Боби Траша издаде първата си книга
Георги РУСИНОВ
От леката атлетика, през мятането на диск, цирка, дискотека „Сатан“, работа в Щатите до собствено шоу със семейството, животът на легендарния бургазлия Борислав Ташев е достоен за екранизация. Боби Траша, както е известен в рок и метъл средите от времето на култовата за Бургас дискотека, на която бе собственик, днес показва едно ново амплоа пред света. Той издаде първата си книга „Мятане на слънчев диск“ под формата на поема. В нея веднага на око се набива необикновения стил на автора, а чувствата, които предизвиква, са много. Това със сигурност не е обикновена поезия, която ще хванете в ръцете си. За да се вникне в поезията на Боби и да си я обясни, то е необходимо човек да опознае автора.
Спортът е голяма част от неговия живот. Както казва той и в книгата си: „Не помня как съм се родил, но помня времето преди това“.
„Е, аз почти не помня време, в което съм бил без анцуг и готов за тренировка на стадион „Черноморец“. Това е от времето, когато имаше велики спортисти и страхотна база. Може би бях четвърти клас, когато започнах да се занимавам с лека атлетика, с висок скок. Бях висок. Но не ме приеха в разните секции, защото бях слабичък, а тогава според мнението на треньори имаше други по-добри момчета от мен. Затова тренирах самостоятелно вечер, защото съм инат. Все пак съм Скорпион, макар тогава да не разбирах какво е това зодиакът. Пускаха ме на състезания ей така, но аз почнах да побеждавам наред“, разказва Боби.
С времето започва да наедрява, тъй като генът му е такъв. Баща му бил едър човек. Тогава го вижда треньор, който харесва нещо в него.
„И за мен беше добре дошло, защото усещах, че наближава период за по-сериозни спортни изяви. Започнах с хвърляне на гюле, копие, десетобой, петобой и стигнах до хвърлянето на диск. Тогава ме завладя това чувство, както малката птичка усеща, че е птичка и ще литне, така и аз усещах, че в скоро време ще полетя. Влюбих се в този странен полет, в който дискът полита от ръката на хвъргача, за да падне някъде напред. Това чувство за полет, ако го усетиш много дълбоко в себе си, то става част от теб“, обяснява той.
Пропуснатата олимпиада
Дискът става символ в живота му. Неслучайно е и символ на корицата на книгата му. С хвърлянето на диск Боби постига най-голямото си постижение – 67 метра и 14 сантиметра. Това е четвърта позиция в света. Идва време за Олимпиадата в Лос Анджелис през 1984-а. Той се подготвя усилено, но последва бойкотът от страна на България и още 13 страни. По политически причини.
„Водех европейската ранглиста с моето постижение. Готвех се за медал от Олимпиадата, а дори и да стана шампион. През годината имах средно постижение от 65 метра – с толкова стана и олимпийски шампион германецът тогава. Отделно от това една част от състезателите отидоха на екскурзия в Канада и с разни уговорки с Щатската федерация, понеже всичко е политика, допуснаха всички индивидуални участници да се състезават без флаг. Пропуснах уникален шанс“, спомня си бургазлията.
Преминава през отборите на ЦСКА и Левски. За малко не става и военен, тъй като тогава това е честа практика. Пропуснатата олимпиада заради бойкота обаче го срива.
„След това аз хвърлях и тренирах, но вече мотивацията ми беше паднала под нулата. Не се усещах вече същият състезател и спрях. Имах един преподавател във ВИФ, който ме повика за отбор по бобслей, за да се готвим за зимната олимпиада. Събрахме се трима-четирима демотивирани състезатели, които сформирахме отбор“, разказва Боби.
За капак на всичко на подготовка в Швейцария им дават счупен боб, който се наложило да лепят.
„16 години след 84-та бях в Лос Анджелис пред стадиона на който се проведоха игрите и който в момента е музей. Отпред има плоча, на която са изписани всички имена на олимпийските шампиони и призьори. Погледът ми попадна на името на олимпийския шампион по хвърляне на диск и се разплаках. Силен съм, но съм и прекалено чувствителен. Добра душичка. На когото мога, ще помогна, винаги съм готов“, спомня си той пропуснатия шанс да изпише името си със злато.
Циркът
Боби се връща в родния Бургас. Предстои подготовка за зимната олимпиада в Калгари, но съдбата си знае работата.
„По това време вече имах колеги спортисти, които бяха навлезли в цирка. Връщаха се от Америка след няколкогодишно турне. Аз вече се бях контузил, имах една сериозна травма на бицепсовия мускул на дясната ръка, с която хвърлям. В тренировъчен режим съм хвърлял дори над световния рекорд – 72 метра и 20 сантиметра няколко пъти. Тогава се молих да ме пуснат на някакви състезания и щях да съм първият човек в Европа, прехвърлил 70 метра. До днес все още съм в тройката по постижения“, обяснява той и продължава:
„Та бях пуснал информация, че имам интерес към цирка. Мой приятел от трупа „Бойчанови“ ме зариби. Тогава бях в Бургас и си казах: който първи ми се обади по телефона – тръгвам. Или ще е за участие в отбор за зимната олимпиада, или някоя циркова трупа. Обади ми се непознат глас за среща в Петрич след десетина дена. Отидох аз и това е началото на цирковата ми кариера. През 86-а поработихме малко в България и аз точно за един месец се преквалифицирах на унтерман. Това е така наречената магарешка длъжност. Човекът най-отдолу, който държи четирима на гърба си, докато изпълняват триковете си. Това бях аз“.
Трупата е „Малеволти“, а негов ментор е Жулио, който става и негов добър приятел.
„От него научих доста неща, за да стана един добър унтерман. За година станах железен. По време на цирковия ми период обиколих над 30 държави и 4 континента. Толкова е написано на гърба на книгата. Но те са сигурно още толкова. По-лесно ще ми е да изброя къде не съм бил (б.а. – смее се). Може би не толкова много в Азия, Австралия, Япония. С трупа „Балкански“ направихме едно дълго турне, където обиколихме много страни“, ентусиазирано обяснява той.
Боби минава още и през трупите „Дукови“, „Палазови“ и „Янкови“. С последните прекарва 3 години по участия в Щатите, където се среща и с редица от любимите си рок изпълнители.
Дискотека „Сатан“, любовта към рок музиката и срещи с идолите в САЩ
1991-ва е годината, в която Боби се отказва от цирковите участия. Решава, че му е време да измисли нещо в родния Бургас. Тогава му хрумва идеята на направи дискотека. Музиката, също както спорта, е част от живота на бургазлията. Дискохвъргачът е запален меломан. Има страшно голяма колекция от каквото се сети човек – дискове, плочи, касети. За него рок музиката е като религия, макар да казва, че не иска да ги сравнява, тъй като е вярващ.
Боби все пак се решава и отваря дискотека „Сатан“. Тя се превръща в най-известното място в Бургас за среща и купони на рокаджии и метъли. Фенове от цялата страна знаят, чували са и търсят „Сатана“, когато дойдат в Бургас. А ако стените можеха да говорят какви истории щяха да разкажат. Но това евентуално в един по-късен етап. Боби има идея да напише книга за „Сатана“. Много хора ще лъснат с физиономиите си според него, тъй като пази и богат фотоархив от годините на дискотеката. Официалното откриване е на 30 декември 1993-а.
„Това ми беше детска мечта – да направя място, където хората заедно с мен да слушат музиката, която харесваме. Било то „Лед Цепелин“, прогресив банди или нещо друго. Преди 89-а се криехме и си слушахме музиката сами. Тук, в Бургас, бяхме един основен приятелски кръг – Иво Баев бе сред тях, както и други луди меломани. Каквито и да станахме в живота и в професиите си, като се видим, се наричаме на малките се имена и се прегръщаме и си спомняме годините, в които сме си разменяли плочи. Баща му – великият Георги Баев, слушаше „Пинк Флойд“, споделя Траша.
Прякорът му обаче не е свързан с тежкия стил в метъл музиката. Боби е категоричен, че това не е по неговия вкус. Прякорът по-скоро е някаква заигравка от времето на „Сатан“.
„Беше модерно да имаш прякор в тези среди. Като Данчо Стълбицата например. Когато дискотеката бе готова, заради интериора вътре много хора решиха, че е за метъл. Аз нямам нищо против музикалния избор на хората, но това не е моят стил. В този период на объркване, както сега го наричам, започнахме да каним възможно най-коравите банди в Бургас и окръга, но не се получиха нещата. След това измислих прословутата „Рок сряда“, в която бях диджей. Даже много пъти са ме бъркали, че не съм собственик, а просто някакъв си диджей“, уточнява той.
Друга култова атракция са „калните боища“, в които красиви украинки и рускини имитират бой, облечени в потничета и окаляни в кал.
1999-а е краят на епохата „Сатан“. По това време Боби казва, че е изхарчил и последните си пари, за да продължава да работи, но уви, времето е тежко. Съвпада с кризата в България. Тук пиленцето отново каца на рамото на дискохвъргача. Като един бърз и светкавичен полет на диска преди да се приземи, Боби прелита отново до ролята си на унтерман в циркова трупа и се приземява в Страната на неограничените възможности. Щатите са изцяло нова епоха в легендарното пътуване през живота на майстора на спорта.
„6-7 години не бях качвал човек на гърба си. Но за един месец пак успях да вляза във форма, въпреки че по-рано бях прискрипал седалищен нерв и десният ми крак получи частична пареза – беше станал по-тънък от другия. Скорпионът в мен проговори, както се казва в едно от стихотворенията в книгата. Голяма битка беше. Много ми помогна племенникът ми Божидар, който ме води по лечения. В болницата обаче много не се случиха нещата. Всъщност една китайка ме изправи на крака. Нея я няма в Бургас отдавна – д-р Фан, Бог да я благославя. Много хора пратих при нея след това и на всички помогна. Практикуваше иглотерапия“, продължава невероятната си история той.
А късметът да попадне при Янкови се дължи на това, че техният унтерман една вечер просто си събрал нещата и заминал – по лични причини. Трупата е известна в Щатите и им предстоят нови участия. Боби е добре познат в средите и те се свързват с него.
„Нарочно станах 126 килограма, за да мога да държа, защото знам какво ме очаква, а имах и прясна травма“, показва завиден дух цирковият артист.
Тук той сбъдва куп мечти. Вижда любимата си банда – Yes и други известни рок легенди в Щатите. Среща се и се запознава с куп звезди. Любимците му от ТОТО отиват и му взимат автограф, след като той взима първо от тях.
„Три бяха причините да отида в Щатите – затварянето на дискотеката, чалгализирането в България и бъдещите срещи с мои идоли. Така се и случи. Три пъти гледах любимата ми група – Yes. Едната година изкарахме на участия по 6 месеца в Лас Вегас и по 6 в Рино“, уточнява той и добавя, че през това време се среща с много известни музиканти и актьори.
Сред тях са Ингви Малмстийн, Йон Андерсън, Лу Грам, групите „Джърни“ и други. Актьорът Никълъс Кейдж също е сред звездите, с които работата го среща.
„С шефа ми Ангел ходихме на концерт на „Канзас“ в Рино. Те известно време не бяха в светлината на прожекторите и точно тогава, както научих от тях впоследствие, бяха тръгнали на едно нерекламирано клубно турне, за да си направят кефа. И се озовахме на една незнайна уличка, отваря се врата, бодигардове те посрещат и влизаш, и гледаш някаква прелест – 200-300 човека. Сърцето ми тупти и гледам едно малко ъгълче, на което едва се сбутваха на сцената и се пазеха да не си пречат един друг с инструментите. Но като почнаха да свирят, човече... И аз стоя вцепенен, а когато забиха и баладите, сълзите ми текнаха“, спомня си развълнувано Боби.
Семейното шоу „Боби и Боби със Симона“
Американската мечта приключва и цирковият артист отново е в родния Бургас. И отново прави опит за собствен бизнес. Този път отваря ресторант „Луксор“, който нямал нищо общо с хотела, добавя с усмивка.
„Но нещо от цирков артист да правя кебапчета… Не ми се получи“, продължава Боби.
В периода, докато е собственик на дискотека „Сатан“ дискохвъргачът среща половинката си – любимата му жена и първа и най-важна в живота му – Борислава. Боби и Боби. Тандем невероятен, със силна телепатична връзка. Така определя себе си и съпругата си той.
„Тя идваше в дискотеката от време на време. Още оттогава имаше някакви тръпки между нас, а може би повече от моя страна“, подсмихва се артистът.
През годините тя е плътно до него. Радват се на раждането и на отглеждането на дъщеря им Симона. Те са опората в живота му, както той е опора цял живот за хората на гърба му.
„След ресторанта решихме с жена ми Борислава, тя между другото е Боби 1, аз съм Боби 2, и с племенника ми Божидар да се завърнем към артистичното си амплоа. Аз бях водещ, тъй като имах повече опит. Направихме реквизити, мина се време, поработихме. През 2002-ра, когато ресторантът затвори, ние с нея направихме собствено шоу. Тя даде доста идеи“, хвали съпругата си Боби.
И започват. Собствено шоу. Обикалят света. Когато дъщеря им пораства, започва да се включва и тя. Крушата не падала по-далеч от дървото. По-късно става и акробатка, но избира да следва пътя на баща си – сред артистите. Същевременно семейното шоу „Боби и Боби със Симона“ пробива във Франция.
„Това е държавата, която сериозно обичаме и тримата. Там хората обичат изкуството. Една голяма френска фирма ни хареса и така в продължение на 10-12 години работихме там. Месец преди Коледа изнасяхме шоута. Това е традиция във Франция. Те си организират галаконцерти и спектакли и ние взимахме участие в тях. В последните години станахме звезди. Имахме и доста собствени спектакли с разпродадени билети за по 10-12 хиляди души за „Боби и Боби шоу със Симона“. Участвахме дори с Лени Кравиц заедно“, разказва още той.
Всичко това до момента, в който Боби „получава обаждане от небето“ по думите му и пада на сцената. Разкъсва сухожилие. След това му откриват тумор. Идва и кризата с COVID-19. В момента той и семейството му са разделени. Жена му и дъщеря му са в Испания, където Симона учи, а бургазлията се е прибрал отново в родния град.
„За тумора аз си имам мое виждане. Не използвам думичките заболяване или тумор, а отклонение. Важното е да продължаваш да се обичаш и да се бориш със силата на любовта. То, че си има отклонение – има, но в твоите ръце е да го вкараш в правия път. Сега вече съм по-добре. През 2019-а направих дори няколко шоута в Слънчев бряг сам. След това удари COVID кризата“, пояснява Боби.
„Мятане на слънчев диск“
Периодът, когато той се прибира в България, за да се лекува, е периодът, в който се отприщва творчеството у него. Стихотворенията в книгата казва, че са написани 90% през последната година, когато се лекува. 10% са в Щатите. Иначе пише цял живот. Баща му също бил даровит.
„Много хора пишат, но рядко се проявяват. Пиша от много отдавна. На периоди от време. Като бях спортист, написах едни разкази, романи. Аз ги наричам така. Описвах състезания и приключенията ми. Все сме правили някакви бели. Поезия също. Книгата иначе не е сборник. Чакрата ми за писане, както я наричам, се отвори, когато научих за заболяването ми. Това ме приземи от облаците и слязох на земята. Семейството ми остана в Испания и затова книгата е писана най-вече заради жена ми, която много обичам, както и дъщеря ми Симона. Те ме мотивираха да осъществя този преход от тайнственост и борба с някакви зловредни, болестотворни неща, случващи се с мен. Писането също. Сега обаче, когато има тази книга и е факт, и има емоции около нея, на мен ми дава един момент на надежда. Затова и дискът на корицата е слънчев. Другият момент е, че освен на себе си, аз ще дам надежда и на други хора с проблеми. Дай боже. Животът наистина е къс, но ние не го разбираме. Когато отидеш от другата страна на реката започваш да мислиш по друг начин. Вярвай ми, различно е. Затова това слънце е много важно. Много е важно сутрин да кажеш „Добър ден“ на деня и на това, че си се събудил“, дълбоко размишлява Боби.
Както вече споменахме, стилът на писане на цирковия артист е необикновен. Неординарен, както казва той. Една голяма част от стиховете са за жена му – нейните очи, нейните коси. Стихотворенията му са без заглавия. Вместо това са номерирани с римски цифри. Това е по идея на бургаския музикант и редактор на книгата Росен Сеновски.
„Прекалено скрити послания няма. Текстовете просто са епични, като най-епичните са по в края на книгата. Има едно страховито стихотворение, което се казва „Гладиаторът и Туморът“. Аз съм и двете. Битката се води и предстои. Нещата са 50 на 50. Единият е воин, другият – таен убиец. „Рунд последен за предпоследен“ е също много яко стихотворение. Получи се една интересна комбинация. Велики чувства, които изпитвам към моето семейство и същевременно ясната мисъл, че водя някаква битка. Аз съм застанал пред армия, която водя и трябва да дам пример със себе си. И тук идва моментът на Слънцето. Трябва да си проправим път, но не като Наполеон при Ватерло“, със сърдечен смях заявява Боби.
Книгата може да се намери в книжарница „Хеликон“. Авторът казва, че може да му пишат и във Фейсбук. Обещава автограф при лични срещи.
„Тази книга сега ми е важна, защото е нова и за пръв път издавам официално. Смятам, че тя е много интересна. Аз самият съм я чел над 100 пъти. Има моменти, в които не вярвам, че аз съм я писал. Ще има продължение, но не още. Имам събрана информация за втора стихосбирка. Самата тя ще е от две части. Едната ще е по-лирична, пак ще е за жена ми. Тя е моята муза. Моето сърце и душа й принадлежат и много се гордея с нея. Втората част ще е по-епична. В нея ще има вируси на вересия и много активни екшън моменти. Последното ми стихотворение в „Мятане на слънчев диск“ – „Аз съм българче“ препраща към следващата част. Само то е именувано“, завършва Боби.
А на „Мятане на слънчев диск“ обещава, че моментът, в който мерките позволяват, ще направи и официално представяне със специално светлинно шоу за гостите и почитателите.
