Дона МИТЕВА
10 години от първия полет на хидроплан, който е сглобен в Бургас, а в момента лети в САЩ, се навършиха на 31 декември 2020 година. Тогава – в последния ден на 2010, когато хората се стягат за пищни тържества и трапези, няколко души - ентусиасти издигат от летището в Приморско, сглобеният от тях хидроплан SeaRey. Без излишен шум и медийно присъствие, те се радват на успеха си – да видят птичката, която са направили, да лети в небето.
В момента той е собственост на Красимир Ганев, който живее в Щатите – в Чикаго
Началото
Двама приятели - Гичо Ковачев и Красимир Ганев – любители пилоти решават да си купят КИТ – самолет в разглобено, насипно състояние, който да бъде сглобен тук край морето.
Спират се на SeaRey, който се произвежда в САЩ, Флорида, град Таварес, след обстойно проучване на пазара.
Красимир посещава фабриката и там има възможност да лети на такъв хидроплан. Получава се любов от пръв поглед. Съответно самолетът е поръчан и платен.
Прибирайки се в Бургас, Красимир търси екип, който да сглоби SeaRеy. С партньора си в начинанието Гичо Ковачев, се обръщат към трима авиомоделисти: Петко Кичев, Илия Стоянов и Иван Тронков. Професиите на тримата нямат нищо общо с авиацията и летенето. Илия работи в БСУ като поддръжка, Иван е бивш военен – щурман от ВВС, а Петко е инженер конструктор от вагонния завод, който от 1992 година се занимава с частен бизнес, понастоящем е брокер на недвижими имоти.
Мечтата – реалност
Свързват ни с Петко Кичев, който с охота разказва за авиомоделизма като хоби и приключението да сглобиш самолет и да полетиш с него.
„Десетки мечтаят да сглобят самолет, който да лети. По мои сведения тук при нас няма сглобен друг такъв самолет в Бургас, който да е минал всички изпитания и да има издаден сертификат за годност от Гражданска въздухоплавателна администрация“, разказва инженерът.
Самото изработване на такъв самолет от фабриката отнема много време. Близо десет години се работи по даден модел докато се стигне до момента той да бъде продаван на потребителите. Когато българите заявяват своя екземпляр, от SeaRеy има продадени около 300 екземпляра.
На въпроса на Гичо и Краси дали авиомоделистите ще се справят със сложната задача Петко отговаря: „Щом триста екипа са се справили – няма основание за съмнения, че и ние ще се справим“.
Сандъкът, който трябва да се превърне в самолет
Голямо чудене пада на митницата, където не знаят как да таксуват пратката дали като самолет или като резервни части – и в двата случая не отговаря на точността, която звучи странно: самолет в насипно състояние.
На 3 май 2010 година пристига в Бургас сандък с размери 6 метра, на 1.50 на 1 метър.
В блока зад хотел „Атаген“, в партерно помещение започва първата част от сглобяването на аероплана.
„На партера, в едно помещение от шейсет квадратни метра започнахме. Само разопаковането ни отне три дни на трима души, които работехме по 10 часа. Частите бяха подредени в склад. В такъв превърнахме вътрешното помещение“, спомня си брокерът на недвижими имоти.
Започва сглобяването на скелета на самолета. Съответно и любопитството от съседи и хора, които седят на съседното кафене. Валят въпроси, коментари…
„Приятели идваха специално да ни видят. Голяма част от тях не вярваха на очите си с какво сме се заели. Един даже ни каза: „Момчета защо не помислихте преди да се съгласите. Да бяхте изпили по две – три бири, та да изчакате да ви мине мерака“, смее се на спомените Петко.
Упътването, по което трябва да се сглоби хидроплана, е от 500 страници. Всичко е точно описано. Мъжете четат внимателно и изпълняват стъпка по стъпка указанията. Бавно и полека се оформя скелета на самолета. Помещението става тясно. Тялото и крилете са готови.
Приключението продължава в Приморско
През септември се местят в хангара на летището в Приморско.
„За да извадим крилете и тялото на самолета се наложи да демонтираме дограмата“, спомня си авиомоделистът. Това наистина е било атракция за цялата махала, както и качването на частите на товарната кола.
В Приморско започват да наобикалят бургазлии техни колеги, авиомоделисти от София, Пловдив и Шумен. Идват също и пилоти от малката авиация. Започват да валят въпроси кога всичко ще е готово.
Там, край морето се сглобява самолета, монтира се и двигателя. Започват пробите на земя на всички системи. Прави се окабеляването, което включва повече от три километра жици. Дори се монтира специалното отопление. Всичко се случва под непрекъснатия контрол на ГВА /Главна Дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“/, като самолета минава всички изпитания без забележки.
Първият полет
Така, на 31 декември в 13.05 часа SeaRеy се издига за първи път в небето над Приморско. Пилотира го Красимир Ганев. Прави един кръг и приземява птичето. Веднага след това излита отново, този път на борда на хидроплана е и Петко Кичев. „Чувството бе неописуемо. Специално си бях взел от Бургас шал – който бе с българския трикольор. Ние не вдигнахме никакъв медиен шум, не се хвалихме излишно, но за всички, които участвахме в проекта SeaRеy, това бе знаменателен момент“, разказва с вълнение десет години по-късно Петко.
Първото кацане на вода е през февруари в Мандренското езеро. От пътя на дигата Петко следи самолета, който идва от Приморско. В езерото прави няколко кацания и излитания, за да се убедят всички, че както на сушата, така и на вода SeaRеy се държи брилянтно.
После самолетът е базиран за известно време на язовир Порой.
Гичо Ковачев направи летището в Слънчев бряг. Неговият колега Красимир Ганев от дълго време живее в Щатите. Там сега и лети със сглобения в Бургас хидроплан.
Петко уточнява, че сглобяемите самолети SeaRеy не могат да изпълняват комерсиални дейности срещу заплащане, въпреки че имат допуск до всички летища. С тях може да летят само собствениците им и техните семейства.
Бургаският хидроплан е минал още един път сертифициране – вече в Америка и сега Краси лети там с него.
Тръпката на авиомоделизма
Авиомоделистите, които са заедно от деца се връщат към спомена от шестте месеца на сглобяване на хидроплана с умиление и нескрита гордост. Те са убедени, че ако сега отново трябва да сглобят такъв самолет – ще го направят за не повече от четири месеца.
Хора с различни професии, обединени от магията на авиомоделизма доказват, че хобито е второто аз. Петко, Иван и Илия са категорични, че: „Да имаш хоби трябва да пожертваш пари и да имаш добра жена !“.
Едва ли многобройните клиенти, които търсят услугата на Петко като брокер, подозират, че пред тях стои човек с такова увлечение към самолетите.
А самият факт, че във водните площи около Бургас е кацал хидроплан доказва, че не е напразна амбицията на Управителния съвет на българо-италиански център "Да Винчи" за полет над бургаските езера – атракция, която да донесе нов облик на града, а защо не и да възроди старата слава на аероклуба в Бургас. Освен това да се превърне в незаменима атракция, защо не и със сглобени в Бургас хидроплани.
