Дона МИТЕВА
Мария Маркова е възпитаничка на Националното училище за танцово изкуство в София. Завършва руска филология, а след това и режисура в пловдивската академия. През 2011 година се завръща в Бургас и работи в Държавната опера като балерина. Две години е преподавател в НУМСИ „Проф. Панчо Владигеров”. Създава и управлява частен театър „Маркова“.
- Госпожо Маркова, година вече сте управител на дома на НХК - ориентирахте ли се добре във възможностите и дейностите на културната институция?
- Започнах работа точно когато НХК беше в основна ремонтна дейност. От тази гледна точка бях много облагодетелствана, тъй като имах достатъчно време да проуча всички възможности, които би било хубаво да предлага културният дом. Към днешна дата, съдейки по заетостта на сградата, мисля, че целият екип сме се справили добре, отваряйки врати за много нови дейности и клубове
- С новата визия на сградата какво се промени вътре в нея, не говоря само интериорно, по-скоро като съдържание и форма?
- Сградата е изцяло обновена. Предлага много повече пространство и възможности за дейности. Зрителна зала „Тончо Русев” разполага с 514 седящи места и от два месеца сцената е отворена за различни мероприятия, като разбира се спазва всички ограничителни мерки.
Вече гостуваха и няколко спектакъла и всички актьори са очаровани от залата. Имаме много добри отзиви. Например Робин Кафалиев е очарован от гримьорните в културния дом, както и от професионализма на техническия екип. Виктор Калев пък похвали зрителната зала и беше много впечатлен от ремонта на цялата сграда.
Факт е и това, че всички предишни наематели на залите в културния дом се завърнаха обратно и намират огромната разлика в пространствата и в подобрените възможности, които им се предлагат.
- От 1 февруари работят школите към дома. Какви са наблюденията Ви за настроение на възрастни и деца? Има ли страх, или по-скоро радост от възобновените дейности?
- Всички бургазлии - малки и големи, които използват залите на сградата, са щастливи и доволни. Страх не бих казала, по-скоро са предпазливи и спазват стриктно мерките за сигурност. Ние също държим на контрола. Следим в залите да не влизат повече от 10 човека. Но фактът, че графикът е запълнен, говори за това, че хората с удоволствие се завръщат към обичайните си занимания, макар и преосмисляйки новите мерки и прилагайки ги стриктно.
- Още при встъпването си на поста не скрихте амбицията си да превърнете това място „в емблема на културните дейности в града. Това, макар и във време на ограничения – случва ли се?
- Мисля, че Дом на НХК винаги е бил емблема на културния живот на Бургас, така че не съм човек, който ще го направи такова. Но съм човек, който с идеите и дейността си ще подпомогне това да продължи и занапред.
НХК работи в приятелска конкуренция с други сходни институции като „Флора Бургас“, Морско казино, Операта, Театъра, както и Летен театър.
Хубаво е, че в Бургас съществува такава приятелска конкуренция и всички гости и граждани на града могат да намерят своето място, както и своето културно събитие
- Има ли яснота за предстоящи събития под покрива на Дома за пролетта, а за началото на лятото?
- Програмата е запълнена от различни мероприятия за месеци на пред. Може да се види в сайта на Община Бургас. Гастролите, които са много атрактивни, няма да ги изброявам, но искам да акцентирам върху едно предстоящо в близките дни събитие, което би заинтересувало голяма част от бургазлии. В два поредни дни - на 23 и 24 февруари ще се състои концертът на ПФА „Странджа“, под ръководството на Марио Егов. Билетите вече са почти привършили.
- Административната работа пречи ли на творчеството?
- Не, не ми пречи. Засега успявам да ги съчетавам.
- А на личния живот?
- Казват, че когато човек обича работата си, то той няма нито един работен ден. Бих казала, че успявам да съчетая работата и личния живот – все още не са ме изгони от къщи.
- Иска ми се да поговорим малко повече за изкуство и всичко свързано с него. Дебютирахте като режисьор-хореограф в „Приказни сезони”, а по-късно представихте и другата си премиерна постановка „От табора до небето“, която събра 1700 човека в Летния театър. Сега накъде с творческите планове ?
- Премиерата на „Червената шапчица“ излезе през януари и сега се радва на много зрители в цялата страна. Скоро ще имаме възможност да я представим в театър “Сълза и смях“ - София. Също така получих покана като хореограф от културна организация „Ра Арт“ - Смолян. Премиерата се очаква да е в средата на лятото. Пролетта съм планирала да представим отново „От табора до небето“. Датата зависи от премиер-солиста на Софийска опера Емил Йорданов.
- Дълги години бяхте на сцена. Сега сте от другата страна – режисьор. Създавате и управлявате частен театър „Маркова“ – да менажираш изкуство – какво е необходимо?
- На така зададен въпроса бих отговорила, че е необходимо много търпение... В момента в страната ни не е никак леко положението, но вярвам, че рано или късно нещата ще дойдат на мястото си. За да менажираш изкуство, трябва да бъдеш много премерен в действията си, с отворено сърце, готов да се примириш с всякакви неочаквани ситуации. А и да си го кажем: положението в страната бих го нарекла наподобяващо „Титаник“ - ...корабът потъва, оркестърът свири… Всички се борят за оцеляване .
Най-ощетени са хората на изкуството. Смятам, че държавата не прави достатъчно за тях. Особено сега, по време на ограниченията. Може би затова, защото тези хора се грижат за духовното равновесие на останалите, а не за физическото им оцеляване. Смятам, че и двете неща са важни, защото рано или късно пандемията ще свърши и всички ще търсят тези хора, хората на духа и изкуството, но не е ясно дали тогава ще ги има.
- Говорим за нови подходи, предвид пандемията, и развиване на друг вид туризъм – целогодишен, обърнат към българите, малките групи от хора. Идва ми на ум, че това е пряко свързано и с културни събития, които могат да привличат посетители, туристи. Трябва ли нов вид реклама… - културна, специализирана?
- Въпросът Ви е много подходящо зададен лично към мен, тъй като скоро смятам да обявя нещо, в което ще взема дейно участие и смятам, че бих имала малък принос за развитието на града в по-добра посока. На този етап ще го запазя още няколко дена в тайна. Но наистина смятам, че ни очаква нещо, надявам се голямо, с което ще изненадам бургазлии и не само тях.
Що се отнася до рекламата, тя винаги е била водещ фактор и ще продължава да е такъв. Важното е да бъдем иновативни. Смятам, че повече трябва да се залага на чисто културна реклама – събития, фестивали, а не само плаж и море. Подобна тенденция се наблюдава от известно време в страната ни.
- И един конкретен въпрос към режисьора Мария Маркова – задължително ли е да има „мечка“ в афиша, за да е касово едно представление, независимо от кой жанр е?
- Разбира се, че не е задължително - но е нещо, което определено вкарва хората в залите. (Да поясним все пак за читателите – „мечка“ е популярен артист). Мисля, че има много добри постановки и без така наречените „мечки“ в тях - но тук вече опираме до реклама. Много по-трудно е да се напълни зала с никому непознати артисти. Има прекрасни творци, на които като че и не им се дава шанс – но не ангажирам никого с моето мнение. Аз лично твърдя, че трябва да се дава път на младите не само на сцена, но и на екрана.
