Дона МИТЕВА
Директор на училище се превърна в Дядо Коледа. Станимир Миланов е бургазлия. От три-четири месеца е директор на Основно училище "Христо Ботев” в созополското село Зидарово. В навечерието на празниците той инициира благотворителен жест към своите ученици. На това отгоре облече костюм на Дядо Коледа, за да стане по-весело.
„Всичко започна от това, че една майка дойде с детето си, за да получи два таблета за дистанционното обучение. Направи ми впечатление, че детето бе босо и по джапанки. Попитах ги няма ли да настине, а детенцето призна, че няма чорапи и обувки”, разказа Миланов.
Той обрисува картина, която далеч се разминава с прекрасните спомени за детство на село, където печката на дърва бумти, а баба е оплела най-топлите шушони и пуловери за децата. „Тук почти всички деца са от малцинствата. Родителите са трудолюбиви и съвестни, но много бедни. Работят ден за ден – ходят да берат билки или пък правят нещо друго в селското стопанство, но първо, доходите им са малки и второ – непостоянни”, рисува действителността директорът. Това го кара да организира и събере дрехи и обувки за своите ученици.
„В инициативата се включиха старши експерти от Регионалното управление на образованието-Бургас, колеги учители от училището, Община Созопол осигуриха нови обувки и употребявани дрехи, учители от училища от община Бургас, директорът на Регионален център за подкрепа процеса на приобщаващо образование – Бургас, ресурсни учители и логопеди от Регионалния център, частни фирми, мои приятели и познати”, изрежда благодетелите Миланов.
Така учителската стая на зидаровското училище се превръща в рога на изобилието. А децата от най-затруднените финансово семейства вече идват, заедно с майките си – мерят дрешки и обувки и си тръгват усмихнати. „Направихме организация – така че да не се струпват много деца и родители. Сега това е възможно заради обучението от дистанция. На спокойствие родител и дете или деца си избират дрехи и обувки по размер”, говори за организацията директорът. И не пропуска да подчертае, че всичко, което е получено като дарение, е в отличен вид, ако не ново, то поне обличано или обувано само няколко пъти.
Да се съберат камарите от дрехи помага на Станимир това, че преди е работел като експерт в Регионалното управление на образованието. От там има и многото контакти. Освен това той е и футболен съдия – знаят го и в спортните среди.
Това, което прави за своите ученици, му носи истинско удовлетворение. Личи си по начина, по който разказва. Говорейки въодушевено за акцията, която сега е инициирал и провежда с голям успех, той се връща и към началото на учебната година, когато неговите близки са скептични по отношение на задачата да оглави селското училище със 115 ученици. Самият той също има своите притеснения, но приема предизвикателството.
Отива в Зидарово с амбицията да се отдаде напълно на училището и децата. „Заварих двора буренясал и още първите учебни дни подканих по-големите ученици да се включат в почистването му. Дори боядисахме футболните врати. Децата са много трудолюбиви – надпреварваха се кой повече работа да свърши. Момчетата бяха с мотиките, а момичетата пълнеха чувалите с тревата. Още тогава разбрах, че работата ще върви”, разказва директорът.
Голяма част от родителите са неграмотни, но за сметка на това също трудолюбиви. Точно от тях децата им се учат на работа. Повечето семейства се стараят и малчуганите да бъдат непрекъснато в училище.
„Когато дойде майката с детето да получава таблетите, трябваше да напише имената си и да се разпише. Тя призна притеснено, че е неграмотна, успя само да се подпише. За сметка на това пък обясни, че имат интернет и държи децата й да работят онлайн, да се учат, за да не са като нея. Явно разбрала колко е важно да си грамотен” – точно случаи като този дават надежда и сили на младия директор да прави всичко за своите ученици. А общността по свой си начин оценява направеното и му дава своето доверие.
Със сигурност Станимир Миланов не е единственият директор на училище в региона, който всеотдайно работи за своите ученици. Много други акции има организирани от организации, фондации и от кого ли още не в навечерието на Коледа.
Скептиците казват, че „една птичка пролет не прави” – но в случая един директор, отдаден на работата, може да направи Коледата за своите ученици по-топла и време, в което да се научат да казват „Благодаря”. Може и да вдъхне надежда на техните родители, че има доброта, понякога и в лицето на човек, от когото не очакваш.
