Иван в Пловдив и Тодор с техен братовчед, които вече живеят в София, като разпространители на производството им. Консервите им били с високо качество и известни в почти цяла България.
За нуждите на производството Кацарови закупуват бяло тенеке от фирми вносителки. През 1933 год. направо от Англия внасят 80 каси бяло тенеке за 146 английски лири. Народната банка в този период не разполагала с валута и им отпуска на тримесечие само по 7 лири и 6 шилинга. В продължение на 5 години те изплащат тази полица. Започват да затварят сардели от сафрид в кръгли кутии до 300 грама и по-голям грамаж.
Между 1929 и 1932 година в Европа се разразява голяма финансова криза. Фабриката на Кацарови също била засегната. Претърпява загуба от 1 милион лева от непродадени консерви от фалита на техни клиенти. С голямо трудолюбие собствениците преодолели загубите и фирмата била запазена.
Технологията на консервиране непрекъснато се усъвършенствала.
Рекламирали са непрекъснато своето производство. Кутиите са облепени с красиво нарисувани обложки.
Наред със сериозните текстове присъствали и надписи като: „При неслука Сардела Кацарови е добра сполука”, „Браво, жена, добър избор направи!”, „За всички бедни и богати - високо качество Братя Кацарови”. Кутиите били с различен грамаж от 250 г и 300 г. Рибата можела да бъде както чисто филе с рафинирано масло или в чист зехтин, така и гарнирана в доматен сос или със зеленчуци.
Работният процес е бил в два сезона - от 1 март до 30 юни и от 15 септември до 15 декември. За уплътняване на работния процес и натоварване на машините през останалото време са консервирали плодови и зеленчукови продукти.
Във фабриката са работили: Никола Кацаров - гл. майстор, Костадин Кацаров - счетоводител, Авадис Бедрозов - пом.-майстор, д-р Димитър Стоянов - ветеринарен лекар, технически ръководител и пазач. Назначени са били общи работници - 2 мъже: Слави Караманов, Леонид Терзиев, и 11 жени надничарки и пълначки: Василка Терзиева, Тинка Тихолова, Султанка Костова, Радка Паскалева, Кина Дерменджиева и др. През активните сезони са наемали допълнително от 15 до 17 жени. На всички са плащали заплати по ведомост и здравни осигуровки.
Предприятието е било водещо в търговията и консервирането на рибни продукти в България. Ежегодните печалби собствениците влагали в строителство и в модерно механизиране на производството.
През 1938 год. на Международното изложение в гр. Варна фабриката е удостоена с награда „Златен медал І-ва степен“. Участвали са със свои продукти на рекламни изложби в Пловдивския панаир.
За периода 1935 - 1945 год. фирмата на Братя Кацарови е реализирала общ годишен оборот за 112 млн. лв.
Братя Кацарови развиват и голяма благотворителна дейност. Правят голямо дарение на храма “Св. Неделя” в родното си село Райково, за параклиси, за загиналите във войната райковци, за електроцентрала „Електрическа Родопа”, за бедни и талантливи младежи.
Фабриката прекратява своята дейност на 27 октомври 1947 год. след публикуване на Закона за национализацията на частни предприятия. Новата власт взема всичко строено и разработено в продължение на 30 години къртовски труд на двамата братя. Сградите, фабричните помещения, машините, складовата наличност, жилищните постройки, градината с овощни дървета и оборотните средства - всичко преминава в ръцете на новосъздаденото Държавно индустриално предприятие “Славянка”. Личните спестявания на Илия Кацаров - 273 980 лв. и на Георги Кацаров - 273 980 лв., също са взети.
За този период единият от братята Георги споделя в своите спомени: „Само един месец преди национализацията бяхме купили в града един парцел с паянтова къща, имаща протокол за събаряне. Брат ми Илия със семейството си остана да живее в тази къща, а аз постъпих писар в завод „Спартак”, където се пенсионирах. Във фабриката остана да работи като главен технически ръководител само племенникът ми Никола Кацаров. Ние и без фабриката надживяхме годините си. Човек не отнася нищо със себе си на оня свят. Бог дал, Бог взел! За обществото за дадена личност остават само хубавите дела, за да се помнят”.
Авторката благодари на племенницата на Никола Кацаров за предоставените спомени на Георги Кацаров, на Николина Сугарева за снимките и на Държавен архив - Бургас, за документите на „Фабрика Братя Кацарови“! Без тяхна помощ историята нямаше да бъде написана.
