Георги РУСИНОВ
Айтоският ковид-герой д-р Силвия Маркова е вече четвърти месец със задух след прекарания тежък коронавирус. Тя бе един от първите медици в областта, които се заразиха с COVID-19 по време на работа. Д-р Маркова даваше дежурства в айтоската болница, където още по време на първата вълна вече имаше болни хора.
„Заразих се от пациент в айтоската болница със сигурност. При мен първите симптоми бяха пълна липса на апетит и фебрилитет (б.а. висока температура). Около седмица след това разбрах, че съм заразена. Преди това имах два отрицателни бързи теста и накрая си направих PCR, понеже имах подозрения, че пациентите, които преглеждах, са болни от коронавирус. Едната почина, другата зарази цял шивашки цех“, спомня си тя пред наш репортер.
Въпреки че, по нейни думи, не е от много притеснителните, по време на боледуването сериозно се е уплашила, тъй като болестта при нея протича много тежко.
„Отначало, както казах, започнах с фебрилитет и загуба на апетит. След това обаче температурата се вдигна много високо. На втората седмица дойде и задухът и беше много тежко. Температурата стигаше до 39 градуса. По време на заболяването ми буквално ми се губят и моменти. Започнаха да ме лекуват с кислород, който почти не ми повлияваше, защото въздух към белия дроб не влизаше. Благодарна съм на ръководството на болницата, тъй като даже искаха да ме изпращат във ВМА на лечение. Тогава генерал Мутафчийски го нямаше, а само с негово разрешение се случваха нещата. Затова аз реших, че няма да ходя никъде и ще се лекувам в Айтос. Успяха да ми намерят ремдисевир, което беше доста проблемно тогава. След първите две ампули, които ми сложиха, аз вече започнах да дишам. Бях развила двустранна пневмония с много тежък задух. 20 дена някъде бях много зле“, спомня си докторът.
Боледуването на д-р Маркова бе съчетано с това, че някъде около седмица след положителен PCR тя продължи да помага на пациентите в болницата и на колегите си.
„Което можех и с каквото можех, помагах. Докато можех всъщност. След това вече си бях само пациент“, посочва медикът.
Както споменахме, въпреки че коронавирусът е отдавна зад гърба й, четвърти месец тя продължава да усеща задух при по-тежки натоварвания, каквито според нея като лекар всеки ден има.
„Тъй като съм белодробен специалист, веднага след изписването започнах да правя сериозна дихателна гимнастика. Почти цял месец правих тази гимнастика и може би тя помогна да нямам още усложнения. Имам и едни тръпки, които усещам всяка вечер. Това е вече четвърти месец след болестта“, обяснява пулмологът.
Благодарна е, че самата тя не успява да зарази никого.
„Дори се учудих, че д-р Иванова, с която работим тук, не е болна. Пътувахме заедно в кола и аз след два дни вече установих, че съм болна. Имах много силно главоболие, което значи, че вече съм била заразена, а бяхме една до друга – на 20 сантиметра разстояние. Никой не се зарази – нито от близките ми, нито от другите контактни хора“, разказва д-р Маркова.
На всеки два месеца тя проверява нивата на антителата си. За момента казва, че са достатъчно високи, за да не бърза да се ваксинира.
„Когато паднат между 20 и 50, вече ще се ваксинирам. Някъде юни ще е това, предполагам“, уточнява медикът.
