Сряда, 03 Мар 2021
    
Бургас Култура

Как бургазлии разбраха кой е Боян Мага

  20.02.2021 17:42  
Как бургазлии разбраха кой е Боян Мага

Силвия ШАТЪРОВА

През тази седмица се случи чудо невиждано - бургазлии влязоха в спор по градска културна тема - за и против скулптурата на Боян Мага в Зоната за обществен достъп, която ще посреща бургазлии и гости преди да отидат до морето и Морска гара. Четириметровата статуя стряска с визия, окована е с вериги, провокира мислене и предизвика полярни мнения.

Естетична ли е, не е ли, каква е символиката, има ли масонски елементи, защо мълчи Църквата, защото е дуалистична, защо няма скулптура на нестинарка, на Николай Чудотворец, на Адолф, но не Хитлер, а инж. Герар - проектант на бургаското пристанище, са само част от въпросите. За първи път темата не беше синя зона, дупки, отрязани дървета в Морската градина. Градската дъвка се оказа проектът на автора Георги Андонов.

Общественици, художници, политици, мами и обичайните заподозрени с вечно мнение по всяка една градска тема започнаха обсъждане, естествено, в новото Ганково кафене - Фейсбук. Всеки мислещ с клавиатура и мишка от панелката изказа позиция. Разрови се в Гугъл и поне научи кой е Боян Мага, разбра, че е един от синовете на Симеон Велики, но се притесни защо точно той, как така е точно в Бургас и кой му дава право на този автор да поставя статуя с двойно лице - едното посреща изгрева, другото изпраща залеза Защо поне не е имало най-малко референдум. Творбата бе набързо заклеймена преди още се да открие официално. Произнесоха се хора, които трудно разбират провокацията, още повече някой от тях без нито една картина и пластика у дома, но все пак дебатът може да се обобщи, че вкусът е лично възприятие и че всеки е с право да се изяви, модернистичното изкуство не винаги е красиво. Знаците са за друга аудитория, която не само разбира от бюст-паметници. Така Бургас се нареди до София, където дълго време спореха за очите на Самуил.

Разбираемо ситуацията ядоса и общински съветници, които веднага се почувстваха пренебрегнати и защо не са запознати с творческите идеи и намерения на територията на общината. Има ли думата в случая местната власт и чака ли се нейното одобрение в този случай, когато става дума за публична държавна собственост, каквато е Зоната за обществен достъп? Още повече Бургас все пак е град, който е забранил с местни документи бурки, защо Боян Мага ще се появява тук и по какъв повод в град, който уж се слави да е толерантен към етноси и култури. По-балансираните бяха на мнение, че статуята им харесва, но се позаинтересуваха как е поставена тя и дали е спазена процедурата. Само за един паметник в Морската градина или около моста се преминава тежка, тромава процедура, която може да отнеме поне пет години време, после следва търсене на средства за реализирането му.

Страстите ескалираха и както си му е редът, се намери партия да ги яхне, поиска неясно от кого демонтиране на статуята.

Всъщност, ако времето беше друго, а не предизборно, надали емоциите щяха да са толкова жарки, а споровете - ожесточени, енергията и думите сигурно ще отминат, статуята - дай боже да остане, защото бутането на паметници отпраща към една друга епоха, нелицеприятна, но и в по-новата ни българска история има такива спомени като бутането на мавзолея и още други паметници.

 

Как се е появила скулптурата?

 

Паметникът се е появил „ей така“ от нищото е една от заблудите. Пристанището не е страна по случая и не е дало разрешение за поставяне. От там помолиха да се обърнем към собственика на територията - Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, което стопанисва и оперира със Зоната за обществен достъп. От предприятието тук заявиха, че разрешенията за поставянето на статуята се движат от София. Не е ясно кой е спонсорирал инициативата, но пък съществуват снимки, че там е имало знаци на масонски бургаски клуб.

Разбира се, съществува и Наредба за пристанища, която регламентира, че портовете могат да си поставят елементи от градска среда като скулптури и паметни плочи. Такава има на вълнолома срещу Магазия 1 и от нея разбираме кога е открито пристанище Бургас. Точно там от ДППИ имат намерение да поставят и паметник на Фердинанд, който е основният двигател за откриването на бургаското пристанище.

Наредбата е от 27 април 2020 година. Тя  касае всякакви елементи - рекламни, декоративни, информационни, преместваеми обекти на територията на всички български пристанища. В Бургаска община има правилник за поставяне на паметници, който е по-нисш юридически документ.

Но в случая поставянето на статуята е само в юрисдикцията на ДППИ и Министерство на транспорта.

„Проектът не е съгласуван с Община Бургас. На територията на пристанища важи НАРЕДБА 8 от 27.04.2020 г. за преместваемите обекти и за информационните, рекламните и монументално-декоративните елементи на територията на пристанищата. Издадена е от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, oбн. в ДВ, бр.41, от 08.05.2020 г. Наредбата се прилага за всички български пристанища с изключение на военните и гранично-полицейските пристанища. Проект за този паметник не е постъпвал в Община Бургас. Поставен е на територия публична държавна собственост при други процедури на съгласуване“, е становището на гл. арх. Емил Бурулянов от община Бургас. В разговор с него стана ясно, че всъщност е ясна организацията за поставянето на статуята, въпросната Наредба не препраща към никакви общински правилници и документи. Това е държавна територия. Дори и за строителството на сгради в Зоната и пристанищата не се иска становището на местната власт, те се одобряват от министъра на регионалното развитие след като възложителят - Министерство на транспорта, е позволил това. „Ние одобряваме само планове за безопасност и начина на изхвърляне на смет. В тези случаи за пристанищата нашите права са до портала“, заяви пред „Черноморски фар“ арх. Емил Бурулянов.

От ДППИ ще направят официално откриване на статуята на Боян Мага, а до нея ще има поставен QR-код - от него ще научаваме кой е Боян Мага, както и кой е авторът на творбата.

Зад скулптурата стои Георги Андонов. Авторът е направил и друга подобна в градска среда - „Четящият човек“. Тя се намира на „Тройката“ и бе поставена пред „Хеликон“, преди още да се заговори, че там книжарницата в този й вид няма да я бъде в близко бъдеще и сигурно ще остане само скулптурата като спомен.

Авторът, авторът

Андонов е провокативен автор, не се вписва в обичайните представи за художник и скулптор, работи и  твори в Бургас, но излага предимно в чужбина. Рядко се появява в градското публично културно пространство.

Преди две години направи изложба в галерия „Неси“, която накара дори обикновени необременени и неразбиращи от изкуство хора да се спират пред картини, провокираше с обем, цвят и само един детайл от човешкото тяло - очите, които караха хората веднага да залепват до картините му  като магнит. Изложбата в галерия „Неси“ се превърна в събитие, но не от онези, които са във фейсбук и можеш да видиш познатия кръг от културтрегери, отбелязали се там.

Андонов е класа и школа, която разбираш едва когато влезеш в галерията и се докоснеш до него и платната му. Той е бургаският художник, който в момента продава картини по целия свят, но е избрал да ги рисува тук, в Бургас. Превърнал е цял етаж от бившия завод „Хемус“ в индустриално ателие. И след като е покорил Лос Анджелис, Сан Диего, Тексас и Айова, тогава реши, че ще направи първата си изложба в Бургас. Известен е обаче сред ценителите.

В платната му проличава космополитизъм и най-вече американското влияние, не само върху мащаба на композициите, но в начина им на излагане и в мениджмънта на изкуството. Казва, че не обича да анализира, а неговата задача е да рисува, но пък конкуренцията с французи, аржентинци и американци зад Океана е оказала отпечатък.

 

Княз Боян Вениамин - напълно реална историческа фигура

 

Георги Андонов отказа да застане пред „Черноморски фар“ по темата „Боян Мага“ заради голямата обществена буря по темата, но пък изпрати становище на доц. Веселина Вачкова от Института за исторически изследвания към БАН.

Доц. Вачкова казва, че Боян Вениамин (Маг) е фигура, каквато всяка култура би била горда да е формирала, да притежава и да черпи бъдещо вдъхновение от нея. Неслучайно още през Средновековието личността на княз Боян е обвита с легенди, а през Възраждането и Съвременността става обект на множество белетристични, философски и други интерпретации

Доц. Вачкова пояснява, че Боян Вениамин е напълно реална историческа фигура. „Нещо повече – той е царски потомък на най-дълго управлявалата у нас династия Дуло. Боян е син на цар Симеон, вероятно като него е завършил Магнаура и е бил пръв дипломат на брат си цар Петър. Това, че е предвождал българските делегации в екзотичното „облекло“, с което е представен и в монумента на Георги Андонов, е било добре обмислена българска дипломатическа тактика, а не някакво лично негово връщане към езичеството. Боян е описан подробно в две от съчиненията на неговия съвременник, Кремонския епископ Лиутпранд“, пояснява Вачкова. „Точно способностите и видът на българския пръв дипломат, представени от Лиутпранд, предава статуята на Георги Андонов. Още по-подробни са описанията в руския фолклор. Там принц Боян се превръща в носител на не само на редките способности да се превръща във вълк (и други зверове), но и да омагьосва природата с песните и свиренето си. В българската култура Боян категорично не е езически образ. Личността му е свързана с богомилството, без чието влияние Ренесансът, Реформацията и ред други европейски културни феномени биха закъснели с векове, ако изобщо биха се появили“, завършва Вачкова.


Анкета

Ще отидете ли да гласувате по време на пандемия?


Резултати

Мнения

Мнения
Адвокат Калоян Кръстевич: Адвокатурата в България има далеч по-важни проблеми от това дали ще носим тоги
  01.03.2021 12:56      

Преди дни Народното събрание прие промени в Закона за адвокатурата, сред които отпадането на