--900.jpg)
Дона МИТЕВА
Покрай пандемията се разпространяват какви ли не твърдения за полезни продукти, за хора, които не боледуват или пък по-лесно се заразяват с новия вирус. Един от митовете е, че пчеларите не боледуват от COVID-19. Това твърдение обаче опровергава Манол Тодоров, човекът, който отдава живота си на Странджанския манов мед и който е в основата този продукт да получи сертификат за Защитено наименование за произход (ЗНП) за качество от Европейска комисия, което го прави с най-висока степен на защита и контрол.
„Четох преди време, че 5 151 души пчелари от Ухан, градът, откъдето тръгна коронавирусът, са изследвани за това заболяване и никой от тях не го е изкарал. За жалост, у нас не е така. Моето семейство изкара ковида, а има и други колеги, които бяха или са болни. Знаете, че в Царево процентът на заболелите е много висок последните седмици. Радостното е това, че всички – моето семейство, а и колегите, караме по-леко заболяването“, казва Тодоров. Основно обяснението, което се шири сред гилдията е, че благодарение на пчелната отрова, която стимулира имунната система, организмите на хората, които са се отдали на това да отглеждат пчели, преминават по-леко през коварното заболяване. Знае се, че няма пчелар, който да не е жилен от пчели.
Що се отнася до ползата от мановия мед, Тодоров споделя за изследване, което са направили учени от БАН, и чрез което се доказва, че този мед съдържа веществото кверцитин - мощен антиоксидант, борещ се срещу свободните радикали, които причиняват рак и което защитава кръвоносните съдове и подсилва имунната система. Това е и един от маркерите, които отличават мановия мед от останалите видове.
Учените са доказали, че антиоксидантната активност в мановия мед е 5 пъти по-висока от тази на нектарния мед. Това се дължи на особената паша на пчелите и онова, което те си набавят от странджанския дъб (лъжник).
„21 години изследвам електропроводимостта на мановия мед от Странджа, която принципно е по-висока от тази на останалите видове мед. От 2000 година до 2015-16 година тя варираше от 0.9 до 1.2 милисименса (mS). Следващите 2017-2018 стигна до 1.5-1.6 милисименса (mS). А през 2019 година – на 20 август в 20 часа уредите ми регистрираха рекордните 2.2 милисименса (mS).
Една седмица по-късно данните бяха 2.3-2.4 милисименса (mS). Това е световен рекорд. Електропроводимостта на меда, колкото е по-висока, означава, че медът е богат на минерали желязо, калций, магнезий, калай, силиций, натрий, фосфор, мед, манган. Тъмният цвят при меда е пропорционален на антиоксидантите“, разказва Тодоров.
Споделяйки тези свои измервания с колегите си, повечето са го посъветвали да си провери уреда, да не е повреден. Затова и той носи проби в две лаборатории – в Бургас и в Пловдив, които обаче потвърждават неговите данни. До момента никой не е обяснил научно това повишаване на електропроводимостта на този уникален продукт – странджанския манов мед.
По думите на пчеларя, вероятно се дължи на един нов вид листна въшка, която е забелязал по странджанския дъб – средиземноморската цикада, която е мигрирала, търсейки влажни обитания. За жалост миналата година заради голямата суша – около 120 дни не е паднала нито една капка дъжд около Царево, електропроводимостта на меда не е рекордно висока, но се задържа на стойности 1.8-1.9 милисименса (mS) при това, че монофлорният мед 0.5 – 0.6 милисименса (mS). А полезността на меда от Странджа си остава все така голяма.
„Точно от този мед с най-високата електропроводимост запазих няколко тенекии. От него консумират освен моето семейство, само не повече от 10 души в България“, подчерта Тодоров, давайки да се разбере, че това не са случайни българи и затова не им назовава имената.
